Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Сменяйте четката за зъби след почистване на зъбен камък и след боледуване, посъветва д-р Михаил Далемски, лекар по дентална медицина, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС.

Д-р Далемски, какво е общото състояние на оралното здраве на българина? 

Нямам претенцията, че имам генерално наблюдение върху оралното здраве на българина, аз съм общопрактикуващ зъболекар и не мога да дам статистическа извадка. 

Какви са впечатленията, които имате,  от ежедневните срещи с пациентите? 

Мога да кажа, че моите пациенти са доста съзнателни по отношение на зъбите си. Аз практикувам повече от 20 години и смятам, че българинът има изградени навици да поддържа зъбите си и да се грижи за тях. 

От колко години децата трябва да започват да се грижат за зъбите си, да придобият тези навици? 

Много ми хареса този въпрос, защото наистина нашата професия всява страх у децата. Ние имаме естествен конфликт на интереси, за съжаление, защото нашите манипулации са малко или много плашещи и понякога болезнени. Именно за това смятам, че детето е разумно да види зъболекар още от най-ранна  възраст, когато не се налага да се прави нещо по зъбите. Да посети кабинет, да види какво се случва там, да не се налага още от първия път да се прави манипулация. 

Голяма част от детските кабинети за лечение на зъби са превърнати в своеобразни детски клубове. 

Има специализирани детски клиники, които наблягат на интериора и на изграждане на среда за игра, която предразполага детското въображение. Това разбира се, е много добре. 

Ваши колеги казват, че всички си мият зъбите, но не всички знаят как – пояснете как е правилно? 

Този въпрос не е застъпен нито в училище, нито като държавна политика -  да бъдат изградени навици за миене на зъбите, а те наистина са специфични. Аз лично, в моята практика, имах училище по устна хигиена преди години, в което обучавах деца. Това беше половинчасова програма, с демонстрация, леко игрива среда. Зъбите се боядисват с оцветител и след измиването се проверява, доколко децата са усвоили тези навици. 

Какво е най-важно, когато мием зъбите? Някои основни принципи да ни споделите.  

Първото и много важно нещо е редовно да се сменя четката за зъби. Практиката е на всеки 3 месеца да бъде сменявана, защото косъмчета се захабяват и деформират. След това тя не е ефикасна за почистване. 

Вярно ли е, че ако четката след употреба не се измие добре, задържа много микроби, които могат да са вредни? 

Разбира се. 

Дори преди тези 3 месеца да са изтекли? 

Да. Освен това горещо препоръчвам на моите пациенти, след профилактичното почистване на зъбния камък, което се прави веднъж или два пъти годишно, да сменят четката. Освен това тя трябва да бъде сменявана и  след боледуване, защото тези четки вече са инфектирани с микробите, с които се борим.  

Разбира се, четка за зъби, която не е поддържана правилно, може да задържи микроби, които после самата тя да разнесе при следващо измиване.  

Има едно хитро правило - човек да полза 2 четки за зъби – за сутрин и за вечер, за да може четката да бъде добре измита и добре изсъхнала до следващото миене, да има 24-часов цикъл. 

Ваши колеги, работили на запад, казват, че електрическите четки вече са отречени, защото са вредни за зъбите, особено за детските зъби. 

Не съм съгласен с тази констатация, защото има различни модели електрически четки, с много различни функции.  

Има и достатъчно смарт четки, които засичат времето на четкане, хубаво е да бъде от 2 до 3 минути, т.е. четката предупреждава, ако човек не е четкал достатъчно.  

Има индикатори за натиск, които могат да показват дали натискът е достатъчен или прекомерно силно натискаме, което рискува да изтрие емайла. Има ултразвукова функция, която действа допълнително противомикробно върху зъбната плака. Така че една добра електрическа четка за зъби може да има своите предимства.  

Ако човек е достатъчно умел и съвестен, с ръчната четка за зъби също може да свърши много добра работа.  

Насочвам вниманието към междузъбното почистване, което е много важно. То се прави с конец или междузъбна четка за зъби. 

Твърди се, че с конеца може да нараним венеца, което пък отваря вратата към пародонтални проблеми?  

Да, техниката с която се използва конец, е разбира се, специфична. Силен приложен травматичен натиск може да травмира системно венците. Така че пак трябва да се ползват с внимание. Но все пак златният стандарт за междузъбното почистване все още е зъбният конец.  

Нито ръчна, нито електрическа четка за зъби, нито машина може да изчисти междузъбното пространство. Трябва да има допълнително средство. Дори оралния душ, който впръсква течност под налягане, освежава зъбите, но не може да изчисти ефикасно биофилма, който е причина за междузъбен кариес и за образуване на венечни джобове. 

Почистването с конец сигурно отнема твърде много време? 

Бих препоръчвал поне вечер да се прави с основното миене. Както отдавна е известно: вечер за здраве, сутрин за красота се мият зъбите. Но вечер, с основното измиване, почистване с междузъбна четка или конец е абсолютно задължително. 

Кариесите ли са най-често срещаният проблем в по-голямата част от пациентите? 

Зависи. Има хора предразположени повече към проблеми с венците, има хора предразположени повече към кариеси. Донякъде има генетично предразположение. Индивидуално е. Обикновено човек е предразположен или към проблеми с венците или към кариеси. Някои пациенти, които са по-злощастни в своята генетика, съчетават и двете. 

Ако трябва да степенуваме по значимост, какво е по-важно за здравето на зъбите - типа хранене или хигиената? 

Ние, зъболекарите,  наричаме това кариесна триада. Тук може да добавим и устойчивостта на емайла, което е генетиката. Когато се препокрият лоша хигиена с диета, която съчетава много захари плюс слаба генетика на емайла, тези пациенти са най-рисковите.  

За децата горещо препоръчвам на родителите – ограничавайте захарите, които давате на децата.  

Да, наистина понякога е може би удобно да ги приспим със сладък сок, но това често води до кариес в ранното детство, което при малки пациенти е нещо много, много трудно за овладяване и за лечение. 

Понякога проблема не е само кариес, а самата подредба на зъбите. Само естетичен ли е този проблем или крие и здравословни рискове? 

Основното притеснение на родителите и по-отрастващите пациенти е всъщност естетиката, разбира се. 

Никой не обича да вижда преден крив зъб или някой щръкнал някъде. Така че те казват: "Абе, може ли тука тези зъби малко да ги подредим по някакъв начин“. 

Когато обаче става дума за така наречената обратна захапка, може ли да бъде ефективно ортодонското лечение? 

Това е най-трудната малформация, казваме ние, за корекция, защото тя е много често генетична и се придава по наследство. Много често тя е заключена в размера на челюстта и с проста ортодонска корекция това е почти винаги кауза пердута. В много случаи за обратната захапка се налага да се прави операция, наречена ортогнатична хирургия, което ще рече намаляване на размера на долната челюст от самата кост. 

Поставяме на преден план естетиката, но заради недобре подредени зъби, след време може да се появят и проблеми с венците, заради трудното почистване на междузъбното пространство. 

Абсолютно имате право. Всъщност това е нещо, което пациентите подценяват като цяло, защото за тях водещ е кривият зъб. Всъщност правилното разположение на зъбите в зъбната дъга предполага по-малко влизане на храна в междузъбните пространства и по-лесно поддържане здравето на венците. Това е пък води и до по-малко образуване на кариеси. 

Какъв е основният метод за лечение на този вид и естетически, и здравословен проблем? 

В момента златният стандарт са брекетите - брекет върху всеки зъб, в който се включва една дъга, която обединява зъбите и се правят корекции на позицията, на отделните зъби, на двете зъбни дъги, една към друга. Все повече навлизат алайнерите. 

Какво е това? 

Това са пластмасови твърди шини, които с преместват планирано, предварително на софтуерен план, зъбите да кажем по 0,3 мм. По този начин може носенето на поредица от шини, да направи корекция на зъбната позиция. Едно брекетно лечение средно протича от година и половина до две, понякога три, зависи какво се коригира, каква е целта, колко съдейства пациентът. Във всяка ортодонтия изключително важно е съдействието на пациента. 

По-трудно ли е почистването на зъбите, когато сме с брекети? Изисква ли повече усилие от страна на пациента? 

Абсолютно, да. И това е подводният камък. Защото ние хубаво ще наредим брекети, ще сложим всичко, но покрай тези брекети могат да се развивият кариеси при недостатъчна хигиена, това е катастрофа. Много по-трудно е почистването и наистина изисква много повече усилия, затова трябва да е мотивиран пациент. Това е едната част от съдействието на пациента в нашето лечение, което е изключително важно. 

Колко често пациент с брекети трябва да посещава профилактично зъболекаря си, за да е спокоен, че няма предпоставки за развитие на кариеси? 

Средно се прави на 4 до 6 месеци посещение при лечение с брекети. При всяко посещение се преценява нивото на устна хигиена и пациентът се предупреждава. 

Предполагам, че големият въпрос е, доколко ефектно ще бъде това лечение, защото период от 2 или 3 години никак не е малко. Обаче, ако ефектът изчезне след една или две години...? 

Съгласен съм. Винаги всяко ортодонско лечение в своя край включва като задължителна фаза така наречения ретенционен период. Това е някаква форма на стратегия за задържане на резултата. Най-често по долните зъби се залепват едно телче, от кучешки до кучешки зъб от вътрешната страна, което задържа позицията на резците.  

Има различни други видове ретайнери. Обикновено на горната челюст се слага твърда шина, прозрачна, която много напомня на алайнерите, които изправят зъбите, но тя вече не е активна, тя задържа този резултат. И тук пак идва и ролята на пациента, който трябва да си носи все пак тази шина, за да не изгубим резултата. Винаги има тенденция към рецидив. 

Това е природата. Също така и при ортодонското лечение има някои принципи, които ако не се спазват, тенденцията към рецидив е по-голяма.

Какво най-често съветвате вашите пациенти? 

Много е важна профилактиката. Разбира се, на всеки 6 месеца е добре да се направи профилактичен преглед. За съжаление, Здравната каса го поема веднъж годишно в България. Хубаво е след 25-30 години, спрямо състоянието на венците, да се прави професионално почистване на зъбния камък и биофилма, ако е необходимо и 2 пъти.  

Попитайте вашия стоматолог дали може да ви обърне внимание как да четкате по-ефективно зъбите си. Най-вероятно ще ви каже, ще ви обясни.  

Внимавайте за диетата, която спазвате. Ако сте яли нещо много сладко, измийте зъбите след това, няма да навреди. Следете за симптоми. Когато се появява някаква болка и тя не изчезва, просто попитайте зъболекаря си: "Тук не става ли нещо с този зъб?“. Сладко, студено са основните провокации за кариеса, при дъвчене инфекции от корените дават болка. 

Често пъти една тъпа болка в зъба, която се обажда от време на време, се пренебрегва от пациента. Отлагаме докато стане неотложно най-общо казано. Усложнява ли това лечението? 

Разбира се. Всяко лечение проведено на по-ранна фаза е много по-лесно, много по-бързо, много по-евтино, много по-сигурно като резултат. За съжаление, когато стигнем до умъртвяване на зъб, дори и специалист по коренови канали под микроскоп да го проведе, успеваемостта, т.е. липсата на усложнения след това е 98%. При лечението на кариес успеваемостта може да кажем е 100%. Така че по-ранното лечение винаги е за препоръчване. 

И понеже говорихме за това колко е важна хигиената - мием зъбите сутрин и вечер, но през деня също се храним. Какво препоръчвате? 

Разбира се трябва да си храним и да живеем както ни е приятно. Ако спазваме достатъчно стриктно сутрин и вечер миенето, т.е. от 2 до 3 минути да изчеткаме навсякъде и всички повърхности, няма време да се натрупа биофилм върху повърхностите, който прави опасните неща по зъбите. 

Повече от 12 часа храна по зъбите става опасно? 

Започва да се формира въпросният биофилм. Отлагане на хранителни материи след едно нахранване не е опасно. Не е много естетично и много красиво, но не е опасно за зъбите. Биофилмът, формиран върху зъбите атакува и венците, и емайла.  

Това, което мога да дам като препоръка, ако човек няма възможност да си изчетка зъбите, а е ял нещо сладко, за да се пребори с тези киселини, които всъщност се образуват от сладкото, може да изяде нещо алкално, да направи неутрализация, например едно сиренце да си хапне. 

Вярно ли, че с всяко избелване на зъбите намалява емайла, което прави зъбите податливи към кариеси най-малкото? 

Да, права сте, че въпросът е дискусионен. Всъщност не съм намерил сериозна, професионална литература, която да казва, че е вредно. Аз лично много харесвам избелването и го правя от 2004-та, когато започна моята самостоятелна практика. Това беше тогава начина да привличам  пациенти, защото все още беше доста ново. Не мога да кажа, че някой от тези пациенти, който си е избелвал зъбите,  след това е имал оплакване, че емайлът му се е увредил. Включително и аз самият.  

След избелване могат да се правят освежителни процедури при нужда или ако човек е мотивиран за това. 

Т.е. когато веднъж сме го направили качествено в кабинет, по всички правила, след това само поддържащо почистване и избелване? 

Да. Никога не стават толкова жълти, колкото са били в началото. Но да, могат малко да си връщат цвета в зависимост от това доколко човек приема оцветяващи храни и напитки или е пушач. Оцветяващите храни и напитки са примерно червено вино, кока-кола, кафе. 

По време на избелване принцип се ограничават всички тези оцветяващи храни и напитки, но човек може да ги приема все пак със сламка. Особено кафето е проблем за хората, обикновено за сутрешното им събуждане. 

Всички искаме да имаме красиви и здрави зъби. Това не винаги е възможно. В каква степен наследственият фактор има значение, дори когато спазваме хигиена, спазваме правилата за хранене? 

До голяма степен. За съжаление, всеки си има слабо място. Има хора, на които слабото място са техните зъби, и за съжаление, тези хора трябва да полагат много повече грижи, за да имат зъби в добра кондиция. 

На какъв период от време препоръчвате почистване на зъбния камък? 

Зъбният камък, стандартно, поне веднъж годишно след 25 годишна възраст трябва да се почиства. Вече все повече има и млади хора, които трупат. Много зависи човек как се храни и е индивидуално количеството камък, което човек отлага. Както някои хора правят камъни в бъбреците, други не, някои отлагат зъбен камък, други не. 

Т.е. зъбният камък може да се натрупа, дори когато редовно си почистваме зъбите? 

Задължително. Няма как да избягаме от това. Знаете ли как се натрупва зъбният камък? 

Как? 

От слюнчения ток, казваме. Т.е. там, откъдето тече слюнката. Затова зъбният камък е най-вече по долните резци и срещу горните кътници. Точно там има отвори на слюнчена жлеза. 

Което вероятно кореспондира със здравето и на стомаха? 

Високата киселинност на стомаха може вторично да уврежда зъбите. Всяка киселинна атака към емайла е опасна. Дали ще е образувана от захари, дали е от киселината, която се формира в стомаха, това е киселинна атака. Затова много често разпитваме хора с масивен кариес дали нямат гастрит или проблеми със стомаха, след което ги съветваме за преглед при гастроентеролог, защото това е потенциална причина.  

За зъбния камък е много важно да споменем, това е научно документирано, че токсините, които се образуват от микробите в зъбния камък, могат да атакуват далечни органи - сърдечни клапи или въобще тъканите на сърцето, както и да засегне бъбречната функция и нейната структурата.  

Така че почистването на зъбния камък играе ролята на детокс за целия организъм. 

Възпалените венечни джобове определено също могат да рефлектират върху цялото тяло.