
ЗАРЕЖДАНЕ...
Проф. Георги Вълчев: Ако не покажем на невръстните малчугани пътя към кварталните библиотеки, ще ни се наложи да пишем сурови закони срещу детската престъпност | ||||||
| ||||||
Ректорът приветства всички, присъстващи на празника в Аулата, и посочи, че eдва ли преди 174 години считаният за основоположник на съвременното честване на деня на солунските братя, светите равноапостоли Кирил и Методий, си е давал напълно сметка на каква национална традиция поставя начало: "Когато по инициатива на Найден Геров през 1851 г. в епархийското училище в Пловдив се отбелязва тържествено делото на двамата просветители, възрожденският ни образователен модел вече е набрал достатъчно сила, но е необходим още половин век, за да се превърне това честване във всенароден празник и химнът, прославящ българския порив към просвета и познание, да зазвучи гордо във всички български градове“. По думите на ректора днес 24-ти май е може би най-светлият, най-чаканият, най-красивият ни и обичан от всички национален празник. Празник на младостта, празник на надеждата, празник на вярата, че образованието и културата са тези сфери от обществения ни живот, които ще ни преведат успешно през изпитанията на времето и ще защитят правото ни на достойно бъдеще. Проф. Георги Вълчев подчерта, че това празнично усещане се усилва може би и от самото време, в което отдаваме своята почит към двамата славянски първоучители и техните ученици – време на границата между пролетта и лятото, време, в което самата природа сякаш е в пълната си мощ и всичко около нас прилича на приказна градина, изпълнена с неподражаема красота и естествена хармония. "Цветята и венците, които поднасяме пред техните паметници и с които кичим техните ликове, обаче повяхват бързо и трябва да ни напомнят, че всяка градина има нужда от истински стопани. Ако искаме да ни има, ако искаме езикът ни да продължава да съществува и да се развива, ако искаме в крайна сметка да я има страната ни, трябва да проумеем, че градината на духа може да съществува само там, където за нея се полагат необходимите грижи“, подчерта проф. Георги Вълчев. Нужно е като общност отново да намерим пътища един към друг и да осъзнаем, че ако навреме не поемем доверчиво протегната към нас детска ръка и не я приучим да разгръща страниците на малките книжки с любопитство и интерес, ако не покажем на невръстните малчугани пътя към кварталните библиотеки, ще ни се наложи спешно да пишем сурови закони срещу детската престъпност и брутална агресия, каза проф. Георги Вълчев. Ректорът изтъкна, че самите ние, като университетска общност, освен да развиваме знанието и науката, днес сме изправени пред сложната и отговорна задача да създадем новите поколения вдъхновени учители, които да посрещнат в следващите години децата и внуците ни в класните стаи на българските училища и да ги подготвят за предизвикателствата на идващото тяхно време. Според него изминалите години, особено тези на ковид пандемията, показаха колко крехка е все още вярата в познанието и колко бързо може да бъде изместена тя от всякакви конспиративни теории и фалшиви слухове, които отприщват силите на разрухата и ерозират социалната тъкан на съвременните общества. "Точно ние като академична общност можем да покажем, че общият път напред е възможен, въпреки че дълго време се опитваха да ни разделят на бедни и богати факултети, на истински учени и на обикновени даскали, на чисти гностици и на убедени наукометрици“, подчерта ректорът. Според проф. Георги Вълчев, за да бъдем на висотата на отредената ни мисия, е необходимо да напуснем комфортната зона на клиширания език, на нищо говоренето или на красивите и възвишени метафори и да се превърнем в истински градинари, чиито труд дава реални плодове. В края на словото си ректорът припомни откъс от Георги Господинов, на когото през миналата година Софийският университет присъди голямата си награда за литература : "Трябва да обработваме градината си, казва Волтер, но засадил ли е той собственоръчно поне една краставица? Знаем, че в неговата градина са работили най-малко две дузини работници и слуги, водени от двама опитни градинари. Тази негова метафора е възможна благодарение на тях, на всички истински градинари. Върху техните (прегърбени) плещи стъпват нашите красиви изречения. Къде съм бил, чудя се, през последните трийсет години, когато баща ми вършеше всичко това? Какво съм правил? Моята градина къде е?“. Проф. Вълчев посочи, че всеки един от нас е длъжен да си зададе този въпрос и то точно в този празничен ден: "Дошло е време да се превърнем в истински градинари и всеки според силите си да се погрижи за своята градина. Само така ще успеем след това заедно да почистим и прораслата с плевели градина на българската духовност! Честит празник, уважаеми колеги! Честит 24-ти май!“. Тази година традиционното академично слово в празничния ден изнесе акад. Николай Витанов от Физическия факултет, който в момента е и заместник-министър на образованието и науката. Той изрази вълнението си да присъства на празника и именно на 24 май в своята Алма матер да произнесе академична лекция. Темата на словото му бе: “Квантовите технологии: поглед в бъдещето“. Акад. Витанов проследи развитието на старите квантови технологии по време на Първата квантова революция в периода 1925 – 2000 г. Те използват квантовите свойства на материята като цяло. Сред примерите, които акад. Витанов посочи, бяха микроелектрониката, ядрената енергия, рентгените, ядрено магнитния резонанс, ПЕТ скенера, лъчетерапията, протонната терапия, лазерите, фотоволтаиците, фотодетекторите и сензорите, оптичните комуникации, телескопите. По думите на акад. Витанов новите квантови технологии, развили се по време на Втората квантова революция в периода 1984 г. до днес, манипулират отделните кванти (суперпозиции, сплетени състояния). Сред примерите, които посочи, са съвременните компютри, криптографията, сензори, радари, метрологията и микроскопията и други, съобщиха от Софийския университет. Акад. Витанов разгледа в лекцията си и принципите на суперпозицията, на неклонирането и на измерването. Той обърна внимание и на спора между Алберт Айнщайн и Нилс Бор за локалния реализъм и разгледа Неравенство на Бел (1964). Акцент в лекцията бе квантовата криптография и комуникациите. По думите му класическата криптография използва математически алгоритми, уязвими на атака от квантов компютър, докато квантовата криптография използва физически (квантови) закони и квантови принципи. Акад. Витанов се спря на квантовите комуникации, квантовния интернет и квантовите пари, както и на квантова телепортация през спътник. Акад. Николай Витанов обърна внимание и на Центъра за квантови технологии, създаден към Софийския университет с решение на Академичния съвет през ноември 2023 г. В него в момента работят около 30 души, има петима хабилитирани и голям брой докторанти и студенти, колеги от цяла Европа, с които работят съвместно. Акад. Витанов посочи, че Центърът е финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост и по "Хоризонт Европа“. Имат трисеместриална магистърска програма "Квантова информатика“, която дава сериозно обучение с петнадесет курса в тези технологии и се радва на сериозен интерес от студентите. За единадесета поредна година Българското национално радио връчи награда на студент в профил "Радио“ на специалност "Журналистика“. Инициативата е в памет на проф. д-р Веселин Димитров и цели насърчаване на обучението по радиожурналистика. Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев отбеляза, че за него е огромна чест да бъде на този светъл български празник в Аулата на Софийския университет. По думите му това е един празник, който в най-висока степен ни обединява, а не ни разделя, празник, който ни кара да се гордеем с постиженията на нашите предци. "Ние сме единствените, които празнуваме своята азбука, своята книжовност като основата на езика си, на науката си, на културата си и с това смятам, че заслужава да се гордеем“, каза Милен Митев и допълни, че с тази награда, която е стипендия и възможност за стаж в националното радио, от една страна подкрепят обучението по радио журналистика, но освен това искат и да приобщят младите хора към ценностите на журналистиката, към отстояването на свободата на словото, на търсенето на истината. "Ценности, които са особено важни в обучението във Факултета по журналистика и масова комуникация и които ние всеки ден отстояваме и в Българското национално радио“, посочи Милен Митев. Той допълни, че факултетът е дал на радиото някои от най-знаковите му имена и е убеден, че сред студентите му днес има много бъдещи колеги и бъдещи знакови имена на българската журналистика, които ще отстояват ценностите на свободата и демокрацията. "Нямам търпение да видя какво, колеги, ще постигнете в бъдеще, за да помогнете на нашето общество да се движи напред“, каза в заключение Милен Митев и връчи наградата на Павел Стоев. В рамките на тържеството заместник-ректорът проф. Ренета Божанкова обяви носителите, а ректорът проф. Георги Вълчев връчи Годишните награди на Алма матер за учебната 2024/2025 година на студенти от Софийския университет по повод 24 май. Румен Мариянов Гатев, студент, специалност "История и философия“, Исторически факултет, бе награден за научноизследователска и доброволческа дейност. Ана-Мария Бойкова Симеонова, студент, специалност "Медицина“, Медицински факултет, бе наградена за успехи в областта на изкуството. Любен Мирославов Балтаджиев, студент, специалност "Приложна математика“, Факултет по математика и информатика, бе награден за образователна дейност. Елена Костадинова Мешкова, студент, специалност "Арабистика“, Факултет по класически и нови филологии, бе наградена за научноизследователска и образователна дейност. Ясен Пламенов Пенчев, студент, специалност "Информатика“, Факултет по математика и информатика и стипендиант по програма EXPLORER на Института INSAIT, бе награден за образователна дейност. Йоанна Найденова Стефанова, студент, специалност "Медицина“, Медицински факултет, бе наградена за научноизследователска дейност. Никола Иванов Учкунов, студент, специалност "Право“, Юридически факултет, бе награден за научноизследователската и доброволческа дейност. Цветан Юлиянов Марков, студент, специалност "Регионално развитие и политика“, Геолого-географски факултет, бе награден за успехи в областта на спорта. Стойчо Робертов Русинов, студент, специалност "Икономика и финанси“, Стопански факултет, бе награден за научноизследователска дейност. Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева обяви лауреатите в Осемнадесетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Софийския университет “Св. Климент Охридски" за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Тя заяви, че традиционно тази година е имало много участници в студентския конкурс за поезия и за проза. "Имаше изключително добри работи и доста трудно избрахме победителите“, каза проф. Личева и призова участниците в конкурса да не се отказват, защото си струва да пишат. Проф. Личева допълни, че на конкурса са се явили студенти от най-различни университети от страната и чужбина, сред които е имало такива, занимаващи се с право и медицина. Носител на наградата за поезия е Йоана Евгениева от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“ за стихотворението си "Наследство". Наградата за проза получи Александър Димитров от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ за разказа си Тетраптих "От връзки спомени“. По повод Деня на славянската писменост бе връчена и наградата на Факултета по славянски филологии за най-добрата научна книга в областта на литературознанието за 2025 г. Тази година бе отличен доц. дфн Бойко Пенчев за книгата си "Прогресисти и консерватори“, която по думите на проф. Личева е едно много важно изследване – не само за тези две години, за които се дава наградата, а в последните години в сферата на литературознанието. Доц. дфн Бойко Пенчев заяви, че приема наградата с чувство на вълнение и благодарност. "Всяка награда е признание, гали самочувствието. Ако продължа метафората на господин ректора за градината, важно е да работим своята градина, но е хубаво и когато хоратата като минат, кажат – Браво, ето, добри плодове ще изкара“. Доц. Пенчев допълни, че наградата освен признание е и задължение. Тя задължава всеки от нас да работи така, че да бъде достоен за оценката, която е получил. "Тази награда за мен е много специална и много задължаваща. Първо, защото се присъжда от научната колегия, от хората, с които съм работил цял живот. И на второ място, защото се връчва тук, в Аулата, в сърцето на Софийския университет“, каза още доц. Пенчев и благодари на колегите и близките си, както и на всички, събрани в залата, които правят празника празник. Празникът завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова. По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включи в празничното общоградско шествие и участва в официалната церемония за отбелязване на празника при паметника на светите братя Кирил и Методий. Слово на церемонията произнесе деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева. На 24 май 2025 г. стана известен и победителят в първото издание на Националния ученически конкурс за филмово есе "Литература на лента", организиран от Факултета по славянски филологии по инициатива на магистърската програма "Литература, кино и визуална култура". Негов основен партньор е кино-литературният фестивал "Синелибри". Основната цел на конкурса е да засили интереса на учениците към книгата и четенето, към значението на литературата в живота на всеки човек и приноса ѝ за неговото формиране и взаимоотношения с другите. Участници са само ученици в XI и XII клас от всички български училища през текущата учебна година, като всеки представя не повече от един оригинален късометражен филм – документален, игрален, анимационен, научно-популярен или друг смесен вид. Журито, включващо преподаватели от Факултета по славянски филологии, определи Милица Маркова, IV ЕГ "Фредерик Жолио-Кюри" – Варна за носител на Голямата награда "Литература на лента". |
Още по темата: | общо новини по темата: 173 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/29 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg