Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

На 31 януари и 1 февруари InvestPRO Conference ще събере инвеститори и финансови експерти, които ще разгледат новите тенденции и ще дискутират бъдещето на икономиката. Част от лекторския състав на събитието е Михаил Стоянов - активен пазарен участник на финансовите пазари с богат опит като инвеститор.

В интервю за Sofia24 той разглежда влиянието на информационния шум, емоционалните реакции и сляпото доверие в авторитети върху финансовите решения, както и ролята на личната отговорност като ключово умение в периоди на кризи.

1. Когато има голяма несигурност – икономическа, политическа, пазарна – кое най-често обърква хората при вземането на финансови решения?

Колосалният поток от информация. Огромна част от информацията е шум. С други думи, едва под 10% от информационните източници носят над 80% от информационната стойност. Тази асиметрия става още по-явна в периоди на несигурност и кризи. В такива моменти шумът се засилва още повече за сметка на сигнала и вземането на трезви решения става почти невъзможно. Затова не само като инвеститори, но и като критично мислещи хора трябва да се научим да боравим с информацията, тоест да отсяваме сигнала от шума. По този начин ще постигнем две неща: първо, ще спрем хроничното объркване и второ, ще избегнем импулсивните действия, провокирани от паника, но и от алчност.

2. Защо в трудни периоди дори разумни хора започват да действат по-емоционално с парите си?

Липсата на умения да работим с информацията отново е фактор. Но не е единственият, който ни кара да действаме емоционално. Противно на клишето, че хората сме рационални същества, ние всъщност често действаме ирационално. Много хора дори не допускат тази възможност, което само засилва този модел на поведение.

Оттам емоционалните решения следват органично. Обобщено, комбинацията от нашата неспособност да работим с информация и нашата присъща ирационалност прави емоционалните решения почти неизбежни.

3. Има ли типични грешки, които хората правят, когато се опитват да "се предпазят“ от кризи?

Основна грешка е безрезервното доверие в авторитети, било то медийни, политически или икономически. В кризисни ситуации, но и не само, нашият най-лоялен съюзник е критичното мислене, а не авторитетите. Друга грешка е нагласата, че някой ще ни спаси, когато настъпят трудни времена. Казаното важи с пълна сила както на индивидуално, така и колективно равнище. Изцяло наша задача е да си напишем домашното още преди условията да се влошат. Както се казва, не си купуваме чадър, когато вече вали, а когато пече слънце. И не на последно място – вярата, че предходната криза е била последна и следователно повече подобни ситуации няма да има. Историята на човечеството е хронология на войни, конфликти и сътресения. Периодите на икономическо и политическо спокойствие са изключение, а не правило.

4. По какво личи, че едно решение е добре обмислено, а не взето под напрежение?

Вземането на решение под напрежение не е проблем. Така или иначе повечето избори, които взимаме в живота, бизнеса и инвестициите, са такива. Проблемите следват, когато те не са обмислени. Та какво означава обмислено решение?

Ако сме наясно с плюсовете, но и с минусите, то най-вероятно е обмислено. Да, няма решение, което да има само положителни страни. Негативните аспекти на всяко наше действие са цената, която плащаме, за да получим положителните аспекти, тоест да постигнем заложената цел. Накратко, разумните решения, дори взети под напрежение, винаги разглеждат двете страни на уравнението – целта и цената. Друг фактор, който характеризира едно решение като разумно, е отчитането на ролята на вероятностите. Да, 100% сигурни и 100% невъзможни сценарии на пазарите, но и в живота ,няма. С други думи, "почти сигурно“ не е същото като "сигурно“; както и "почти невъзможно“ не е същото като "невъзможно“. Затова разумните решения винаги отчитат ролята на вероятностите.

5. По време на InvestPRO Conference ще споделите опита си от работа с различни пазари и ситуации. Какво според вас е най-важното умение, което помага на инвеститорите да оцелеят в дълги периоди на несигурност?

Поемането на отговорност.

Хората твърде много обичаме да виним външни фактори за нашите провали. Кризите никога не са причината за нашите провали, те са само усилвател на това, което е вътре в нас – отказът да поемем отговорност. Когато всичко е добре – и в живота, и в бизнеса, и на пазарите – ние си мислим, че няма какво да се обърка. Обаче рано или късно идва турбуленция и ние започваме да виним целия свят "защо точно на нас“. Но светът не ни е длъжен с нищо, още повече да ни пази от трудности.

Накратко, вълшебната думичка е отговорност.