 © facebook.com/SectorGStand |  |
В сряда, 21 май, се състоя пресконференцията на Александър Томаш преди най-важния мач в цялата му треньорска кариера. Зала "Родина" на Националния стадион "Васил Левски" бе прилично пълна с представители на медиите. Няма и как да бъде иначе, ЦСКА е на финал за Купата на България срещу хегемона в последните 14 години Лудогорец.
Пореден потресаващ сезон можеше да бъде спасен с трофей, а това да класира "червените" за квалификациите на Лига Европа, напълно да обезсмисли предстоящия бараж и дори да гарантира на ЦСКА двубой за Суперкупата. Все дребни и незначителни неща, имайки предвид еуфорията в червената общност в седмиците преди 22 май.
"През последните години феновете на ЦСКА неведнъж и два пъти са виждали в големите мачове как пълния стадион сковава играчите. Как ще ги накарате да не го прегорят и да влязат с бистър ум в мача?"
Този въпрос стоеше в главата ми няколко дни и честно казано, нямах търпение да го задам на г-н Томаш. Интересно ми беше какъв ще бъде отговорът му, а той силно ме разочарова.
"Ами ако ви кажа, може би ще заемете моето място".
Първоначално си помислих, че съм разбрал отговора ми. В модерния футбол всичко се крие - схеми, тактика, тренировъчен процес, персонални статистки и показатели. Томаш явно не иска да дава никаква гласност на методите си, не иска да сподели подхода си. Спомена само за много индивидуални разговори и вяра в играчите, че те са безкрайно мотивирани.
С всяка изминала секунда настроените ми падаше. На излизане от Националния стадион даже ми беше малко тъжно. Разбра ли ме г-н Томаш какво реално го попитах, защото това, което се случи през последните три години във важните мачове на ЦСКА, вече беше правило, а не изключение.
Финалът за Купата през 2022 г. срещу Левски. "Червените" не отправиха нито един точен удар към вратата на големия противник пред 42 000 души на стадиона и загуби с рикошет.
Домакинството на ЦСКА 1948 в предпоследния кръг на сезон 2022-2023. Два кръга преди края на плейофите, ЦСКА се нуждаеше от две победи, за да стане шампион. В последната минута Иван Турицов пропусна дузпа, а титлата отново замина за Разград.
Последният мач на ст. "Българска армия" в края на 2023 г. Отново, пълен стадион, празнична атмосфера и величествена хореография. Отново загуба.
Баражът с ЦСКА 1948 в края на миналия сезон. Безхаберието отново бе на мода в "червените" редици и те си паднаха в центъра на София като стой та гледай.
Тук няма смисъл дори да споменавам мачовете със Сепси, следващото Вечно дерби след онзи финал от 2022 г., когато отново нямаше точен удар към вратата на Левски. Или пък мачът с Лудогорец от началото на този сезон, в който отборът игра сравнително силно, но пак се изпусна дузпа и пак загуби...
И това всичко в период за три години!
ЦСКА не просто губеше най-значимите мачове, ЦСКА не се явяваше. Без значение кой беше собственик, кой спортен директор и кой треньор. Играчите няма нужда да ги споменавам, тях вече никой не ги брои за живи.
В рамките на три години ЦСКА смело доказа, че е изгубил своята аура. Своята магия, своята напереност, арогантност и борбеност. Клубът, който е синоним на победата, вече се асоциира с апатия, безразличие и страх.
В четвъртък всичко това бе подпечатано и заверено. ЦСКА не знае какво да прави, когато има мач, който трябва да бъде спечелен. Пълните трибуни и песните на победата не окриляват, а наливат бетон в краката. Мач, за който се знаеше, че ще има близо 40 000 привърженици. Рекорд за 21-ви век. Мач, в който трябва да тръгнеш в атака от първия съдийски сигнал. Буквално. Не да чакаш, не да разцъкваш, не да се чудиш и маеш... Както се казва, хващаш ги от първата минута и няма как да не стане. През пролетта Лудогорец игра на не повече от 50% от способностите си. Играчите на Игор Йовичевич си бяха спечелили титлата още преди да започне втория полусезон и го караха на принципа ден да мине, друг да дойде. Във финала Лудогорец игра на още по-ниска предавка. Не повече от втора-трета. На моменти даже се чудех момчетата в зелено дали изобщо са потни. Селекцията на разградчани се нуждаеше от минимум усилия, за да се поздрави с Купата.
А отсреща - едно голямо нищо. За повече от 90 минути, нито един играч на ЦСКА не се заигра с публиката. Не поиска някаква подкрепа, да вдигне стадиона, той да изръмжи мощно и да стане някаква симбиоза. НЕ! Символичните гости бяха прекалено заети с това да не знаят какво да правят с топката, да се страхуват за живота си с всяко тяхно отиграване и да гледат да не са виновни те. Никой не пожела да вземе отдавна овакантеното място на лидер и да понечи да погледне към вратата на Лудогорец.
През последните сезони ръководството на клуба некоколкратно и периодично се хвали, че играчите от първи отбор работят с по 4-5 психолози. Дали пък не е време и феновете да започнат да работят с психолози. Или май по-добре психиатри? Защото след края на финала целият стадион изглеждаше озадачен. За пореден път тези долу се наакаха. И треньор, и играчи! Безтегловност, липса на алтернатива и тотална безизходица. Това е все едно да отидеш на кино премиера и да се окаже, че това вече си го гледал... И то няколко пъти. И никой няма да ти върне парите за билета.
Александър Томаш е пътник. Далеч съм от мисълта, че вината за загубения финал и проваления сезон е само негова. Томаш е пътник, защото имаше ужасни противоречия в думите и делата му. Томаш е цесекар, би трябвало да е пределно наясно какви са фенските изисквания. Като футболист Томаш бе на светлинни години от всичките му подопечни в отбора. Томаш не е магьосник, не може да накара 25-30-годишни футболисти да заиграят приличен футбол. Но е важно да се каже, че Томаш не успя да направи колектив и отбор, който да умира за него на терена. Не ги научи на ценностите на ЦСКА. Не успя да върне поне отчасти идентичността и характера на клуба.
Който и да го наследи, няма да му е лесно. С тези футболисти, които нямат психика, нито сърце, прогрес трудно може да се очаква. В центъра на столицата предстои поредното натоварено и изпълнено с въпроси лято.
На феновете на ЦСКА им втръсна от извинения и благодарности след всеки важен мач. Заучените фрази и мантри не топлят никого. |
Зареждане ...
