Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Погребението на починалия е съпроводено и с разлагане на дрехите, които носят. Някога чудили ли сте се как се разлагат те в почвата? От естествени до синтетични тъкани, всичко има своя собствена скорост на разтваряне.

Процесът на разлагане започва веднага щом човек почине и - освен ако тялото не бъде консервирано или кремирано - продължава стабилно, като отнема около 10 години до пълното скелетизиране в ковчега.

Повечето дрехи, които попадат на сметищата, се разлагат. Скоростта на разлагане зависи от това дали тъканта е естествена или синтетична. Според Daily Sabah, 100% памучните дрехи се разлагат напълно от една седмица до пет месеца, докато полиестерните дрехи могат да издържат до 200 години! Но какво се случва с дрехите, които са в ковчега, върху разлагащо се тяло?

Дрехи и мъртвите: Какво се случва в ковчега, когато тялото се разложи

Според Business Insider дрехите, изработени от естествени материали като памук, се разграждат от киселинните течности и токсините на тялото и се разлагат напълно за около година. За разлика от тях, найлоновите ластици и шевове остават непокътнати, защото са изработени от синтетични материали. Физическото разлагане отнема от 10 до 15 години и включва четири етапа.

Първата фаза е автолиза, при която клетките се разрушават от собствените си ензими. Следващият етап е фазата на подуване , при която газовете, отделени от бактериите, карат тялото да се подува до два пъти размера си. Накрая, разтварянето на тъканите и скелетизирането завършват процеса. Въпреки че разграждането на дрехите не е толкова ужасяващо, то се ускорява значително от разлагането на тялото поради отделянето на течности, които разрушават тъканите.

Дрехите, които мъртвите носят в гроба

Освен ако вече не са избрали какво да облекат, когато някой почине, обикновено неговите близки избират погребалното му облекло, пише gazzetta.gr. Често това включва дрехи, които почитат начина, по който човекът се е изразявал, докато е бил жив. В някои култури и религии обаче традициите определят облеклото за задгробния живот.

Например, католическата вяра облича мъртвите в официални дрехи, често с кръст или молитвено въже в ръка, докато епископите и свещениците се погребват в традиционното си облекло, което отразява позицията им в живота. В еврейския погребален ритуал тялото се увива в обикновен бял саван, наречен тахрихим, символизиращ чистота и равенство пред Бога.

Подобни савани се използват и в индуистките, мюсюлманските и африканските традиции и са в съответствие с това, което е известно като "зелено погребение“ - използването на екологично чисти материи. Саванът е толкова важен, колкото всичко друго, което поставяме в гроба, защото останките от разлагане се разглеждат в по-широката екология на погребалното място.

Така че, въпреки че дрехите са обречени да се разложат в гроба, използването на естествени влакна като памук, коноп или вълна със зеления погребален саван почита симбиотичната връзка между човека и земята - дори в смъртта.