Сладка победа, но сложното тепърва предстои

В седмицата, която е на път да се изниже, се изговориха доста неща за Вечното дерби в събота. Столичните грандове не се бяха изправяли един срещу друг в толкова несходно състояние от 2008 г., когато разликата отново бе 16 точки, но тогава тя бе в полза на ЦСКА. А и онзи мач на старата "Армия" нямаше такъв заряд, защото беше в края на сезона при решена титла.

Вчера Левски влезе в срещата в ролята на твърд фаворит. "Сините" може и да не са най-добрият отбор в България от началото на сезона, но със сигурност са най-постоянни. Именно така се гони първото място, което към този момент остава синьо. И заслугата тук е изцяло на Хулио Веласкес. 

Но преди да анализирам каквото и да е, първо искам да поздравя хората, които вчера подкрепиха своите отбори. Поредно Вечно дерби, което мина без ексцесии по трибуните, без бутилки по противниковите играчи и без сигнални ракети прелитащи от един сектор в друг. И двата лагера бяха прекалено заети да подкрепят играчите на терена. Затова адмирации за феновете! Играта е за тях, колкото и да не им се иска на хората в Бояна с големите глоби и на някои брутално самозабравили се собственици на родни отбори с големи усти и бездънни чаши.

Колкото до самия двубой: Левски започна по-настървено, владееше повече топката и през по-голямата част от първите 45 минути нещата се развиваха в полето на ЦСКА. Тук поздравления трябва да получи Христо Янев и неговият щаб, защото те предугадиха какво може да им предложи съперника и не се изплашиха. "Армейците" се бранеха прилично, имайки предвид факта, че от началото на сезона ЦСКА не получи гол само в 3 от всичките си 15 срещи за първенство и Купа. Вчера беше четвъртият. И ако лидерът в класирането действително беше по-нападателно настроен, то ЦСКА бе по-дисциплинираният отбор. Бранителите в червено изненадващо се припокриваха и си помагаха, гонеха противниците си и като цяло показваха хъс. Доказателство за това са броят докосвания до топката на Мустафа Сангаре и опасните положения пред вратата на ЦСКА с негово участие. Нещо, което от доста време не се беше случвало във Вечно дерби или мач с Лудогорец. "Армейците" не се свеняха да се сборят и това им се отплати. Въпреки тежките опити на главния съдия Радослав Гидженов да накъсва играта при всяка една ситуация.

Дерби, най-важния мач в България, атмосфера за футбол - два жълти картона за единия отбор до 15'. Почти всяко съприкосновение се свиреше като нарушение. Господинът в жълто така ли ръководи европейските срещи, за които продължава да получава наряди? Толкова ли е трудно и в България да започне да се пуска малко по-свободна игра? Докога ще продължаваме да играем някакъв хибрид между европейски и американски футбол и играта да спира по два пъти на минута, печелейки ярдове?

Колеги левскари и повечето футболисти на "сините" заявиха след мача, че ЦСКА е играл някаква корида и не са спрели да ритат противниците. Нека се съгласим да не сме съгласни, ако може така да се изкажа. 8 жълти картона до 70', общо 7 жълти и 1 червен за ЦСКА и още 4 жълти за Левски. Колкото и да са ни слаби футболистите, съдиите и хората, които им дават оценки и следят за тяхното развитие, трябва да премислят стратегията си. Въпреки че не разбирам негодуванието на феновете на Левски от Гидженов, то самият факт, че и двата лагера не са останали доволни от 23-ия човек на терена, говори достатъчно.

Но да се върнем на победителите. Да, ЦСКА спечели заслужено. Левски от позицията на лидер в класирането и отбор, който сериозно се е устремил към златните медали, бе длъжен да направи повече. Ама много повече. Притежанието на топката едва ли топли някой в синьо, при положение че бяха отправени едва 4 точни изстрела към вратата на Фьодор Лапоухов. С един повече от тази на Светослав Вуцов. Корнерите също са 5:4 в полза на Левски. 

Но сложното пред ЦСКА тепърва се задава. "Червените" продължават да не са убедителни в атака. Леандро Годой все още не намира мястото си на терена, което пречи и на партньорството му с Йоанис Питас. Специални поздравления трябва да получи Петко Панайотов. 20-годишният халф пресираше опонентите, гонеше си човека и в моите очи със сигурност бе най-добър в редиците на ЦСКА. Второ поредно дерби с Левски за него, в който заслужава аплодисменти. Малцина са родните играчи, а дори и чуждестранните, които не изпитват страх и потрес от това да играят пред почти пълен стадион в толкова важен мач. За Бога, кога за последно видяхте по родните терени играч да овладее трудна топка с две последователни спирания на гърди и след това да тръгне с нея? Петко го направи вчера...

Най-радостното за ЦСКА е, че трите точки дойдоха след много саможертва и себераздаване. Футболистите се бореха един за друг - било то при мелета, при изпуснат от съотборника човек или при наченки на опасна атака на съперника.

Нямаше скатавки, имаше опити да се държи топката и да се играе с мисъл в нападение (все още прекалено малко, за да можем да кажем, че ЦСКА осезаемо е тръгнал да се съвзема). Успехът над вечния съперник винаги е по-специален, но сега най-важното е в Борисовата градина да останат много здраво стъпили на земята. Няма как една победа да заличи трагедията от началото на сезона. И тук дори не иска да говоря за трофеи или европейски мачове. ЦСКА е далеч и от двете. И съм убеден, че на наставника това му е ясно като бял ден.

31-кратните шампиони първо трябва да започнат да играят смислен и порядъчен футбол - без изсипани топки напред, без безцелно разиграване в защита и връщане към вратаря и най-вече да играят със самочувствие. Да гледат смирено в тренировките и надменно в мачовете. Така беше по времето на Ицо Янев като играч, така трябва да бъде и като треньор!