Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Тибет е много различен район като цяло от нормалния, стандартния Китай. Това е живо тяло, това е организъм с много интересни собствени закони, най-вече енергийни, и той трябва да те допусне до себе си. Усещането, че си готов е въпрос на комуникация, защото ние сме същества, които си комуникираме с висшите сили, с енергията, с Бог ако щете. И когато усетиш, че нещо вече те вика, тогава можеш да тръгнеш натам. Това коментира в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова икономистът и пътешественик Пламен Узунов, който е осъществил мечтата си да посети Тибет след 20 години.

За да отидеш в Тибет, трябва да си подготвен и физически, каза той и обясни, че това е най-голямото плато на Земята, което се намира между 3 и 4 хил. м височина, и ако го направиш неподготвен най-вече физически, би имал големи проблеми и неудобства. Месеците, подходящи за посещението на Тибет, са от април до октомври, като има два начина да се влезе там – през Непал и през Китай. За да влезеш в Южен Китай трябва да се получи разрешение от полицията, независимо откъде влизате, което обикновено местните туристически агенции осигуряват.

"Аз съветвам тези, които ще тръгнат натам, да тръгнат през южната провинция Юннан, която граничи с Тайланд и Мианмар, която и е изключително красива и зелена,“ каза той и добави, че когато оттам постепенно се върви нагоре, се стига до град Шангрила – наречен на митична страна Шангри-Ла от романа "Изгубеният хоризонт“ на Джеймс Хилтън. "Това е един малък Тибет. Там има един изключително красив дворец Малката Потала. И въобще местните хора са с тибетско самосъзнание. Но Шангрила е едно стъпало, що те е на 3300 м, а следва вече 3700 м самият Тибет.“

Свещената на тибетците планина Кайлас е силно енергийно място. Този връх е дом и култово място за поклонение на четири религии: хинду, Бон – това е старата религия, джайнизма и разбира се будизма, дори хиндуистите го смятат за дом на Шива. "Кайлъс трябва да се почувства като една сърдечна чакра на цялата ни земя, място за достъп между физическия и останалия свят. И наистина не е ние работа да ходим там,“ каза той и посочи, че Кайлас за западния турист е много висока топка. Трябва човек да е много добре физически и ментално подготвен и отново да се замисли дали да тръгне натам. 

"Тибет е много особено място, тъй като той не е само автономен административно, той е и изолиран доста географски. Хората там хилядолетия са свикнали да живеят в тези трудни условия, минималистично, тъй като няма кой знае какъв избор там. Може би заради това, защото материалното е на заден план и е въпрос на оцеляване, духовното е излязло по-напред. Там се е развила Бон религията, която е преди всички останали и премесена заедно с ламанизма и индийския будизъм е станала част от съвременния тибетски будизъм,“ обясни пътешественикът, като изрази съжаление, че съвременната цивилизация пробива път и там.

Узунов сподели също, че за тибетците е чест да пратят децата си да станат послушници в манастири, като дори има няколко такива за жени. "Те вярват, че правенето на богоугодни дела ще ги приближи към края на прераждането. За всеки монах самсара, този кръг на прираждането, трябва да бъде прекъснат и да стане Буда.“ Някога в техните манастири, някои от които сега възстановени и запазени, са живели 10 000 монаси. Те имат свои идоли – хора, които са допринесли изключително много за тибетския будизъм.

В столицата на Тибет Лхаса могат да се види запазен един централен квартал, който добре пресъздава архитектурата, стила на древните тибетци, както и Потала и Норбулинка – Зимният и Летният дворец на Далай Лама. Могат да се посетят и манастирите Сера и Дрепунг, както и едно от четирите свещени езера Ямдрок. "Интересно е да се види Ятце –  град с много красив манастир и много красив дзонг – сграда/замък, която съчетава административни и религиозни функции в древността. И разбира се Шигаце, който е втория по големина град.“