Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

На 13 февруари в МБАЛ "Св. София“ се проведе първото в България специализирано обучение, посветено на саркома и редките тумори при възрастни, организирано от Сдружение "Заедно срещу саркома“, след което публикуваме разговор с проф. Николаос Васос  – завеждащ отделението по хирургична онкология и професор по хирургия в Университета в Хайделберг.

Като част от международния екип, който сподели опит с български лекари по време на семинара, проф. Васос говори за ранните предупредителни признаци, правилните първи стъпки след диагнозата и защо лечението на редките тумори изисква работа в специализирани центрове и мултидисциплинарен екип.

1. Проф. Васос, много хора пренебрегват продължителната болка или необичайното подуване, смятайки ги за нещо дребно. Кога подобни симптоми трябва да будят тревога?

Продължителната болка или подуване, които не отшумяват в рамките на няколко дни или седмици, никога не бива да се пренебрегват. Особено когато има бучка, която нараства, по-голяма е от 4–5 см по крайниците, твърда е на допир и се е появила без ясна причина – например без предшестваща травма – тогава е необходима медицинска оценка.

Саркомът е рядък вид тумор, който често протича безсимптомно и понякога наподобява доброкачествено образувание. Затова е важно както пациентите, така и лекарите да обръщат внимание на тези предупредителни признаци – ранната оценка и навременната диагноза могат да бъдат решаващи.

2. Когато човек получи такава диагноза, каква трябва да бъде първата му стъпка?

Първата и най-важна стъпка е да не се бърза с лечението, а да се увери, че диагнозата е правилна и точна. Това означава пациентът да бъде насочен към специализиран център с опит в саркома и редките тумори, където образните изследвания, биопсията и патологичният анализ се извършват по международни стандарти.

Казвам това, защото неправилната биопсия или непланираната операция могат значително да влошат резултатите. Затова първата стъпка е потвърждение на диагнозата от експертен саркомен център, за да бъде заболяването точно определено и лечебният план да бъде правилен още от самото начало.

3. Защо е важно различни специалисти да работят заедно в специализирани центрове?

Саркомът не е просто рядък тумор – той се отличава със сложност и с голямо разнообразие на подтипове. Затова лечението му по същество изисква работа в екип. Оптималното лечение изисква тясно сътрудничество между хирурзи, патолози, медицински онколози, специалисти по образна диагностика, лъчетерапевти и молекулярни биолози. Този мултидисциплинарен подход е от съществено значение, защото данните ясно показват, че пациентите, лекувани в експертни саркома центрове, имат по-добър контрол върху заболяването, по-малко усложнения и по-висока преживяемост. Работата на този специализиран екип позволява добре координирани решения и в крайна сметка осигурява на пациентите по-безопасно и по-ефективно лечение с по-добри резултати.

4. Какви нови развития през последните години дават повече надежда на пациентите?

Наблюдаваме значителен напредък в много посоки – по-прецизни образни изследвания, усъвършенствана онкологична и молекулярна диагностика, модерни хирургични техники и по-добро съчетаване на лъчетерапията и системното лечение. Особено важно е, че молекулярното профилиране ни позволява много по-точно да класифицираме този тип тумори и в определени случаи да персонализираме терапията.

За мен също толкова важно е и нарастващото международно сътрудничество между центровете, което ускорява обмена на знания и достъпа до експертиза.

5. Според Вашите наблюдения къде се намира България в момента по отношение на лечението на редките тумори?

Смятам, че България се намира в повратен момент в развитието на грижата за редките тумори – има добри специалисти, а осведомеността за заболяването постепенно нараства. Следващата ключова стъпка е по-нататъшна специализация и структурирано сътрудничество както на национално, така и на международно ниво, с фокус върху две неща: укрепване на мултидисциплинарните екипи и свързване с утвърдени референтни центрове в чужбина. Така България може да подобри грижата за саркома и да осигури на пациентите с редки тумори нивото на лечение, което заслужават.