Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Доналд Тръмп представи сделката си с Владимир Путин за връщането на руския дизел на международните пазари като ход, който би могъл бързо да свали цените на горивата. Анализаторите на енергийния пазар обаче изглеждат далеч по-малко ентусиазирани. Те оспорват както мащаба на сделката, така и способността на Русия да достави количествата, обявени от американския президент.

CNN представя картина, доста различна от тази, която Белият дом се опита да покаже: дори ако Путин спази обещанието си, допълнителното предлагане на дизел може да се окаже твърде малко, за да предизвика съществено и трайно намаляване на цените.

И докато във Вашингтон сделката се представя като отговор на увеличените разходи за енергия в навечерието на междинните избори, в Киев тя се разглежда като решение, което носи икономическа полза за Русия в момент, когато тя продължава войната в Украйна.

Шест милиона барела: Впечатляващо число - ограничено въздействие

Според съобщението на Тръмп, Путин се е съгласил незабавно да предостави над 300 000 тона дизел на международните пазари, докато други 500 000 тона се очаква да последват през ноември. Американският президент спомена и за допълнителни количества след това, в зависимост от състоянието на руските рафинерии.

Първите две партиди съответстват общо на около шест милиона барела дизел. Числото звучи голямо, но според данните на американската Външна енергийна администрация (EIA), цитирани от CNN, то покрива едва ден и половина от потреблението в Съединените щати.

Това е и основното възражение на експертите: количествата могат да донесат известно облекчение, но трудно ще променят сами по себе си баланса на един световен пазар, който вече е под натиск.

Дан Пикеринг, основател и инвестиционен директор на Pickering Energy Partners, оценява, че обявлението засяга евентуално увеличение на предлагането с 5% до 6% до края на годината. "Това е полезно, но не променя съществено даденостите за световния пазар на дизел“, заяви той пред CNN.

Той обръща внимание и на начина, по който количествата бяха представени от Тръмп. Както забеляза, има причина американският президент да избере да говори за тонове вместо за барели: числото звучи по-голямо за широката публика. Според неговата оценка става въпрос по-скоро за политически ход, отколкото за развитие, способно да преобърне условията на пазара.

Големият въпрос: Разполага ли Русия с обещания дизел?

Съмнението на аналитиците не се ограничава до въздействието, което сделката би могла да има върху цените. То засяга и това доколко Москва наистина е в състояние да предостави конкретните количества.

Русия забрани износа на дизел в началото на юли, тъй като украинските атаки с дронове срещу рафинерии предизвикаха сериозни проблеми в производството и недостиг на горива вътре в страната. Забраната, която беше удължена миналия месец, премахна от световния пазар около 800 000 барела дневно, според CNN.

Тези загуби се добавиха към натиска, който войната на САЩ с Иран вече беше предизвикала върху енергийния пазар. За да се реализира сделката, обявена от Тръмп, Русия ще трябва не само да премахне ограниченията върху износа си, но и да разполага с достатъчен производствен капацитет в период, в който нейните рафинерии продължават да бъдат мишена на украински атаки.

Грегъри Бру, анализатор от Eurasia Group по въпросите на енергетиката, климата и природните ресурси, описа евентуалното въздействие на сделката като временно "кърпене“. Дори ако Путин достави дизела, според него ходът няма да бъде нищо повече от краткосрочно решение. Той изрази и подозрението, че руският президент може да очаква в замяна спиране на украинските атаки срещу рафинериите. Това обаче е оценка на анализатора, а не потвърдено условие от сделката.

Въпреки резервите, пазарът реагира първоначално положително на новината, като фючърсите на дизела паднаха с около 4% при затварянето в петък. Тази краткосрочна реакция обаче не отговаря на въпроса дали цените ще останат по-ниски.

Ударът върху санкциите и гневът на Зеленски

Извън ефективността на сделката на пазара на горива, бивши американски служители посочват и втора, политически по-чувствителна страна - съобщението, което Вашингтон изпраща относно санкциите срещу Русия.

Ричард Нефю, бивш високопоставен служител на Държавния департамент, отговарящ за политиката на санкции, предупреди пред CNN, че щетата върху по-широкия режим на ограничения може да бъде изключително значителна. Въпросът, който той поставя, е как САЩ ще могат да искат от други страни да спазват санкциите, когато самите те се позовават на икономическа необходимост, за да оправдаят тяхното облекчаване.

За Украйна въпросът е още по-директен. Киев отдавна поддържа тезата, че приходите на Русия от петрол и природен газ са основен източник за финансиране на нейните военни усилия. Володимир Зеленски нарече решението "слабо решение на силни партньори“, заявявайки, че допълнителните приходи ще позволят на Путин да продължи войната.

Реакцията му беше още по-остра поради момента на обявяване. Сделката беше съобщена, докато украинска делегация се намираше във Флорида за разговори със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и зетя на американския президент Джаред Кушнер. Тоест, докато украинците преговаряха с американската страна, Тръмп е разговарял с Путин за сделка, която според Зеленски ще донесе повече пари на Москва.

Шестте американски искания, които Киев пренебрегна

Зад кулисите на решението хвърля светлина Axios, според който Тръмп е стигнал до сделката с Путин, след като Зеленски е пренебрегнал около шест американски искания за спиране на украинските атаки срещу руските рафинерии.

Както се посочва в публикацията, цитираща американски служител, запознат с разговора, Белият дом смята, че украинските удари, макар и да причиняват сериозни щети на руската енергийна промишленост, същевременно натоварват световното предлагане на горива и по този начин – американските потребители.

Зеленски предлага взаимно споразумение: Украйна да спре да ударя руските рафинерии, при условие че Русия спре атаките си срещу украинските електроцентрали.

Според Axios Тръмп не е приел тази обвързаност и е поискал от Киев да прекрати ударите без съответно руско поети задължение.

Напрежението се пренесе и в осемчасовите разговори в петък в Маями, където Уиткоф и Къшнър информираха украинската делегация за предстоящия разговор Тръмп–Путин и за намерението за разхлабване на ограниченията върху руския износ на дизел. Украински служител твърди, че е било отправено дори предупреждение за евентуално спиране на американските разузнавателни данни за Киев, ако атаките срещу рафинериите продължат. Американската страна отрича да е имало такава заплаха.

Политическата печалба за Путин и несигурността за мира

Според CNN бивш високопоставен служител на Държавния департамент смята, че Путин може вече да е извлякъл политическата полза, която е търсил, независимо дали в крайна сметка ще успее да достави количествата дизел. Неговата оценка е, че руският президент е дал на Тръмп възможността да представи сделка с потенциално икономическо въздействие преди междинните избори, докато същевременно е постигнал промяна в американската позиция спрямо руския износ на енергия.

Фактът, че телефонният разговор съвпадна с преговорите на американските пратеници с украинската делегация, според него е всичко друго, но не и случаен.

Съществува обаче още един критичен параметър. Въпреки енергийното споразумение, Путин не пое ангажимент за незабавно възобновяване на мирните преговори с Украйна. Според руската информация за телефонния разговор, продължил около 90 минути, Москва ще прецени кога биха могли да се възобновят преговорите. Не е обявен конкретен график.

Така сделката оставя отворени два различни въпроса. Първият е икономически: дали руските количества наистина ще стигнат до пазара и дали ще бъдат достатъчни, за да намалят осезаемо цените на дизела. Вторият е геополитически: дали отслабването на натиска върху Москва може да донесе някакъв напредък в преговорите, или просто ще засили преговорната позиция на Путин.

Засега анализаторите, цитирани от CNN, остават резервирани по първия въпрос, а събитията все още не дават отговор на втория.