Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

За поредна година водещата демографска новина без съмнение е положителният миграционен баланс. И през 2025 г. България приема повече имигранти, отколкото емигрират от страната. Трендът постепенно се успокоява, а новопристигналите се съсредоточават предимно във водещите икономически центрове с най-динамични пазари на труд и високи равнища на заплащане. Изводите прави икономистът от ИПИ Адриан Николов, цитиран от ФОКУС.

На този етап, пикът на механичния прираст остава през 2023 г. – тогава балансът между заселилите и изселилите се от страната достига 42  хил. души, и намалява до 35 хил. през 2025 г. Въпреки това, няма две мнения че наблюдаваме трайна смяна на тенденцията – до 2020 г. България беше нетен донор на население, докато вече пет години е нетен получател. От не по-малко значение е структурата на миграцията, като преди 2020 г. напускащите страната са около 30 хил. души годишно, но в последните години броят им е намалял 2-3 пъти, до под 10 хил. души през 2025 г.

По-важната причина за намаляването на положителния механичен прираст е намаляването на имиграцията с почти 8 хиляди души за година спрямо 2024 г. Абсолютният пик е през 2023 г., когато новорегистрирани в България са били 56 хил. души, на фона на 45 хил.  за 2025 г. Водещ принос за общия размер на имиграцията имат хората от страни извън ЕС. При българите пикът на връщане от чужбина е през 2020 г., когато несигурността в пандемията накараха 24 хил. души да се върнат, след което  броят им намалява до 17-18 хил. годишно. Интересно е да отбележим, че процесът по увеличение на броя на имигрантите с българско гражданство започва още през 2017 г., с бързото нарастване на търсенето на труд и заплатите.

Най-високият брой имигранти от трети страни също е през 2023 г. – 32 хил. души, а през 2025 г. са били малко над 20 хил. души. Това обаче не означава непременно, че намалява броят на работниците извън ЕС на българския пазар на труда, доколкото миграционната статистика отчита само онези, които са сменили адреса си в България, но не и тези в краткосрочна и сезонна заетост, които формират значителна част от имигрантите от трети страни.

Не по-малко значение има териториалното разпределение на миграцията. Докато през 2020 г. положителен механичен прираст имаше в почти цялата страна, то днес мигрантите се съсредоточават най-вече в големите градове – столицата нараства с 0,8% в резултат на миграционните процеси през 2025 г., Пловдив и Варна – с 1,6%, Бургас – с 0,6%. Прави впечатление отчетливата положителна миграция по цялото Черноморие, което отразява силното представяне на туристическия бранш и постоянния недостиг на работници. Позитивен баланс има и в по-широките периферии на големите центрове.

Факторите, които движат миграционните процеси през последните няколко години са, най-общо,  два типа. Първият са кризите – пандемията и последвалото я икономическо забавяне и влошаване на пазарите на труд в Западна Европа. Вторият и по-важен и траен са промените в българската икономика. Ускоряването на конвергенцията към средноевропейските нива на икономическо развитие, съчетани с бързо повишаване на стандарта на живот означават, че България става все по-привлекателно място за живот, както за завръщащи се от чужбина българи, така и за чужденци. Именно втората група фактори водят до по-умерен, но траен средносрочен тренд на положителна миграция.

Всички това не означава, че имиграцията не може да се ускори допълнително. Възможност за промяна има в две направления – въпреки конвергенцията  покупателната способност на доходите, все още има видими разлики в работата на основни публични институции (здраве, правосъдие, грижа за деца) между България и водещите европейски страни, което създава и реални разлики в качеството на живот. Не по-малък ефект би имало улесняването на пътеката за хора от трети страни към България, които днес все още срещат трудности.