Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Демонтажът на Паметника на Съветската армия в София трябва да бъде довършен, тъй като това е изпълнение на решение на Столичния общински съвет, взето още преди повече от 30 години", заяви зам.-председателят на Столичния общински съвет проф. Вили Лилков в предаването "Метроном" на Радио ФОКУС.

По думите му темата не е само административна, а засяга и бъдещето на едно от най-важните градски пространства в столицата – Княжеската градина.

"Общината е длъжник на софиянци"

Проф. Лилков посочи, че още през 1993 г. Столичният общински съвет е приел решение за премахването на монумента, а впоследствие то неколкократно е било потвърждавано. Той припомни, че процедурата по демонтажа е започнала законно и легитимно, но е била спряна по административни причини.

"Настояването за продължаване на демонтажа означава просто да бъде изпълнено решение, което съществува от десетилетия. Общинският съвет и кметът на София са длъжници на софиянци", заяви той.

Решението за терена в Панчарево премахва административната пречка

Проф. Лилков обясни, че ключов момент за продължаването на демонтажа е решението на СОС общината да придобие безвъзмездно от държавата терен в Панчарево, където ще се съхраняват демонтираните елементи от паметника.

Той уточни, че съдът е спрял процедурата именно заради липсата на яснота къде ще бъдат съхранявани барелефите и фигурите след демонтажа. Първоначалната идея те да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство не е получила необходимото одобрение.

"С решението на Общинския съвет премахваме този проблем. Общината ще поеме отговорното съхранение на елементите и вече не би трябвало да има административна пречка процедурата да продължи", каза още той.

Според него е възможно противници на демонтажа да предприемат нови опити за блокиране на процеса, но чисто административно основанията за това значително намаляват.

Княжеската градина – "едно от най-ценните пространства в София"

Проф. Лилков акцентира, че по-важният въпрос не е самият паметник, а бъдещето на Княжеската градина. По думите му в момента цялото пространство е подчинено на монумента, който "е разделил трайно обществото", вместо да обединява хората.

"Публичните пространства трябва да събират хората, а не да ги разделят", подчерта той.

Зам.-председателят на СОС припомни, че още през 2012 г. е внесъл предложение за възстановяване на историческото име "Княжеска градина" и за организиране на международен конкурс за цялостно преосмисляне на пространството.

"Градината има потенциал да се превърне в модерно и емблематично място за София, подобно на известни европейски паркове и градски пространства", допълни той.

Историята на Княжеската градина

Проф. Лилков направи и подробен исторически преглед на развитието на Княжеската градина. Той припомни, че в края на XIX век пространството постепенно се оформя като представителна градска градина с участието на известни европейски градинари и ботаници.

По думите му там са били изградени първите алпинеуми, зоологическа градина, декоративни алеи и емблематичната сецесионова ограда, проектирана от арх. Георги Фингов. На това място дори е съществувала идея да бъде построен царски дворец.

След 9 септември 1944 г., според Лилков, обликът на пространството е променен изцяло с изграждането на Паметника на Съветската армия.

Критики към "панаирджийската култура" в центъра на София

Проф. Лилков коментира и провеждането на различни временни атракциони и търговски събития в централни градски пространства около НДК и Княжеската градина.

Той определи случващото се като "панаирджийска култура" и заяви, че подобни инициативи не са подходящи за най-представителните части на столицата.

"Не съм против такива събития, но всяко нещо трябва да бъде на мястото си. София не бива да пренася селския мегдан в центъра си. В общината вече се обсъжда необходимостта от по-строг регламент за организиране на събития в публичните пространства, включително ограничения за продължителен шум и търговска дейност", допълни Лилков.

Идеи за бъдещето на пространството

Според проф. Лилков бъдещият конкурс за Княжеската градина трябва да отвори широко обществено обсъждане за новата визия на пространството. 

"София трябва да бъде град, в който всяко нещо има своето място", заключи проф. Лилков.