Днес се проведе поредното безсмислено извънредно заседание на Столичния общински съвет. Този път за "Топлофикация-София" ЕАД. От две години СОС работи с извънредни заседания и изслушвания. На всичко отгоре по предложение на Андрей Зографски от "Спаси София" по средата заседанието беше закрито заради фамозната търговска тайна между "Булгаргаз" и "Топлофикация-София". Числата са същите, които ги има и по медиите. За какво се игра и циркът със закриване на заседанието? ТГова заяви общинският съветник от ВМРО в СОС Карлос Контрера във Facebook.

Той публикува цялото си изказване от днес в социалната мрежа: 

Публикувам изказването си от днес като общински съветник от ВМРО - Българско национално движение, защото зададох основният въпрос, на който никой не иска да отговори - каква посока виждаме за "Топлофикация".

Ето и пълният текст: "Това е... не знам кое подред вече, извънредно заседание. От две години ние работим в условията на извънредни заседания. Беше извънредно заседание по сигурността, по транспорта, сега за "Топлофикация", предполагам, че и за боклука ще има. То не е нормално нашето агрегатно състояние на Общински съвет, като колективен орган да работим по този начин.

Оказа се, че всички бяха много загрижени за гражданите в "Дружба“ и как те ще преживеят този ремонт. И побързахме да закрием точката, за да говорим абсолютно същите неща, които се говорят от месеци, да не кажа и от две години тук. И само се върти едно и също от "пусто в празно“. Аз до момента не чух някой има ли идея в главата, каква да бъде посоката за дружеството "Топлофикация-София“ ЕАД.

Нещата, които се говорят тук, те не са от вчера. По тях е имало множество дебати. И за регулаторна рамка, и за проблемите с "Булгаргаз“, и за проблемите с БЕХ. Само, че ние не можем да продължаваме да бъдем в ролята на регистратори на някакви факти, а би трябвало да се опитаме да търсим решения и да постигнем някакво базово съгласие, което законът нарича "мнозинство“, за да върви дружеството в някаква посока. В момента стоят около 20 души тук и се карат на изпълнителния директор. За 90% от нещата той, и да има желание, не може да вземе никакво решение. Или решението трябва да се вземе от конкретния държавен орган, или трябва да се вземе от Общинския съвет.

Но е много удобна топка, да се караме на някого, защото така изглеждаме по-мъжествени, по-силни и осмисляме пребиваването си в политиката и в тази зала. Що се отнася до "Булгаргаз“. Сами чухте какви са стойностите на лихвите. Това е предприятие "Лихвар“, което съвсем законно източва дружеството "Топлофикация-София“ и аз не знам защо се страхуваме да го кажем. При този размер на лихвата очевидно е, че няма нищо пазарно.

Има ли воля "Булгаргаз“ да промени договора си, начина на търговските си отношения с "Топлофикация-София“? Ще продължи ли "Булгаргаз“ на 5-о или там на 7-10-о число да издава фактура, да обявява за просрочен и да начислява лихви, дори когато природният газ все още не е потребен из цялото от дружество.

Ще продължи ли тази политика или не? Ето това са важните въпроси. Защото е очевидно, че в момента "Топлофикация-София“ в голямата част от своята дейност е превърната в "куче-касичка“ на държавното дружество – "Булгаргаз“ и това ще продължи независимо тук колко се питате за инженеринг, за някакво озеленяване или не помня още какви детайли.

Какво да правим с това дружество? Очевидно е, че държавата не иска да промени регулаторната рамка, без значение какво е парламентарното мнозинство, кой е министър-председателя, кой е изпълнителният директор на "Булгаргаз“, защото схемата е една и съща и тя е много удобна за националната политика. Какъв е изводът или изходът, може би, тогава? Склонни ли сме ние и смятаме ли, че може да управляваме при тази регулаторна рамка този актив?

Аз мисля, че е крайно време да поставим на масата предложението дълг-срещу собственост и държавата да си придобие контрола върху "Топлофикация-София“ и в тази регулаторна рамка да реши този дългов въпрос, защото очевидно ние не можем като орган, не сме достатъчно силни, няма как да заобиколим една камара разпоредби, Закона за енергетиката и наредбите на КЕВР.

Мисля, че не греша. Другото, което се чува, да се върви към някаква форма на публично-частно партньорство и концесия. Добре, сложете го и това на масата, да видим дали ще събере подкрепа. Ама да вървим в някаква посока, защото тези заседания и тук, и на комисиите са безсмислени. Ние говорим едно и също. Знаем какви са двата големи проблема и не вървим към решение, а си правим някаква психосугестия помежду си, малко и към гражданите.

Отправените реплики към моето изказване само показват, че ние като орган нямаме много яснота какво искаме. Да ходим да се срещаме с министъра на енергетиката, с министър-председателя или с когото и да е друг. Какво искаме ние за това дружество? Искаме ли по-изгоден договор с по-ниски лихви и фактурирането да не бъде извършено по методика, която води непрекъснато до генериране на неустойки.

Искаме ли това нещо или не? Отговор - не чух. Смятате ли вие, че сегашната ситуация е от вчера? Тя не е така. Прочетоха се числата от 2011 г. насам и междудругото "Топлофикация" дойде в общината, ако не ме лъже паметта, с 500 милиона лева задължения от държавата. Какво ние ще поискаме от министъра на енергетиката да кажем конкретно? Съгласни ли сме да предложим дълг срещу собственост? Ето тук се говорят вече приказките и за концесиите, между другото и от кмета се говорят същите неща.

Предложението на ВМРО е първо да разгледаме варианта дълг срещу собственост, защото концесията не решава дилемата с този натрупан дълг, нали? Ако държавата реши срещу този дълг да придобие собствеността, тогава въпросът по-скоро би бил решен в цялост. Хайде да говорим по тези неща, защото те имат огромно значение за хоризонта и за посоката, в която ще върви дружеството, отколкото да се занимаваме с другите въпроси, защото обстоятелствата ни натискат.

Това, което г-жа Тонова каза, разбира се, че е важно. Само, че когато над нас е угрозата от тия 1,3 милиарда към "Булгаргаз", аз мисля, че усилията основните усилия трябва да бъдат в тази посока да се реши. Това сега, а не да се занимаваме с той или ония ремонт. Съгласен съм. Ама като ти запорират сметката за милиард и 300 милиона, какво ще направиш? Какво ще изберем? Кой е директор няма значение".