Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Системният характер на професионалния стрес в здравеопазването и необходимостта от целенасочени мерки за превенция на професионалното прегаряне бяха във фокуса на кръгла маса на тема "Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“, организирана от Българската стопанска камара (БСК), на 27 октомври 2026 г., в София. Форумът се проведе в рамките на проекта "Заедно за устойчива заетост“, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България. В дискусията участваха представители на институциите, работодателските и синдикалните организации, здравни заведения и професионални организации в сектора.

Модератори на събитието бяха проф. Григор Димитров, главен директор в БСК, и проф. д-р Галинка Павлова, д.м., управител на ДКЦ V Варна "Св. Екатерина“ и преподавател в Медицинския университет – София.

"Темата за психичното здраве и темата за пазара на труда нас като работодатели изключително много ни засяга“, каза при откриването на форума Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК. "Задаваме си въпроса дали ние се грижим за здравето на медиците, за обстановката в лечебните заведения. В рамките на дискусията отваряме пътя към диалога за това дали имаме нужните политики и механизми да изследваме професионалното прегаряне и да разберем дали имаме възможности – институциите и работодателите, да намерим верните решения, да поставим диагнозата, да намерим средствата, по които да се справим с този голям проблем“, допълни Митрев.

Хроничният стрес е системен проблем за здравеопазването

В рамките на форума Надежда Димитрова, експерт в Националния център за оценка на компетенциите към БСК и ръководител на секторния екип, представи резултатите от партньорски преглед на фирмените политики и подходи за управление на стреса на работното място в сектор "Хуманно здравеопазване“.

Резултатите очертават тенденция към нарастващо психично и емоционално натоварване, обусловено от комбинация от фактори, излизащи извън рамките на самата професионална роля. Влияние оказва взаимодействието между вътрешноорганизационни фактори и външни такива, вкл. недостига на кадри, организацията на труда, обществените нагласи и особеностите във функционирането на здравната система.

Според представените данни най-често посочваният източник на напрежение е свързан с оценката и признанието за труда – 63% от изследваните лица посочват този фактор с отговори "често“ и "много често“. Следват атмосферата на взаимоотношенията в работната среда (55%), натоварването и интензивността на работата (51%) и организацията на работата (51%).

Особено показателни са резултатите, свързани с административната тежест. 62% от анкетираните често или много често се занимават с излишна документация вместо със същинската си работа. 67% посочват необходимостта да работят прекалено интензивно и/или да изпълняват няколко задачи едновременно, за да се справят със задълженията си.

Данните за атмосферата в работната среда също открояват съществени предизвикателства: 78% от изследваните лица често или много често изпитват необходимост да потискат емоциите си и винаги да бъдат любезни и отзивчиви

Последствията не са индивидуални, а икономически

Професионалният стрес се отразява както на физическото и психичното благополучие на медицинските специалисти, така и на цялостната организация на работа и устойчивостта на здравната система.

Според представените резултати 46% от анкетираните изпитват загуба на контрол и неудовлетвореност от развитието на работните процеси, 43% съобщават за умора и трудно възстановяване след работа, а 42% – за невъзможност да спрат да мислят за работата си извън работното време.

Продължителното натоварване, съчетано с трудностите при възстановяването, може да задълбочи проблемите с мотивацията, концентрацията и взаимоотношенията в екипите. Това създава предпоставки за отсъствия от работа, напускане на специалисти и допълнително натоварване на останалия персонал.

В презентацията беше посочено и че разходите за болнични поради стрес и професионално прегаряне в България достигат 200 млн. евро годишно и продължават да нарастват.

Превенцията трябва да започне преди прегарянето

Резултатите от партньорския преглед показват ясно изразена потребност от по-последователен подход към управлението на психосоциалните рискове в здравните заведения. Въпреки осъзнаването на проблема, в практиката проблемите на психичното здраве все още не са устойчиво интегрирани в организационните политики, липсват системни мерки за минимизиране на рисковете за работещите и недостатъчно развита култура на грижа за психичното здраве.

Сред мерките, оценени като важни или много важни от почти всички участници в изследването, са:

· Справедлива система за оценка, възнаграждение и признание – посочена от 97,5% от анкетираните;

· По-добро планиране и организация на работата и намаляване на ненужната администрация – също 97,5%;

· Контрол на емоционалния климат и конструктивно управление на конфликтите – 94,9%;

· Редовен преглед и оптимизиране на работното натоварване – 94,9%;

· Включване на психичното здраве в управленските решения и планирането – 94,9%.

В рамките на проекта "Заедно за устойчива заетост“ са разработени инструменти и практически ресурси за подкрепа на работодателите и работещите, сред които инструмент за измерване на нивото на професионално прегаряне, наръчник за превенция на бърнаута, корпоративен модел за управление на стреса и примерна корпоративна програма.

Основният извод от представеното изследване е, че професионалното прегаряне не може да бъде разглеждано единствено като индивидуален проблем на медицинския специалист. То е предизвикателство, което изисква координирани действия на всички нива – от организацията на работата и управленските практики в здравните заведения до политиките и механизмите за подкрепа в сектора.

Опазването на психичното здраве на хората, които се грижат за здравето на обществото, е неразделна част от устойчивостта на здравната система и от способността ѝ да осигурява качествена и навременна медицинска помощ.

От осъзнаване на проблема към конкретни действия

Втората част на кръглата маса беше посветена на дискусия за причините за професионалния стрес, последствията за медицинските специалисти и здравните заведения и възможните политики и практически решения. Специално внимание беше отделено на гледната точка на ръководителите на лечебни заведения, лекарите, медицинските сестри, специалистите по здравни грижи и професионалните организации.

Мащабите на кадровия проблем очерта проф. Григор Димитров, главен директор "Защита на работодателските интереси" в Българската стопанска камара и модератор на събитието. По думите му

преди около 30 години в България е имало приблизително 54 000 медицински сестри и 180 болници. Днес лечебните заведения са над 350, докато броят на медицинските сестри е намалял до не повече от 27 000. Тези данни поставят важен въпрос: Как здравната система може да осигури достатъчно време и внимание за всеки пациент, когато броят на специалистите не отговаря на потребностите? Отговорът изисква не само привличане на нови кадри, но и създаване на условия, които да насърчават медицинските специалисти да останат в професията.

Проф. д-р Галинка Павлова, модератор на събитието, подчерта, че качеството на здравеопазването е пряко свързано с психичното благополучие на медицинските специалисти. По думите ѝ не може да се очаква по-качествена медицинска помощ, ако хората, които я осигуряват, са претоварени или изморени.

Връщайки се към резултатите от проучването, Надежда Димитрова от Националния център за оценка на компетенциите към БСК обърна внимание, че професионалното прегаряне възниква при отделния индивид, но той не е личен проблем, а на цялата система. Недостигът на кадри увеличава натоварването, натоварването увеличава стреса, а стресът допълнително задълбочава кадровия проблем и се получава затворен цикъл. Затова здравните работници не трябва да бъдат оставени сами да се справят с хроничния стрес. Необходими са цялостен и системен подход, ясни механизми и комплексни мерки, които да се прилагат на всички нива.

Проф. Тодор Черкезов, д.м., анализира причините за професионалния стрес, свързани с квалификацията и увереността на специалистите, организацията на работата, административните затруднения, взаимоотношенията и индивидуалните реакции към натоварването.“. Според проф. Черкезов е необходимо сигналите за професионално прегряване да се превръщат в конкретни управленски действия както на държавно ниво, така и в отделните лечебни заведения. Той отбеляза, че здравната политика трябва да отдава по-голямо значение на физическото и психичното здраве на работещите, а съотношението между броя на лечебните заведения и наличния персонал, възнагражденията и работата на множество места създават допълнително напрежение. На ниво лечебно заведение той предложи разработването на програми за управление на стреса като част от политиките за качество. Те трябва да започват с анализ на текущото състояние и идентифициране на рисковете, след което да предвиждат конкретни мерки за подобряване на работната среда. Сред важните стъпки са ясното разпределение на ролите, прегледът на условията на труд, редовната оценка на натоварването и мотивиращата политика по отношение на възнагражденията. Проф. Черкезов подчерта и необходимостта от нова организационна култура, основана на ясни ценности и последователна грижа за хората.

Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, открои недостига на кадри и ниското заплащане, особено при медицинските сестри, като сред основните проблеми в сектора. По думите ѝ прекомерното натоварване се отразява не само на специалистите, но и на пациентите, които не получават необходимото време и внимание. Като възможни решения Георгиева посочи въвеждането на стандарт по здравни грижи, по-доброто разпределение на персонала в лечебните заведения и създаването на реални перспективи за професионално развитие на медицинските сестри. Тя обърна внимание, че ниското заплащане и ограничените възможности за развитие могат да обезкуражат младите специалисти и да ги накарат да напуснат професията.

Д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници, постави акцент върху отговорността на държавата да направи лекарската професия желана и привлекателна. Според него мерките за преодоляване на кадровия дефицит трябва да започват още в училищна възраст, като на младите хора се предоставя повече информация за медицинските професии и се насърчава интересът им към тях. Наред с това е необходимо да се търсят решения на проблемите с възнагражденията и условията на труд.

В изказването си д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, акцентира върху необходимостта от финансиране на мерки срещу бърнаут за всички лечебни заведения. Той призова професионалното прегаряне да бъде разглеждано като обществен проблем, за който е необходимо по-широко разбиране и информираност. Сред възможните мерки посочи въвеждането на часове по здравна култура в училищата и подготовката на младите медицински специалисти за комуникация и взаимодействие с пациентите.

Доц. Момчил Баев от Нов български университет подчерта, че колкото по-изтощен е един специалист, толкова по-ниска е оценката му за собственото качество на живот. Особено засегнати са лекарите специализанти, като признаците на натрупващ се стрес могат да се проявят още по време на обучението. По думите му професионалното прегаряне не е личен проблем на отделния лекар или медицинска сестра, а измерим ранен индикатор за състоянието на здравната система. Той призова за организационни мерки и реална подкрепа, с особен акцент върху защитата на младите специалисти и адаптацията им към професионалната среда. Възрастовата група между 25 и 34 години беше откроена като особено уязвима.

Д-р Мария Цолова, кардиолог в УМБАЛ "Лозенец“, подчерта, че справянето със стреса на работното място изисква споделена отговорност. Тя акцентира върху необходимостта младите лекари да имат достъп до наставници и супервайзъри, към които да могат да се обръщат за съвет и подкрепа. Сред важните мерки са и по-голямата грижа за емоционалното натоварване на медицинските специалисти и обучението на младите кадри за ефективна комуникация с пациентите.

Ирена Махлелиева, заместник-директор "Административна дейност“ в УМБАЛ "Лозенец“, представи добри организационни практики от лечебното заведение. Тя подчерта, че доверието, подкрепата и усещането за признание са ключови за мотивацията на служителите и за качественото изпълнение на работата им. Сред предприетите мерки е създаването на психологичен център, който освен с пациенти работи и със служители. Болницата полага усилия и за намаляване на административните ангажименти и подобряване на организацията на работа. Целта е да се изгради култура на откритост, доверие и подкрепа, която позволява на специалистите да се чувстват спокойни и оценени. Като следваща стъпка Махлелиева посочи обученията за ръководителите на отделения, старшите медицински сестри и младите специалисти.

На предизвикателствата пред младите лекари обърна внимание и д-р Яна Кашилска, управител на ДКЦ V "Св. архиеп. Лука“ – Пловдив. Тя обърна внимание на високите очаквания и отговорности, с които младият специалист се сблъсква още при навлизането си в системата. Според д-р Кашилска въвеждането на младите специалисти в работната среда трябва да бъде организирано, а не оставено на случайността. Реалното наставничество, достъпът до подкрепа и възможността свободно да се задават въпроси и да се търси помощ са от съществено значение. Тя подчерта ролята на лечебното заведение и ръководството за създаването на подкрепяща среда, в която младите специалисти могат да развиват увереност и професионални умения.

Д-р Цветелина Спиридонова, д.м., собственик и управител на болници "Хигия“, потвърди, че прегарянето се отразява негативно на качеството на медицинската услуга, а високата отговорност за здравето и живота на пациентите трябва да бъде съпроводена с адекватно отношение към възнагражденията и условията на труд.

Росена Иванова-Гявурова от "Аджибадем Сити Клиник“ представи добри практики и комплекс от мерки от дейността на лечебното заведение, свързани с подкрепата за медицинските специалисти и подобряването на работната среда.

Възможностите за ранно разпознаване и превенция на хроничния стрес бяха разгледани и от Силвия Куманова и Мария Ивановска, които представиха как се съчетава научен подход и дигитални решения в тази област чрез иновативни инструменти за измерване нивото на бърнаут, съчетаващи физиологични скринингови методи за оценка на стреса и професионалното прегаряне,

В заключение Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК, подчерта необходимостта здравеопазването да остане във фокуса на вниманието на институциите и работодателите. Той акцентира върху значението на доверието и споделената отговорност за създаването на условия, в които медицинските специалисти могат да работят и да се развиват устойчиво. "Ще настояваме сектор здравеопазване да бъде винаги във фокуса на вниманието на всички институции, в нашия фокус. Не можем да постигнем това да имаме качествена икономика, качествени работни места, качествена и конкурентоспособна индустрия, без хората да са здрави. Отговорността за здравето на хората, освен лична, е и най-вече на вас, представителите на най-хубавата професия. Надявам се това да бъде само първата стъпка на всичко, което ще правим по тази тема“, заяви Митрев.

Дискусията открои необходимостта от последователни действия за превенция на професионалното прегаряне – чрез подобряване на организацията на труда, намаляване на административната тежест, подкрепа за младите специалисти и изграждане на работна среда, основана на доверие, признание и грижа за психичното здраве. Опазването на благополучието на медицинските специалисти е съществена предпоставка за устойчиво здравеопазване и качествена медицинска помощ.