Васил Терзиев: Свободата на словото не е свобода да клеветиш без последствия

A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

"Критиката е част от работата на всеки, който е избрал да носи обществена отговорност. Понякога е остра, понякога несправедлива, понякога дори обидна. Това не само е неизбежно - понякога е и полезно. Добрата критика те кара да се замислиш, да чуеш различната гледна точка и да станеш по-добър в работата си." Това написа кметът на София Васил Терзиев във Facebook. 

Той направи коментара си във връзка със заведеното от него дело за 20 000 евро срещу народния представител от ДПС Станислав Анастасов за клеветнически твърдения.

ФОКУС публикува останалата част от позицията на кмета Терзиев без редакторска намеса:

Затова през годините съм избирал да подминавам с лека ръка личните нападки и обидите по мой адрес. Не защото са приятни, а защото смятам, че човек в публична роля трябва да има достатъчно широки рамене, за да ги понесе.

Но има граница.

Предприех съдебни действия срещу народния представител Станислав Анастасов заради публично разпространени клеветнически твърдения по мой адрес. Не защото смятам, че политиците трябва да бъдат защитени от критика, а защото вярвам, че има граници, които публичният разговор не бива да преминава.

Когато публични личности започнат съзнателно да разпространяват клевети, да приписват престъпления без доказателства и да превръщат омразата в политически инструмент, вече не става дума за критика. И не става дума за моя личен комфорт.

Става дума за това какъв обществен стандарт приемаме за нормален.

Всеки път, когато подобно поведение остане без последствия, ние свикваме с мисълта, че фактите нямат значение, че истината е въпрос на удобство и че публичният разговор може спокойно да бъде заменен с внушения, етикети и лъжи.

Това не вреди най-много на хората, срещу които са отправени подобни атаки. Вреди на обществото. Защото разрушава доверието – между хората, към институциите и към самата демокрация.

Още по-тревожно е, когато това идва от хора, получили доверието на гражданите да ги представляват в Народното събрание. Вместо да дават пример за отговорност в публичния разговор, те започват да нормализират езика на омразата, необоснованите обвинения и клеветата.

Затова избрах да потърся защита по съдебен ред. Не защото не мога да понеса поредната обида. А защото вярвам, че демокрацията не се защитава само с избори. Тя се защитава и с ясното разбиране, че свободата на словото не е свобода да клеветиш без последствия. Нека съдът се произнесе. Така работи правовата държава.

Ще има и още.

А всичко, което съдът присъди, ще даря за благотворителност.