Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Психолог: Най-страшното за децата не е да им вземат телефона - а да усетят, че родителите им не ги разбират | ||||||
| ||||||
"Наблюдаваме тревожна тенденция към изолация и емоционално отдалечаване от реалността. Това е основният признак на зависимостта, независимо дали говорим за екрани или вещества“, обясняват психолозите Елена Минкова и Теменужка Христова. Когато телефонът стане отдушник В студиото на NOVA NEWS клиничният психолог д-р Таня Илиева поясни, че много от родителите не осъзнават, че екранната зависимост започва още от ранна детска възраст. "Често още в количката, когато детето получава телефон, за да бъде спокойно. Това създава навик, който лесно прераства в пристрастяване“, казва специалистът. Колко е твърде много? Според Световната здравна организация: - До 2 години – екрани не се препоръчват (освен за видеоразговори с близки); - 2–5 години – максимум 1 час дневно; - Над 6 години – до 2 часа дневно, извън учебните цели. "Но не само времето е от значение. Важно е и какво гледа детето, как го използва и с какво го заменя“, допълва д-р Илиева. От игри навън до самота пред екрана Като училищен психолог в София тя ежедневно наблюдава как учениците прекарват почти всяко междучасие пред телефона. "Все повече деца са сами, гледат клипове, скролват в социалните мрежи и чатят, вместо да разговарят или играят с връстници. Това води до тревожни сигнали – изолация, спад в училищните резултати, дори отказ от посещение на училище, включително при ученици от началния курс“, казва д-р Илиева. Първи стъпки към промяната Какво могат да направят родителите? Д-р Илиева съветва: - Признайте, че има проблем – това е началото. - Въведете режим за използване на телефона – например семейни вечери без екрани. - Създайте ритуали за качествено време заедно – разговори, настолни игри, разходки. - Насърчавайте хобита и извънкласни дейности. - Включете се в живота на детето – с интерес, не с контрол. Децата искат време, не просто правила "Децата казват: "Искам да говоря с майка ми, а тя няма време". Това не са единични случаи“, разказват водещите психолози от тренингите. "Най-страшното за децата не е да им вземат телефона – а да усетят, че мама и тати са разочаровани и не ги разбират.“ Лошият пример започва от нас "Масово виждаме родители, които не пускат телефона дори в градския транспорт, на светофара или по време на вечеря. Не можем да очакваме от децата да бъдат по-разумни от нас. Примерът започва от възрастните“, категорична е д-р Илиева. "В двойките, където и двамата партньори живеят в телефона си, общуването страда. Всеки се затваря в собствения си виртуален свят и отчуждението е неизбежно. Затова не е изненада, че и възрастните вече търсят помощ за зависимост от екрани“, допълва клиничният психолог. Зависимостта се лекува със свързаност Психотренингите в Русе продължават до ноември, а групите се събират в регионалната библиотека "Любен Каравелов“. Над 30 родители вече са заявили участие. Интересът е показателен – екранната зависимост вече не е тема, която можем да игнорираме. Може би е време да погледнем не само в екраните си – а и в очите на децата си. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Абонамент
Анкета
