Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Сири Хуствет и Пол Остър: Заедно в любовта и творчеството | ||||||
| ||||||
"ОЩЕ ЕДИН БЮЛЕТИН ОТ ЗЕМЯТА НА РАКА "Мълча, защото територията на тази Земя на Рака е объркваща и коварна. Пациентът, и аз редом с него, се движим право напред по пътя, преживяваме забавяния, въртим се в кръг. Не сме стигнали табелата, която обозначава границата на тази страна, табелата, която гласи: Напускате Земята на Рака. Страната е голяма, по-голяма, отколкото си мислех. Тук има много хора на средна и над средна възраст, знаем, че има и деца, но не ги виждаме, защото се грижат за тях в отделни крила. Със съпруга ми сме виждали мнозина млади хора, такива, които стоят в чакалните заедно с нас. Лицата им – гладки, телата им – силни, рядко издават болестта. Понякога голите им глави – единственото доказателство, че са болни, са покрити от симпатични шапки с козирка. На тях им е по-тежко. Пол има много години зад гърба си, детство и младост, и средна възраст, а сега вече е в старостта си. Написал е много книги. По време на болестта си написа още един роман, Baumgartner, който ще излезе през ноември. Нежна, чудновата малка книга. Изживяла съм 42 от тези писателски години заедно с него. Миналия месец, докато чакахме за преглед, Пол беше отишъл да донесе чай. Приближила го млада жена, която го разпознала. Казала му, че съпругата ѝ е голям почитател на работата му и че тя самата е започнала да чете някои от неговите творби. Обяснила му, че е в последен стадий. "Тъкмо се прибрах от Италия. Живея си живота“, усмихнала се. А после казала: "Постоянно мислим за вас. Бог да Ви благослови“. Когато се върна и седна при мен, се беше просълзил. Човек се изкушава да нарича Земята на Рака сива, тъжна, опасна страна, където никой не живее истински, а само чака; Чистилище, пълно с прегледи, изследвания, лекарства, скенери и преливания, които трябва да се изтърпят, докато пациентът не бъде изпратен в рая на живота или в ада на смъртта. Ала това е грешка. Младата жена каза: "Живея си живота“. Като гледам Пол, разбирам какво означава да запазиш милосърдието си, когато си под напрежение. Непоколебим и търпелив, с непокътнато чувство за хумор, той претвори периода на болестта си, който наближава почти година, и го направи красив, а не грозен. Изтърпя множество злочести симптоми – и от рака, и от лечението, с достойнство, което ме изпълва с благоговение. Казвал е, че докато трае това изпитание, прекарва все повече и повече време, "взирайки се в бездната“, и че не го е страх от смъртта. Мен ме е страх от смъртта, така че да чуя това, ме смирява. Заедно станахме свидетели на какви ли не реакции у хора, които познаваме, към потенциално терминални болести – непокорство, съжаление, паника. Подозирам, че не е възможно човек да знае как би реагирал. Аз със сигурност не бих могла да предскажа собствената си реакция, нито пък бих обвинила някого за неговата. И все пак станах свидетел на чудо, за което съм благодарна. Той казва още, че не желае да крие рака си, и че ми позволява да разкажа преживяването си. Младата жена, която поговори с Пол в чакалнята, беше права. И това е живот, не прекъснат живот, ами самият живот. Възможно е досега да не съм живяла така наситено, както сега, когато съм със съпруга си. Разговорът между нас не спира, прехвърчат шеги, ядем хубава храна, и той е тук с мен, и сега е жив, и се възползваме от дните си, каквито са, с ограниченията и пречките им. Проверяваме портала на болницата за резултати от нови кръвни изследвания, гледаме диаграми, които сочат ту нагоре, ту надолу. Чета статии на медицинска тематика, за указания. И още много. Има ужас, а има и надежда. Едно обаче е абсолютно ясно. Добрината има значение за мен и за Пол, и няма начин само ние да се чувстваме така. Усмивката на жената на регистратурата има значение. Уважителното докосване, с което лаборантката вдига ръката на пациента и я подготвя за иглата, има значение. Сестрата и лекарят, които слушат внимателно, когато пациентът говори, които му позволяват да разкаже историята си и как се чувства, имат значение. Семейството и приятелите, които пращат бележки и имейли и се обаждат, имат най-голямо значение. Тези действия може и да не променят изхода от болестта, но са интегрална част от живота с нея. И така, напред…" Първото нещо, Сири Хусвет публикува е поема, която излиза в Paris Review. Проблемите, с които се сблъсква след като добива популярност с романа "Какво обичах“ (2003г.) и свързва живота си с този на Пол Остър (1981 г.) са два: критици и публика са убедени, че всичките ѝ книги са силно автобиографични, а творчеството ѝ се разглежда през призмата на това на съпруга ѝ. "Малко след като излезе "Лято без мъже““ (2011 г.), разказва Хуствет, "ми се обади наш семеен приятел – писател и притеснено ме попита; "Мили Боже, Сири, току що завърших романа ти. Там става въпрос за изоставена жена на средна възраст. Всичко наред ли е с вас с Пол?“ За най-автобиографичен и близък до собствения ѝ живот писателката смята романа “The shaking woman or history of my nerves". На 2 февруари 2003 г. Сири Хуствет губи своят баща Лойд Хуствет, дългогодишен преподавател, професор по скандинавска литература в St. Olaf college (Минесота), автор на много трудове, изключително ерудиран и обичан от своите студенти. На погребението му Сири Хуствет държи прочувствена реч, гласът ѝ е спокоен и овладян, а очите ѝ остават сухи. Две години и половина по-късно, когато трябва отново да говори за баща си пред студенти в университета, на който той е посветил 40 години от живота си, нещо се случва. "Аз съм опитен оратор, въоръжен с армия от подсещащи листчета“, споделя Хуствет и допълва "но тази реч беше истинско бедствие“. Хуствет започва да трепери толкова интензивно, че едва успява да се задържи на краката си и не успява да каже нито дума. "Все едно беше на електрическия стол“, свидетелства майка ѝ. В книгата " The shaking woman or a history of my nerves", за която Хилари Мантел (твърде любопитна английска писателка) твърди, че е "затрогващо изследване на това какво значи да бъдеш човек.“ Сири Хуствет, която от малка е прекомерно емоционална и тези пристъпи се появяват и отшумяват с различна сила и мощ, изследва проблема от всички страни като продължава да твърди, че описаното в книгата е 90 % проучване и 10% личен опит. В "Мъките на един американец“ (2008г.) героинята дарена с подобен проблем е Инга – свръхчувствителна, безумно интелигентна, американка от норвежки произход, писателка, съпруга на световноизвестния писател Макс Блаустийн, описана като висока и русокоса с изразително лице, страдаща от спорадични пристъпи на безпокойство и неконтролируемо треперене. Да ви прилича на някого? Главният герой в романа обаче е Ерик, нейният брат, психиатър, който изживява загубата на баща си, като го опознава чрез неговите писма и дневници. Бащата на Инга и Ерик е професор по история – Ларс Давидсен. "Цитираните в книгата пасажи от дневника на Ларс Давидсен са взети направо от мемоарите на моя баща, като редакторската намеса е минимална и са променени имената. В този смисъл баща ми е мой съавтор посмъртно“, споделя Сири. За книгата тя се съветва с много психиатри и навлиза сериозно в дебрите на невропсихоанализата. Води, на доброволни начала, писателски курс за пациенти на психиатричната клиника "Пейн Уитни“. Освен това прави проучвания за историята и живота в Ямайка, защото една от героините ѝ е оттам. "В хода на цялото произведение съм размесвала на воля истински с измислени истории.“ "Сестра ми непрекъснато редува периоди на усилено писане, апогеи на енергиен разход, с неизбежни пристъпи на мигрена и меланхолия, които сама нарича "невралгични спадове“. Ако ми се яви в тоя момент като пациент, с този блеснал поглед и възторжено лице, неминуемо бих записал, че в кабинета ми е влязъл маниакален субект.“, така Ерик описва сестра си на 61-ва страница. "Мъките на един американец“ е подчертано интелектуален роман с препратки към трудовете на различни философи, психиатри и учени, в който героите понякога като мантра повтарят "самотен съм“, рисуват сънищата си, анализират живота си или разплитат нишките на миналото, като всички са умерено невротични нюйоркчани с високоплатени професии. "Сложна дума е тая, нормално“, заявява Ерик, психиатърът. "Най- изтънчената и привлекателна писателка на Америка“, категорична е критиката. "Скоро ще ме сочат с пръст като съпруга на Сири Хуствет“, шегува се на свой ред Пол Остър. Има няколко думи, които описват тяхната връзка: Творчество, любов, до края и отвъд. Превод на публикацията на Сири Хуствет в инстаграм: Габриела Манова |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
