Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Специални деца с концерт в Театъра в Пловдив днес: Ще ви изненадаме! | ||||||
| ||||||
Първо да ни разкажеш за песенния фестивал, който домакинствахте. По чия инициатива беше той? Това беше по моя идея и с помощта на художествения съвет на Пловдивско певческо дружество решихме да направим един вълнуващ, вдъхновяващ празник на музиката, за да съберем на сцена непрофесионалисти, хора, които наистина усещат музиката дълбоко в сърцето си. Това са близки по дух хора. Обновената зала на Певческото дружество вече предразполага за такива събития. И ще има и други фестивали в нея, предполагам? Това беше едно много хубаво начало, даже да не кажа голямо дума, но може да навържем един синджир от такива събития, посветени на хоровото пеене, и така да се сплотяваме и да популяризираме хоровото изкуство. Защото знаем, че то е носител на мира и когато пеем на един език, когато говорим на един език, тогава се разбираме много по-лесно и трудните моменти минават по-благополучно. Така създаваме едни приятелства, един културен диалог чрез музика. Това са били от различни поколения хора, предполагам? Това беше сбирка на смесения хор "Туида“. Той е много интересен, защото е сформиран преди една година точно. Млад диригент, като мен, е Симон Павлов, сравнително млад. Откъде са те? От Сливен са. А другият състав е всъщност вокално-инструментална група. Те са вече по-възрастни. "Вдъхновение“ се казва групата, към Народно читалище "Младост 1971“. Ръководителят е Георги Богданов, той е 85-годишен човек, много вдъхновяващ, много енергичен за възрастта си и впечатлява с емоционален заряд. Щом е успял да накара хората около себе си да пеят. Да. Абсолютно всички, които присъстваха там, и ние включително, знаете, всичките ние сме отдадени към музиката на 100%. Независимо кой с каква професия е, това е нещо, което ни зарежда и пеем за удоволствие. Нямаме някакви амбиции да постигаме, да гоним върхове. Ние пеем за удоволствие и това е смисълът. А логистично кой ви помогна?Това, все пак, е организация, която изисква нещо като ресурс, средства. Хористите бяха на първо място и се радвам, че имам такъв чудесен екип. Аз съм, знаете, и диригент, и председател на Певческото дружество, но всичко без екип, без правилните хора, няма как да се състои. Така че аз съм много благодарен на моя екип, където всеки имаше задача, към която беше захванат, и така всеки, като си направи задачата, ги посрещнахме. Един отговаряше за кетъринг, друг за посрещането, гледаме заедно съвместни инициативи да правим, ние да организираме събития. Знаете, че да сме домакини на един такъв форум е много голяма отговорност, признание. В навечерието на 130-годишния юбилей сме и догодина пак ще го проведем. Може и малко да разпънете границите, да стане международен някакъв фестивал. Ще държим интереса на хората, да знаят, че догодина могат да очакват много, много хубави неща. Още отсега примерно от тези съвместни проекти вече се зароди желание за бъдещи съвместни участия с двата хора. Има покана и ентусиазъм да отидем в Сливен, в София. И така. Това е нашата идея. Пък посланието, което искахме да оставим, е, че песента не е просто един звук, който излиза от нас. Ние искаме да създадем една трайна памет в нашите почитатели, слушатели, защото ние така достигаме до сърцата на хората. И ето, във фестивала в Хърватска успяхме да направим това, да видим как едни чужденци са захласнати от българското хорово пеене. Смисълът е в надеждата, която искаме да дарим. Ти преподаваш и на деца със специални потребности. Как вървят там нещата? Преди да отговоря, ако може една покана да отправя. На 5 юни, в 16.00 часа в Драматичен театър – Пловдив очакваме да дойдат хората, където имаме удоволствието да ги поканим на концерт на децата със специални образователни потребности с Регионалния център за подкрепа, където аз преподавам. Той е съвместно организиран от Областната администрация на град Пловдив и от нашия център. Д-р Катя Стоилова е директорката, която е много амбициозна, много всеотдайна към работата си. И мисля, че ще има с какво да изненадаме хората, пловдивчани, така че заповядайте. Ще свирят мои дечица. Схващат ли дечицата? Какво е твоето удовлетворение да работиш с такива деца? О, то е един процес на опознаване. То е процес, за да стигна до тях и те по някакъв начин да стигнат до мен. Ето това е един взаимен процес, в който ти ставаш не учител, а ставаш техен приятел. И понеже ние сме в музикалната сцена, аз ги уча на пиано, те вървят по пътя на музиката и заедно ние ставаме спътници, които вървим по пътя на музиката. И виждам всеки един ден как се развиват, как ги вдъхновявам. И те отнасят това нещо вкъщи с усмивка. Техните родители, и те се приобщават по-лесно в нашите общества. И съм много радостен, че имам възможността да го правя това нещо. И това просто не може да се опише с думи ми, трябва да се види. Имам идеи занапред какво да правим съвместно с д-р Стилова, с директорката. Евентуално искаме да сформираме една вокална група, която да е за тези дечица, където да пеем заедно, да се веселим. Изявена ли е музикалността при тях и в какво се проявява това? То е индивидуално за всяко дете, предполагам, но все пак. Ами, то е като в едно море да намериш подходяща мидичка. Когато нямаш претенции за мидите, всяка една мидичка ти харесва. Т.е. те имат някъде заложени такива дарби за пеене и за свирене, но ти трябва да отидеш и да намериш. Ние не целим от тези дечица да направим професионалисти и да качваме върхове с тях. Просто имаме за цел да се научат да музицират и това да ги възпитава по един или друг начин. Защото знаете, че музиката възпитава, музиката лекува и това е нашата цел, главната цел. Има дечица, които по-трудно виждат, но когато им наместя ръчичката, почвам да им помагам, да свиря с тях. Има дечица, които са по-активни, на тях трябва да и показваш, да редуваш пиано с малко движение и трябва да им се показват различни движения, да свързвам музиката с движения. Има дечица, с които си разказваме историйки, свързани с музиката, и ги съчетаваме. По този начин уроците минават по-лесно, те се адаптират, не мислят за други неща. Но като цяло те харесват като техен учител, нали, защото си млад и креативен? Да, даже понеже съм млад, едно момче, едно детенце ми казва "господин батко“. Родителите му казват да не се обръща така към мен. И то после си измислило детето – вика "господин батко“. Така ме е усетил. Не държим да ни казват учител. Но много сладко ми стана като ми каза "господин батко“. Те сигурно идват с желание за тези занимания? Да, да. Отскубват се от мама, от тати и идват. Като ме видят, тичат към мен. Много ме зарежда това също. Неописуема е тази радост. Да тръгне към теб с усмивка, с радост, да тръгне да ти казва "господин батко“. И това вече зарежда. Да ти каже "господин батко“ или "господинеее“ – така, като тръгне към мен, и просто ти се стопля душата. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 143 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/24 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
