Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Млад лекар използва социалната мрежа, за да коментира скандалното изказване на Тошко Йорданов, научи Plovdiv24.bg. Ето какво пише Теодор Цанков, който работи в сферата на здравеопазването:

"Съжалявам, мислих премислях, но не издържах и имам какво да кажа.

Г-н Йорданов,

Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от онези "специализанти“, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекота.

Завърших медицина не защото някой ми е платил пътя, а защото съм работил всеки възможен час между лекциите си.

Работих в спешна помощ.

Работих в медицински център.

Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до днес няма домашна грижа.

Работих и тогава, когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в национален ефир...

Три работни места – за да си платя наема, учебниците, таксите, храната за да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са пет на брой.

И не съм изключение.

Повечето мои колеги изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – въпреки всичко – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надхвърля годините ни с години.

Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лв. заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за транспорт, храна, едно евтино кафе от автомата и надежда за по-добри години.

Работим извънредно. Втори договор. Трети договор. Нощни смени. 24-часови дежурства, в които решаваме съдбите на нашите баби и дядовци, майки и бащи. Вземаме решения, които пряко касаят животите им, а ако сгрешим - следва смърт.

За да ви обрисувам картинката, ще ви разкажа за Центъра по спешна помощ в София, за когото мога с дни да Ви разказвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а трябва да са поне 65 екипа.

И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без почивка и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от злоба, а от умора. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си позволят да отидат на курс и осъвременят реанимацията си защото курсът е €600, представяте ли си? Може би един ваш обяд струва тяхното обучение...

Говоря за този град, в който сирената на линейката е не символ на надежда, а е ехото на пренебрежението на не една-две институции.

Едва ли можете да ме разберете.

Не сте държал човек за ръка, докато умира.

Не сте чул писъка на майка, нямате и представа как мъже ридаят като малки деца. Не знаете кръвта как мирише, как остава в носа за часове, как се перат дрехи по които има примес на кръв и мозък след 36 часа без сън.

Затова, когато пак решите да говорите за "специализанти“, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в линейка или в болница. Ще е без сценарий, или както може би сте свикнал “на живо". На място без осветление. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.

Тогава ще разберете.

Че 500 долара не купуват съвест.

Че лекарят не се измерва в пари, а в смелост.

И че в тази страна все още има такива, които се борят и с болести с пренебрежението на такива като Вас.

Подпис: един обикновен лекар".