Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Изпълнителният директор на Националния дворец на културата (НДК) Андрияна Петкова е депозирала молба пред Върховния административен съд за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради нарушено право на процесуална защита.

ФОКУС припомня, че днес Върховният административен съд окончателно потвърди наложената на изпълнителния директор на НДК глоба от 5000 лева заради конфликт на интереси. 

Според изложените аргументи съдебното производство е приключило без да се даде възможност на упълномощения от нея адвокат да упражни правото ѝ на защита в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г.

Приетото за установено от съда, без да се изследва обективна правна действителност, противоречи на принципите на законосъобразността и правната сигурност. То превръща института на конфликта на интереси в средство за упражняване на натиск, а не за законосъобразен контрол.

Молбата е подадена на основание чл. 239, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс, който предвижда, че постановеното решение подлежи на отмяна когато страната по делото е "била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана“.

Съдът е постановил решение по казус с изключителна обществена значимост, без една от страните да получи възможност за пълноценно процесуално представителство в съдебната зала. Правото на защита не е административна формалност, а е едно от основните конституционни права на всеки гражданин на Република България и гаранция за справедлив процес.

Когато едно дело се разглежда и решава без възможността на едната страна да бъде ефективно представлявана и изслушана в съдебната зала, неизбежно възникват въпроси за равнопоставеността на страните и за реалното упражняване на правото на защита. Възникват съмнения дали решенията се взимат предварително, без да бъдат чути всички факти и доказателства.

В представената пред Върховния административен съд писмена защита подробно са изложени аргументи за съществени процесуални нарушения. Тревожен е фактът, че редица представени доказателства и възражения не са получили необходимото обсъждане, а спорът постепенно се е свел до формално тълкуване на обстоятелства, без да бъде изследвано дали действително е налице лична облага, влияние върху служебни решения или реално увреждане на обществения интерес.

Никой не следва да бъде осъждан в общественото пространство или санкциониран институционално въз основа на предположения, внушения или презумпции.