Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Най-позитивната и откровена участничка от "Ергенът" беспорно е Венета Костова. Тя се превърна в любимка на зрителите, които се разочароваха от решението на Виктор да я прати вкъщи преди финала.

31-годишната Венета е родом от Дупница. Завършила е фармация, с което изключително се гордее. Обича да общува, а най-силното й качество е, че умее да се забавлява и с лекота приковава вниманието върху себе си. Голямата болка в живота на Венета е, че е изоставена от майка си на деветгодишна възраст.

Пред БЛИЦ Венета е до болка откровена за влошените й отношения с нейните родители, за болестта на баща си и трудните и мизерни години, в които не е имало какво да яде.

- Венета, да си призная, не очаквах точно ти да отпаднеш тази седмица. Струваше ми се, че през цялото време с Виктор имате особена връзка и симпатия...?

- Скандалът ми с Александра повлия върху емоциите на Виктор и това той да ме изхвърли от санаториума. Разбраха, че не съм добре психически. (смее се) Кралицата имаше един месец на разположение, нека малко и статистите да влязат в роля.

- На зрителите им допадаше това, че винаги подхождаше с хумор и самоирония. Такава ли си и в реалния живот, където няма камери?

- Абсолютно винаги! Питай комшиите ми, че съм такава още от малка. И сценарии да ми напишат, няма да мога да го изиграя. Аз самата не мога да се имитирам.

- Какво не успя Виктор и зрителите да разберат за теб?

- Зрителите не успяха да разберат много неща, тъй като все пак аз стоях там един месец, а няма как да се излъчи всичко. Не успяха да видят моята отговорна и сериозна страна от моя характер. Видяха само забавната ми страна и пиянските ми изцепки, които не бяха толкова и под въздействието на алкохола, колкото се дължаха на адреналина. Като включим недоспиването и гласуването...

- Защо пък гладуване? Не ви ли даваха да ядете в Турция?

- Имахме кетъринг, но аз съм вегетарианка и от малка ям много малко неща. Имах вегетарианско меню, което се състоеше от бамя, домати с магданоз и още нещо подобно. В мен си е грешката, тъй като аз обичам традиционна българска кухня, тестени неща. Тези неща ми липсваха и ми влияеха на психиката.

- Славата блазни ли те и на какво си готова, за да я получиш?

- На абсолютно нищо не съм готова. Не ме блазни. Каквото е писано ще си стане. Работя си върху моите неща. Искам да си имам 3-4-5 бизнеса, да съм в шоубизнеса, но нямам контакти и затова нещата не са ми се получили до този момент. Покрай шоуто съм добила някаква популярност и се надявам някой продуцент да ме забележи и да ме покани да се снимам в български филми или да имам свое телевизионно шоу, което ще се казва "Наздраве с Венета Костова".

Не бих влязла втори път в такъв вид формат. Условията на мен не ми харесват. Физическата и психическа умора, която натрупах там, не съм я имала през целия си живот. Чувствах се все едно съм на работа по 20 часа на ден.

- Зад чаровната ти усмивка със сигурност се крие и голяма доза тъга щом чуеш думата "мама". Твоята те изоставя, когато си едва 9-годишна...

- Свикнала съм... То не е само майка ми, с баща ми също не поддържам контакт. Не искам да навлизам в подробности, но баща ми си има болест, която на мен ми е пречила и заради това съм живяла в домовете на роднини и приятелки. 15-годишна вече живеех съвсем сама в един апартамент на братовчед ми.

Това е много дълбока тема, в която на този етап не искам да навлизам. Не съм подготвена емоционално да разкажа. Моите съседи и познати знаят за какво става на въпрос, преживели са с мен всички тези неща. Свикваш, че трябва да се справяш финансово и емоционално съвсем сам. Имах баба, която почина, на нея съм кръстена, и тя ме е гледала и възпитала.

Много страшни неща съм преживяла аз. Имам водени дела, викане на полиция вкъщи... И след всичко това съм психически стабилна, стигнала съм до това ниво, постигнала съм много за мен самата.

- Знаеш ли къде е майка ти? Срещали ли сте се оттогава?

- Да, знам къде е, има си друго семейство. Обвинява ме, че съм същата като баща ми, не иска да общува от много отдавна с мен. Детските ми спомени от нея са само как ме бие и тормози. Никога не ми е правила рожден ден с деца, не ме е водила на почивка, нямам Нова година, Бъдни вечер... Нямам спомен да съм спала при нея.

Като пораснах голяма съм общувала с нея, ходила съм й на гости. Когато забременя й помагах един месец за детето, но всичките ми спомени с нея са свързани с това да й готвя, да й чистя и прислугвам. Поставяше ми граници. Има си нейните разбирания, аз моите. Според нея аз не съм била нормално дете, не живея правилен живот. Работила съм много тежки работи и то без почивка. И е нормално вечер, пребита от умора, да изпия две ракии. Това нещо на нея винаги много й е пречило и влизаме в конфликт. Не е съгласна и с начина, по който изглеждам. Нещата са много сложни.