Датата е 7 септември 1978 г., когато 49-годишният български журналист и писател Георги Марков чака на автобусна спирка на моста "Уотърлоу“ в центъра на Лондон. Изведнъж усеще ужилване в бедрото си. Когато се объръща, видя мъж, който му се извинява, защото му е паднал чадър.
Инцидентът изглежда незначителен. Четири дни по-късно обаче Марков умира. Това, което първоначално е прието като смърт вседствие на сепсис, се превъръща в един от най-загадъчните случаи на политическо убийство от периода на Студената война. Разследванията разкриват изключително сложен метод на отравяне, а подозренията се насочват към тайните служби на комунистическа България и Съветския съюз.
Както пише BBC, случаят придобива още по-мрачни измерения, когато се разкрива, че семейството на Марков е било предупредено за план за убийството му няколко месеца преди нападението.
Топчето, което разкрива убийството
В дните след смъртта на Марков британските власти откриват доказателство, което промени хода на разследването. В криминалистичната лаборатория на Скотланд Ярд е изследван микроскопичен метален предмет, намерен в бедрото на жертвата.
"Под микроскопа става ясно, че предметът е изключително усъвършенствана сачма, не по-голяма от главичката на игла“, съобщава журналистът на BBC Майкъл Кокерел в емблематичното предаване на британската медия - Panorama. Топчето имало четири микроскопични отвора, които, според експертите, са били използвани за пренасяне на изключително малко количество смъртоносна отрова.
Учените от Портън Даун, строго секретния британски изследователски център за химическа и микробиологична война, стигат до заключението, че веществото, причинило смъртта на Марков, е било рицин - изключително силен токсин. Според BBC до този момент не е имало регистрирани случаи на използване на това вещество при убийство във Великобритания.
Второто нападение и оцелелият българин
Разследването разкрива, че Марков вероятно не е бил единствената мишена. Десет дни преди нападението в Лондон друг български изгнаник, Владимир Костов, изпитал остра болка в гърба, докато излизал от метрото в Париж заедно със съпругата си.
През следващите три дни той има висока температура, но в крайна сметка се възстановява. Когато научил за смъртта на Марков, той се подложил на рентгенова снимка, която разкрива микроскопичен метален предмет в гърба му.
Предметът е отстранен хирургично в клиника в Париж под надзора на френски полицай, след което е занесен във Великобритания за анализ. Експертите от "Скотланд Ярд“ установяват, че топчето е идентично с това, което е било намерено в тялото на Марков.
"И двете топченца имат точно същото тегло. Отворите се намират на същите места и са изработени от рядка сплав от платина и иридий, която не се изхвърля от човешкия организъм“, посочва Кокерел.
Токсиколозите от Портън Даун откриват антитела срещу рицина в тъканите на Костов и преценяват, че той е оцелял, защото сферичката не е съдържала достатъчно количество отрова.
Сходството между двете атаки, в съчетание със сложността на метода, засилва убеждението на британските изследователи, че зад случая стои някаква държавна разузнавателна служба.
"Беше взето решението да го убият“
През 1979 г. вдовицата на Марков, Анабел, и по-големият му брат, Никола, разкриват в предаването Panorama на BBC, че са имали предупреждения за план за убийството му.
Според Анабел през май 1978 г. неизвестен мъж се е свързал със съпруга й и му е предал тревожна информация. "Говореха на български цяла нощ. От време на време Георги се обръщаше към мен на английски: "Невероятно е това, което говори този човек“, спомня си тя.
Неизвестният мъж, както твърди самата тя, е споменал, че решението за убийството на Марков е било взето на най-високо политическо ниво в България. Причината се предполага, че са били критичните предавания, които журналистът подготвя за "Радио Свободна Европа“.
Подобно предупреждение е получил и брат му, Никола, още през септември 1977 г. "Един мъж ми се обади и ми заяви, че е било взето решение да убият Георги, да го ликвидират, без да оставят следи“, заявява той пред BBC.
Както обяснява, първоначално сметнал информацията за нелепа. Въпреки това неизвестният му предоставил конкретни подробности, твърдейки, че Марков ще бъде отровен при първа възможност и че веществото, което ще бъде използвано, вече е било пренесено в Западна Европа.
Писателят, който разгневи Тодор Живков
Преди да напусне България през 1969 г., Георги Марков е утвърден романист и драматург, с достъп до кръговете на правителствената елита. След като се установява във Великобритания, той се превръща в един от най-острите критици на комунистическия режим в родината си.
Работи за Световната служба на BBC и за "Радио Свободна Европа“ - организация, финансирана от американското правителство. В седмичните си предавания той описва живота във висшите слоеве на българското общество, разкривайки случаи на непотизъм, икономически злоупотреби и корупция.
Едно от предаванията му носи заглавието "Животът зад завесите“, като се има предвид завесите, които покриват прозорците на официалните черни автомобили "Мерцедес“. Серията предавания "Срещите ми с Тодор Живков“ се посочва, че е предизвикала особено недоволство у българския лидер Тодор Живков.
"Чухме, че е бил бесен от предаванията на Марков, свързани с техните срещи. Марков говореше за неща, които са табу в България, неща, за които режимът предпочита да не се говори и които не иска хората да знаят“, заявява пред BBC Кирил Панов, български радиопродуцент от "Радио Свободна Европа“.
Живков управлява България от 1956 г. и поддържа изключително тесни връзки със Съветския съюз. Той дори е описал двете страни като два бели дроба на едно и също тяло, които се захранват от една и съща кръвоносна система.
Подозренията към КГБ и "съвпадението“ с рожденния ден на Живков
Тясните връзки на София с Москва насочат подозренията и към съветските тайни служби. Стефан Свердлов, бивш полковник от българската тайната полиция, който е дезертирал през 1971 г., заявява пред BBC през 1979 г., че всеки отдел на българската служба за държавна сигурност се контролира от съветник на КГБ, който се отчита директно пред Москва. "Невъзможно е нещо подобно да се е случило, без руснаците да знаят за това“, твърди той.
Според бившия ръководител на отдела за убийства на КГБ Николай Хохлов, до същото заключение води и изключително сложният метод, който е бил използван. "Техниката е усъвършенствана. Това ми показва, че офицерите, които са планирали операцията, са се опитвали да угаждат на някого на най-високо ниво“, заявява той.
Още един факт, който прави силно впечатление, е датата на нападението: Марков е нападнат на 7 септември 1978 г., точно в деня на рождения ден на Тодор Живков.
След разпадането на Съветския съюз става известно, че КГБ е разработила специално модифициран чадър, способен да вкара в организма на човек микроскопични капсули с рицин. Двама бивши офицери от КГБ, които по-късно са дезертирали, твърдят, че съветската служба е съдействала за убийството. Според техните показания, нападението е било извършено от италиански престъпник с кодово име "Пикадили“.
Въпреки дългогодишните разследвания и разкритията относно метода на нападението, никой никога не е бил обвинен за убийството на Георги Марков. България прекратява разследването по делото през 2013 г. поради липса на заподозрени, докато във Великобритания разследването остава отворено, според BBC.
Освен ликвидирането на един критик на режима обаче, убийството може да послужи и на по-широка цел: да изпрати послание на страх към дисидентите, които са потърсили убежище в Запада. Това е отбелязано още през 1979 г. от бившия офицер от КГБ Николай Хохлов в интервю за BBC.
Както обяснява, целта е да се създаде у изгнаниците усещането, че нито географското разстояние, нито западните системи за сигурност могат да ги защитят. И той описва посланието, което според него изпраща едно такова убийство: "Това е като да се приближиш към някого отзад и да му прошепнеш в ухото: "Можем да те намерим, когато си поискаме. Можем да те убием“.
Зареждане ...


14:32 / 21.11.2026
38



Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.