Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Не че някога българинът се е хранил здравословно, но сега му предстои трудността да устои на неустоимото кисело зеле. Това написа в коментар за "Телеграф" Лорд Евгени Минчев.

"Нашият вход вече вони на отприщени каци с прокиш, където равни части вода и сол са се погрижили за небцето бай ганьово. И се започват къкрещи тенджерки, горещи фурни, пилешко, телешко, заешко, каквото е на четири крака или хвърковато - все със зеле, чер пипер, индрише, дафинов лист и бъклица червено вино. Вони на низост този тертип, вони на първобитност и няма, няма оправия.

Най-много се интересувам, знаят ли хората защо се разболяват и че храната е една от причините за това. Солта е враг номер 1 на здравето, башка са запръжки, подправки, усвоявания на какви ли не сосове, хлябове, газирани разновидности. Една съседка нагъва в ресторантчето до нас кисело зеле, после пълнени чушки и вика "ама мнооооооооооооооооооооооооого ми е вкусно.“ Да, булка, вкусно е ама е вредно. Все едно да обичаш да скачаш с парашут ама без парашута.

Вайкането по празниците е особено нерелигиозно, защото никъде не е споменато в свещените книги, че любовта си към Бог да покажем с плюскане и надпиване. Мисля, че добротворие и молитви трябва да са първите в празничното меню. Но ето, задават се туршиени месеци, ракиени маси, покапани със сос от печено кисело зеле мушами - истински олтар на вярата. И ще започне едно чевръсто кръстене, като вид индулгенция за сторени и несторени грехове, ще се пращат съобщения, ще се копират статуси без оглед на чувствата и мислите. Защото те, чувствата и мислите са съсредоточени в избата, кацата с кисело зеле, лоясалото овче в бурканите и компотите от праскова, наредени сякаш в аптека по рафтовете. И цялата тази празнична неразбория и алогичност ще се промушват с вонящата си призрачност през елхи, коледни обръчи, зле опаковани подаръци със зле обмислено съдържание. Защото пластмасовият чар на Коледа вече е задължителен. Пластмасовите клонки за тертип. Пластмасовите чувства са възпитани от липсата на обич, хармония, вяра. Пластмасовият Христос ще гледа от някоя ламинирана иконка, изкуствена каминка ще мъждука, а над нея ще са наредени всички останали атрибути на кича. Цялото това - попопено в лукавата облачност на кухненска пара и Сам вкъщи. А киселото зеле ще си проправя път в човешките вътрешности, докато оставя на милостта им обработката на сол, пържено и кислоч.

Весели празници, впрочем! А вярата, да му мисли!".