Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Час и половина чакане след сигнал до 112 за силен шум посред нощ. Многократни обаждания. Отговор: "Работи се по случая“. Накрая – затворени прозорци посред лято, пуснат телевизор за заглушаване на басовете и никаква реакция.

Това не е единичен случай. Това е пореден повод да се запитаме какво реално стои зад призивите към гражданите да бъдат активни и да подават сигнали.

Повод за този коментар е сигнал, получен в редакционната поща на ФОКУС от жители на София, които разказват за безсънна петъчна нощ заради силна музика от хаус/техно парти, която според тях се е чувала на близо километър разстояние.

По думите им, около 23:50 ч. те установяват, че шумът идва от заведение на бул. "Илиянци“ в София и подават сигнал на телефон 112.

След това започва чакането. Не 10 минути, не половин час – час и половина.

Според сигнала са последвали многократни обаждания до 112, като отговорът всеки път бил, че "се работи по случая“. В крайна сметка, около 1:40 ч., хората вече били затворили всички прозорци и пуснали телевизор, за да заглушават музиката, защото реакция така и не последвала.

Последният отговор, който получили, бил още по-показателен – "Петък вечер е, има много сигнали и малко екипи“.

Тук обаче идва големият въпрос...

Само преди седмици, след трагедията в Благоевград, при която 16-годишно момиче загина след падане от пети етаж, вътрешният министър Иван Демерджиев отправи критика към гражданите, че често остават пасивни и не подават сигнали.

"Това е протичало няколко часа - имало е шум, имало е викове. Нека всеки си даде сметка - сигнал до 112 коства едно обаждане. По-добре е да не си сигурен, но да се обадиш, отколкото да оставиш една такава трагедия - да събираме деца по земята, паднали от 5-ия етаж“, каза тогава Демерджиев.

Добре... В случая гражданите подават сигнали, но какво следва след това?

Статистиката сочи, че България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европейския съюз.

Според последните налични данни нашата страна е сред водещите по този показател с 421, нареждайки се единствено след Хърватия, Гърция и Португалия - съответно с 536, 534 и 456. Най-малко полицаи има в скандинавските държави и в прибалтийските републики, като Швейцария също изпъква с нисък брой извън ЕС. Впечатляващ е ниският брой полицаи във Финландия - едва 137 на 100 хил. жители.

В същото време у нас през последните години възнагражденията в системата на МВР растат, а аргументът почти винаги е един и същ – нужни са повече ресурси и повече хора.

Нищо лично към редовите служители. Но когато обществото плаща повече за една система, има право да очаква повече от нея – по-бърза реакция, повече присъствие и усещане, че сигналите не потъват някъде между телефон 112 и липсата на свободен екип.

Защото проблемът тук не е само шумът от едно заведение на столичния бул. "Илиянци“. Проблемът е разминаването между посланията и реалността.

И когато държавата казва "подавайте сигнали“, а гражданите чуват "няма екипи“, въпросът вече не е дали хората са пасивни. Въпросът е дали институциите могат да отговорят, когато гражданите все пак бъдат активни.