Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Анимационните филми създават един необикновен свят, който е както мил, забавен и лежерен, така може и да разглежда сериозно дълбоките проблеми на общество. Това коментира в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Иванов аниматорът Кристиан Захариев, режисьор на късометражния анимационен филм "Чеснова супа“. Двамата обсъдиха няколко актуални анимационни заглавия, които са се появили на малкия или на големия екран през последните месеци.

Една от впечатляващите анимации напоследък е сериалът "Обичайни странични ефекти“ (Common Side Effects), създаден от Джоузеф Бенет и Стив Хели за телевизионния бранд Adult Swim. Сериалът представлява един изиключително интересен коктейл от различни жанрове, като трилър, в който е замесена конспирация, а има и доста абсурди на моменти, които се съчетават много добре. "Има много специфичен стил, който е доста близо до реалността, в същото време има много специфична стилистика и стилизиране на персонажи, които изглеждат по много особен начин,“ каза аниматорът и добави, че 10-те серии на първи сезон се гледат на един дъх.

Друг нов сериал, базиран на комикси, който изненадва много приятно любителите на анимацията, е "Астерикс и Обеликс: Голямата битка“ (Asterix & Obelix: The Big Fight) на френския актьор и режисьор Ален Шабат. Продукцията е на Netflix и е 3D анимация, което в началото изненадва с графичния си комиксов стил, но е много приятен за гледане сериал със "забавните си попкултурни и исторически препратки, шеги и музика,“ добави Захариев. "Астерикс и Обеликс са изключителен попкултурен феномен.  Авторите на комиксите, Рьоне Госини и Албер Юдерзо, са намерили страхотна формула, като комиксите се превръщат и в сценарии за много филми, сериали, анимации. Просто абсолютно винаги знаеш, че тези истории ще завършат с пир около масата и всичко ще бъде хубаво. Има нещо много комфортно в тези истории.“

Следващото предложение на госта е "Най-ценният товар“ (The Most Precious of Cargoes), който е адаптация по романа на Жан-Клод Грюмбер и беше показан на фестивала Cinelibri. "Филмът  на режисьора Мишел Азанависюс е много любопитен, защото е много реалистичен филм, дори визуалният му стил е супер реалистичен. "Част от него е ротоскопирана – авторът го е заснел с актьори и след това заснетото е използвано като сториборд.“ Филмът е много силен като история и постига силна емоционалност. "Режисьорът използва малко диалог, много от нещата просто ги показва. Има подчертано метафоричен начин на разказване на историята в някакви моменти и е страшно красив, но и страшно тревожен. Просто е филм за Холокоста.“