Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Заглавия като "Проектът Аве Мария" могат да накарат хората да бъдат по-оптимистични и евентуално да се доверят повече на разума си – това не е всичко, което ни трябва, но е важна съставка и мисля, че се нуждаем от такова кино, кино, което е оптимистично, което носи в себе си позитивен дух. Това заяви литературоведът и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" Александър Попов в предаването "Сториборд" на Радио ФОКУС с водещ Благой Иванов. Повод за разговора е премиерата на филма "Проектът Аве Мария" с Райън Гослинг, създаден по мотиви от едноименния роман на Анди Уеър.

На въпроса доколко цялостната научна основа на "Проекта Аве Мария" работи на ниво прадоподобност, Попов отговори:

"Фантастиката така или иначе трябва да бъде малко неправдоподобна, за да е успешна – ако хванем Артър Кларк, да речем, при него често се появява някакъв подобен проблем. Това може да е космическа опасност от извънземни, които са разумни, искат да ни унищожат, може да е нещо друго, но това е често срещан тип сюжет. Има проблем, който е на ниво цялото човечество, а понякога е над това и човечеството трябва да се стегне и да го реши. Мисля, че филмът създава убедителна илюзия, че нещата могат да се мислят по такъв начин в една фикционална рамка", каза той.

"Според мен, може би защото съм езиковед, това е от по-слабите страни както на книгата, така и на филма, но в същото време, мисля, че не е съществена слабост", изрази мнение гостът по отношение на засегания елемент във фабулата за комуникацията между човешко и нечовешко същество.

"Много оптимистично изглежда, че толкова бързо ще се разберем, ще намерим общ език с някакво същество, което би трябва да е напълно различно от нас, но мисля, че това е част от един малко по-алегоричен план на фантастиката – вярата, че всъщност можем да се справим с проблемите, художествената литература ще ги направи малко по-прости нещата, защото ние не можем да си ги въобразим. Ако искаме фантастика, която наистина ни потапя в трудността на това да установим комуникация, трябва да четем Станислав Лем", допълни Попов.