Психобиологията е една наука, която говори именно за лечението чрез припомняне. В летните месеци малко или много човек повече обръща внимание на тялото си, а то е един прожектор на това какво е в самата душа, какво е вътре, какво е в спомените, какво е в историята. И всеки човек конкретно може да потърси назад в рода си защо отключва определена болка, болест или нещо от негово неразположение. Това коментира в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова родовият терапевт Дияна Заберска.

Всеки род има свой месец на рода, който се изчислява по датите на различните житейски събития в семейството, като раждане, смърт, женитба и т.н. По този начин могат да се определят и датите за важните събития, които човек предприема, като сватба, кръщене, нова работа. "Има много смятане в родовата психология, а числата не лъжат. Важно е родовите срещи да се правят поне веднъж годишно, за да се разкажат историите, които вече се знаят от младите и от по-малките, но трябва да бъдат чути, именно за да бъдат попити в тяхната съзнание и памет.“

Любовта има много различни проявления в родовата система и там именно сме подвластни на Закона за любовта, обясни тя. "Законът на любовта се движи в две посоки – от предците към потомците и от потомците към предците. Той гласи, че любовта и грижата трябва да бъдат отдавани на следващите поколения. Към нашите предци, ние изразяваме любовта си в уважение, в благодарност и добри постъпки. Родителите към децата изпитват грижата и отговорността, да могат да ги отгледат, да ги възпитат. И след това, когато поеме детето по своя път, родителят е задължен да се погрижи за себе си, за старините си.“

Според родовия терапевт не е правилно и е обратно на Закона за любовта е да се грижим за нашите болни и възрастни родители, като обясни, че децата могат да върнат този дълг и благодарността за живота, който им е даден от родителите им, само към собствените си деца. "В това се състои мъдростта на живота – да успеем да съумеем да разберем, че грижата е една пълноводна река, която тече само в една посока. Жизнената енергия и сила, потоците на жизнените сили, идват от родителите към децата и това по никакъв начин не може да бъде променено. И всеки човек, който се е опитал да промени тази посока, той много е страдал и може да се разболее.“ Отговорността на всеки е да се погрижи добре за себе си, за да натоварва децата си с допълнителни и обременяващи грижи. Когато имаме здрави и щастливи родители, имаме и щастливи деца.

В родовете, в които любовта не може да бъде показана и да бъде разбрана в истинската, пълноценната й форма, има многото болка, натрупана в поколенията назад поради това, че животът им е бил тежък, изпълнен с гонения, с преселения. "Тогава се налага тези предци да вкаменят емоциите си и израза на любовта към децата си. Защото те трябва да концентрират цялата си енергия към оцеляването. Оттам идва това вкаменено поколение. И тогава се задвижва това колело, тази невъзможност да дадем любовта и да я покажем на следващите след нас. И така следващите не могат да я дадат на следващите, и се получават родители в днешно време на млади хора, които никога не са им казвали: Обичам те.“

"Гледаме какво ще се случи в бъдещето и знаем защо се случва в бъдещето, когато се обърнем и видим какво е било в миналото,“ посочи още Дияна Заберска и обясни, че не трябва да бъдем изискващи и осъждащи към родителите си, тъй като се нарушава балансът дете-родител, и оттук се появяват и различните болки и болести. Коренът на всички инциденти и болести трябва да се търсят в миналото на рода. "Да видим какво са сгрешили нашите предци, за да можем да го преобърнем, но винаги с разбиране и никога с осъждане“.