Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ива Иванова, майстор - керамик.

Какви усилия изисква този занаят? Труден ли е?

Изисква усилия, разбира се. Но първо трябва да се набави глината, материала, с който се работи.

А тя лесно ли се намира?

Има няколко фабрики, които произвеждат глина. Има и дива глина, която можем да намерим в природата. Естествено, изисква време да се обработи, да се пластифицира така, че да е годна за работа. Съответно, след като вече изработим изделията, трябва бавно да се изсушат. После се пекат на 960 градуса бисквитно изпалване. Изстива два дни пещта, след което се глазират със стъклена глазура и отново се пекат вече до 1200 градуса. Т.е. керамиката е един дълъг процес – около 3-4 седмици отнема направата на творба от начало до край.

Голямо търпение трябва да има човек. А Вас лично какво ви привлича в този занаят? Вероятно е потомствен, наследен, или?

Ами баща ми беше резбар. Донякъде пластичното в мен вероятно е наследено. Но нямам в семейството други керамици.

С какво Ви привлече, все пак?

Ами още при първия ми допир с глината разбрах, че това е моят материал, начин на изразяване и че търсенето ми приключи. Ако преди това имах някакви търсения какво точно искам да правя, някъде преди 20 години се докоснах до глина за първи път и оттогава вече знам.

Какво е усещането? Какво Ви дава този материал като усещане?

Ами усещането е като на поток, поток извън времето. Сякаш времето изчезва и това е вътрешен мир и съзерцание. Сякаш нищо друго не ми дава това. Може би рисуването също е по подобен начин, усещането е подобно, всички видове изкуства насочват навътре и са храна за духа. 

Но специално глината изисква огромно търпение, вие казахте – много продължителен процес. След което самото изработване вече на детайлите по съда, това също си е пипкаво.

Да, декорацията, първоначалното изработване докато глината е много мека, дава една възможност на натрупване на глината. Всъщност повечето техники, в смисъл моделиране, гравиране, по-финото моделиране става на етап кожна влажност, когато глината вече се е повтвърдила, има влага в себе си, но е твърда. Тогава много по-прецизно може да се обработва, да се отнема, да се гравира, да се полира, да се слага тази цветна ангоба.

В днешно време търси ли се керамиката, керамичните съдове?

Ами бих казала, че имат ценители, които харесват да си купят нещо, което е уникат и да си го ползват в дома. Може би не е толкова търсена колкото някога, когато е била основният съд, като контейнер в дома се е използвал. Знаете сега колко много различни пластмасови изделия са залели пазара.

А какво е предимството да ползваме керамични съдове?

Керамиката запазва най-добре топлите ястия, също така и най-добре охлажда. Т.е. тя е естествен регулатор на температурата. И всъщност тя съчетава всички тези земни сили: земята, огън, въздуха и водата и затова е уникална материя.

Смятате ли, че има бъдеще този занаят и може да се предава на поколенията?

Вярвам, че може и че трябва да продължава да се предава. Всички деца и възрастни, които се докоснат до глина, се чувстват като преродени след това. Нямам случай, в които някой да е казал, че не му харесва.

А как децата реагират, когато за първи път са в допир с глината?

Ами, ето тук един малък ученик, който може да каже как се почувства при допир с глината. 

А Вас лично какво ви кара да продължавате?

Ами, аз съм си избрала този път.

Вие сигурно сте художник?

Художник съм, завършила съм Национална художествена академия и преподаването е само един аспект на моята работа. Какво ме кара да продължавам? Ами аз Ви казах –  усещането за вътрешен мир и за това, че съм на моя път, нямам никакви колебания за това.