Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Независими лабораторни анализи, възложени от Сдружение "За достъпна и качествена храна" на световен лидер в сферата на изпитванията и биоаналитичните услуги, разкриват съществена разлика в съдържанието на транс мастни киселини между млечни и растителни алтернативни продукти - и резултатите противоречат на широко разпространените схващания. Това става ясно от анализ, изпратен до ФОКУС.

Изследвани са осем продукта - масло и маргарин, краве и бадемово мляко, краве сирене и имитиращо сирене, сметана на млечна и на растителна основа. При четирите млечни продукта са установени между 2,77 и 3,43 г трансмастни киселини на 100 г мазнини. При четирите растителни алтернативи стойностите са между 0,34 и 0,45 г на 100 г мазнини.

Най-драматична е разликата при маслото и маргарина. В млечната мазнина са установени 3,43 г трансмастни киселини на 100 г мазнини, докато в растителния продукт - само 0,40 г, или около 8,6 пъти по-малко. При изчисление на 100 г готов продукт разликата нараства до около 18 пъти, тъй като маслото съдържа 82,2% мазнини, а растителният продукт - 38,8%.

Аналогична е ситуацията при сметаната - трансмастните киселини в млечния вариант са в десетки пъти повече в сравнение с растителния. При млякото и сиренето разликите са по-малки, но също показват по-ниско съдържание в растителните алтернативи.

Трансмазнините са сред най-неблагоприятните хранителни фактори за сърдечно-съдовата система. Световната здравна организация посочва, че те повишават риска от коронарна болест на сърцето и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Кардиологът д-р Динко Господинов уточнява, че трансмазнините повишават нивата на LDL - така нареченият "лош" холестерол, и увеличават риска от инсулт и инфаркт.

СЗО препоръчва трансмазнините да не надхвърлят 1% от дневния прием, или под 2,2 г при средно дневно потребление от 2000 калории. В ЕС законодателството ограничава наличието на трансмазнини в хранителните продукти до 2% на 100 г, като изключение правят единствено храните от животински произход, при които трансмазнините се съдържат естествено.

Резултатите дават отговор и на въпроса защо палмовата мазнина присъства в преобладаващата част от сладоледи, вафли и шоколади, включително продукти, предлагани на деца. Данните показват, че присъствието й в тези продукти не е свързано с по-високо съдържание на трансмазнини в сравнение с млечните алтернативи.

Сдружението изрично подчертава, че резултатите не доказват, че растителните продукти са по-здравословни от млечните като цяло. Данните се отнасят единствено до конкретно изследваните проби и само до показателя трансмастни киселини. За цялостна хранителна оценка е необходимо изследване на множество допълнителни показатели.

"Храните трябва да бъдат оценявани според реалния им състав, а не според етикети и предразсъдъци. Когато говорим за здравето на хората, водещи трябва да бъдат лабораторните резултати и научните доказателства, а не икономически интереси", се посочва в позицията на сдружението.