Днес е Сирна неделя или неделята на Сирни заговезни. Тази вечер православните българи се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна и варени яйца, пият по чаша червено вино, амкат бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка.

От утре започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово. Не трябва да се забравя, че постът след зимата е отлично средство за освобождаване на тялото от натрупаните токсини, тежки метали, радиоактивни нуклеиди и за стопяване на излишното тегло. Постът намалява вероятността от ракови и сърдечно-съдови заболявания. Но той трябва да бъде преди всичко духовен - въздържание от зли помисли, лоши думи, конфликти с близките и колегите, засилена благотворителност. Западните християни имат хубавата традиция да изчисляват стойността на парите, спестени чрез поста, и да предават сумата на бедни и болни хора.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Празникът е изпълнен с много интересни, обичани и познати до днес обреди. Широко разпространени са заговезнишките огньове, като се вярва, че докъдето стига светлината им, до там няма да бие град. Хората прескачат огньовете за здраве и плодородие и за да се предпазят от бълхи. Младежите саморъчно изготвят стрели от меко дърво, наречени "чавги", "чилки", "перници", "барутници", и запалени ги изстрелват към дома на избраната от всеки мома. Това е придружено с пожелания и благословии, често със сексуален подтекст.
Вечерта, докато сирнишките огньове озаряват околността, всички се събират на мегдана в селото и извиват смесено хоро, буйно и скокливо, за да растат високо посевите, особено конопът. Последните зимни хора се играят на Сирни заговезни. По време на Великденските пости хората и сватбите се преустановяват.

Нека вечерта на Неделя Сиропустна погледнем другите в очите и протегнем ръка за искрена прошка.