Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Село Свидня - сгушено в планината и само на няколко километра от град Своге, се гордее, че тази година 15 септември е специална дата за населеното място. След години, в които училището е било пред закриване заради липса на деца, тази есен неговият праг прекрачват осем първокласници.

Емо: "Ще учим математика, час по рисуване, много обичам да смятам.“

Йоан: "Ще пишем, ще учим.

- Кое ти харесва най-много?

- Животните.“

Калоян и Никола: "Много добри приятели сме, най-красивата стая на света.

- Какво очаквате?

- Да рисуваме, пишем, смятаме.“

- "Хареса ми дъската много, обичам да рисувам, нямам търпение да уча математика.“

Ръководството и местните хора приемат за своя кауза възраждането на училището. И през новата учебна година ще се обучават 30 деца – два пъти повече от досега.

"Трудно е да възвърнеш вярата и доверието на родителите в една институция, особено когато е минало толкова много време. Учениците започнаха да се връщат лека полека, а има ученици в селото. Когато се обединят институции, родители, учители, всичко може да се постигне, стига да има добро желание тази институция да не бъде закрита. Днес всички гледат материалната база, защото това е предпоставка нашите деца да растат, да се развиват - и емоционално, и духовно, и образователно“, каза Галина Димитрова, директор на ОУ "Отец Паисий", с. Свидня

"Това е нашата гордост, щяхме да се самозакрием. Кауза и за мен и за директорката и общината, имаме много млади хора, в детската градина имаме 40 дечица, имаме едно от най-хубавите училища в цялата област“, обясни 

Емил Василев, кмет на село Свидня.

Освен подобрена материална база, училището има и обновен педагогически състав. Светлана Атанасова приема съживяването на малкото училище за своя мисия и се премества от Своге в Свидя, за да преподава на най-малките.

"Нов старт, ново бъдеще, вяра и много работа, емоцията ми е много голяма, защото познавам децата и имам сигурността с тях, че можем да направим много. Свидня наистина е едно прекрасно място и ако децата не са тук някак липсва голяма част от очарованието на това място“, добави Светлана Атанасова, класен ръководител на 1-ви клас.

Симона Петкова живее в Своге, но взима мотивираното решение и двете ѝ деца – първи и пети клас, да учат в село Свидня.

"Тук ни доведе един страхотен учител, който тази година ще поведе 1-ви клас, тъй като имахме щастието да преподава и на големия ни син, но в друго училище преди няколко години много ми хареса училището, бях впечатлена и реших, че всяко дете трябва да има такива условия, със сигурност не големият град определя качеството на образованието. Големият ми син сам пожела да дойде тук. Дойде, видя и каза - искам да уча тук, тук е по-спокойно, по-красиво, явно тези неща правят впечатление, нищо че е село“, каца тя.

Сузана Господинова от една година се премества със семейството си в Свидня заради спокойствието.

"Видяхме на какво разстояние се намира детската градина, училището, което е основното предимство за мен. Когато дойдох се допитах до децата, които са втори, трети клас какво смятат дали е по-добре да запиша детето си в 1-ви клас в Своге или тук, всички бяха категорични, че е по-добре тук. Синът ми като влезе се затича, по реакцията му можеш да разбереш, че е неговото място“, разаза тя пред БНТ.

Родителите на първокласниците са категорични – училището в малкото населено място може да е конкурентно на това в големия град, стига да има учители, които работят със сърце.

"Изключително важно е когато се работи с малка група, защото учителят може да даде много от себе си, може да помогне на всяко едно от децата и процесът е по-качествен и е погрешно да се говори за малко училище, няма малко и голямо училище, има деца, работа и резултати“, каза Светлана Атанасова, класен ръководител.

"Предоставяме им равен старт като на всички деца във всички по-големи училища, невероятен екип готов да даде своите знания и да им покаже правилния път как едно дете трябва да стане добър българин“, добави директорът.

И да им покажат, че пулса на образованието може да се поддържа и в малките населени места, стига хората да повярват в това.