Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

На днешния ден през далечната 1909 година в град Банско се ражда един от великаните на българска литература - Никола Вапцаров. Автор с предимно социална и хуманна тематика. Приживе през 1940 г. издава една единствена стихосбирка, озаглавена "Моторни песни", преведена на близо 30 езика, която и до днес си изучава.

Освен на стихотворения, Вапцаров е автор на пътеписи, разкази, критика, произведения за деца, а дори и пиеса. Редактор е в множество вестници. Сред най-известните ме произведения са стихотворения като "Вяра", "Писмо", "Двубой", "История", "Селска хроника", "Кино", "Борбата е безмилостно жестока" и "Прощално".

Умира през 1942 година, когато е само на 32 г., а 10 години по-късно получава посмъртно Международната награда за мир.

В чест на поета ще споделим с вас едно по-неизвестно, но тематично за днешния мразовит ден, стихотворение. То е за тези от вас, които въпреки студената зима са съумели да съхранят в себе си мечтанието за пролетта, представяме Ви Вапцаровото стихотворението "Пролет":

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!