Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Едва по около 13 квадрата на жител, или почти наполовина по-малко от необходимите, са зелените площи за обществено ползване в София. Това на практика е по-малко от квадратурата на един средностатистически гараж от 18 кв.м. Според нормативите на Наредба №7 минималната квадратура на полагащата се зелена площ трябва да бъде много повече - поне 25 квадрата, пише "Монитор“.

В същото време особено в южните квартали на града, в полите на Витоша блоковете са сбутани като в центъра и ситуацията не се подобрява. 

Строителството продължава и при липса на улици (оставени само на книга) и всякаква друга обществена инфраструктура.

В момента според арх. Димитър Димитров от "Граждани за устойчиво развитие“ в действителност публичните зелени площи в София са едва 3 квадрата на жител.

"В последните години от Столична община се опитаха да вкарат в нормата за публична зеленина и храстите по пътните възли в града и по околовръстното, като и те са записани като парково пространство. Това обаче е стъкмистика“, каза той.

Арх. Димитров каза още, че дори към 1990 г. в София са се падали не повече от 12-15 кв.м публична зеленина на жител при европейски норматив от поне 25 квадрата. "2006 г. ЗУТ се промени престъпно, за да се унищожат зелените пространства“, категоричен е той. В София пък ОУП е приет в ущърб на озеленяването и обитаването.

В жк "Люлин“, който е 150-хиляден град, например по ОУП от 2009 г. на жител се падат по 0,75 квадрата публични зелени площи, което е под нормата за отглеждане на една "щастлива кокошка“, твърди той.

Според архитекта, за да се спаси София от продължаващо презастрояване, съпроводено с унищожаване на зелените площи, е нужна промяна на сегашния Общ устройствен план (ОУП) и даже нов план с напълно различна философия. 

"За да не се допуска, като в "Младост“ и в други панелни комплекси между блоковете в зелените площи да се появяват нови сгради, довели до влошаване на условията за живеене. По време на реституцията връщането на поземлените имоти в реални граници бе едно от най-сериозните посегателства върху добрата устройствена среда. 

В момента има все още 20 000 дка земя, за която хората плащат данъци като за УПИ-та и такса смет. Те попадат в още останалите от кумова срама в София зелени клинове към Витоша. С данъците и таксите, плащани за тях СО трябва да ги изкупи и те да станат зеленина, защото сега има непрекъснат натиск да се променя предназначението и те да бъдат застроени“, добави Димитров и уточни, че в общия план на общината нямало конкретна цифра каква да е средната площ на публично достъпни зелени площи на един жител.

Според общинския съветник Борис Бонев от "Спаси София“ на много места положението с презастрояването е изпуснато, особено в южните зони на столицата - "Манастирски ливади“, "Витоша ВЕЦ Симеоново“, "Кръстова вада“. "Въпреки това все още има как да бъде спрян този процес. Това трябва да се случи с промяна на Общия устройствен план на София, с последваща промяна в подробните устройствени планове. 

За да се стигне до подобно решение, трябва да има много ясен политически консенсус, че презастрояването е проблем и с него трябва да се справим на всяка цена. Имаше едно схващане, наложено в последните години, че говорейки за частна собственост, това означава, че собственикът може да прави каквото си иска, в същото време държавата и общината едва ли не нямат право да му налагат правила за това напр. колко висока да е сградата или пък да има забрана за строеж на определения имот. 

В резултат почти всички нови квартали в София са презастроени. Лошото е, че и в панелните комплекси също тече подобен процес и се застрояват широките междублокови пространства.

Там са изградени училища, детски гради, зелени площи и паркинги. С новото строителство обаче съществуващата инфраструктура няма как да поеме обслужването на нарастващия брой жители и най-вече наплива на автомобили. Един от тези примери е кв. "Младост“, който е в процес на тотално съсипване заради огромния брой нови строежи там“, смята той. 

"Трябва да си дадем сметка, че живеем в град и интересът на общността е по-важен от индивидуалния. При липсващи улици, инфраструктура и отредени имоти за детски градини, довеждащ транспорт не бива да се дават разрешения за строеж на нова сграда. Първо трябва да се осигури тази публична инфраструктура и чак след това да се дават разрешенията.

Това се прави на доста места по света, и то в много по-демократични страни от България“, припомни Бонев. На въпроса има ли квартал, който все още може да бъде спасен в София от презастрояване, той отговори, че дори в "Манастирски ливади“ все още може да се отчуждат имотите, отредени за изграждане на липсващата инфраструктура, като детски градини и училища. 

Време е да се реализира идеята за довеждащ транспорт в кварталите. За доста от вече презастроените квартали обаче ще трябват малки автобуси, които да могат да минават по тесните улици там.