В столичният район "Слатина" вече 82 години живее Куна Чакърова. Днес тя празнува своя стогодишен юбилей и от района споделиха празника й. "Прекрасна жена с бистър ум, която цял живот се е трудила, видяла и преживяла какво ли не за този един век живот. Слушах чудесните й разкази, но чух и нейното опасение: “Само война да няма! Всичко съм видяла, по-лошо от войната няма"", отбеляза кметът на район Георги Илиев, който посети баба Куна и поднесе скромен подарък за вековния юбилей. 

Столетницата помни всичко - война, бомбардировки, народен съд... Показва снимки, потъва в истории, които споделя със завиден ентусиазъм. "Там, горе на високото на Редута, на "Султан тепе“, бяха скрити оръдията, в шумата. По време на бомбардировките София ставаше тъмна, черна завеса. Нямаше храна, само картофи. Наложи се да си пазим имотите от руснаците, бяха се нанесли в тях. Ами "народният“ съд? Трагедия голяма, човешка. 

След него започна и масовото изселване, прибиране в лагери и тормоз на хората. Те, бедните хора, идея си нямаха в какво ги обвиняваха", разказва баба Кунка на гостите от района. Говори с огромна любов за съпруга си, Марин Чакъров, с когото прекарва в брак 62 години от живота си. 

Говори за всичките си наследници в Америка, за България и българите, които особено през войната са страдали много. Разказа ни интересната история за създаването на завод "Кремиковци“, защо е бил построен и как е функционирал. Столетницата има мнение и за днешния ден: "Напечено е положението тука, не е добре. И Църквата я няма, а тя трябва да играе голяма роля. Не бива да допуска никой да бъде гладен. А ние? Ние унищожихме вярата. Сега се опитваме да я връщаме, ама то не става нищо“, отбелязва тя.

"Пак да дойдете - кани баба Кунка. - Тя, Цветанка, ми помага, когато имам нужда, но и Вие пак елате. И да знаете, народът ни е добър“. "И ние пак ще отидем. За да се поуспокоим, да видим живота в синтез, да усетим същината му", казват от районната администрация.