Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Журналистът Лиляна Панделиева за пореден път шокира с интересния си и доста пъстър разказ за родната ни действителност. За съжаление споделеното от нея освен усмивка, може да предизвика и гняв.

Във Facebook Панделиева разказа:

Вчера се срещаме с приятел и избираме най-близкото заведение на пъпа на София - с гледка към знакови здания, доволни от климатика.

Приближава сервитьорът и пита какво желаем. С усмивка питам дали предлагат направени на място лимонади. Предлагали. С пъшкане и преобръщане на очи съобщава:

- Ли-мо-на-да и ма-ли-на-да.

- Как ги приготвят? - питам.

- Ей там е барът - вървете да питате.

Запазвам усмивката, но явно съм трепнала, защото той веднага продължава:

- Ей го меню, четете, питайте бармана. Аз съм сервитьор тука, носа квото поръчате.

Врътва се сърдито и се отдалечава.

Спогледахме се с моя приятел, синхронно станахме и излязохме.

И на мига се сещам защо искам да съм в Англия. След първите 30 секунди сервитьорът ще е коментирал жегата, ще е предложил най-новото прекрасно питие на заведението, ще попита искам ли и вода с лед и че после, като се съвзема, може да предложи и раз-кош-ни торти, подходящи за лятото.

Проблемът с персонала по заведенията е глобален. По някакъв магичен начин обаче от Сърбия през Унгария, Словения, Словакия, Чехия до Чили, Аржентина и Колумбия, местната култура някак изключва директната грубост и пасивната агресия.

Отидохме в сладкарница, където се поръчва на касата и е изключен риск от странни диалози.