Американският футбол не е спорт за всеки. Освен обичайните контузии, които професионалният спорт носи неизменно със себе си, в Националната футболна лига всяка една секунда може да ти бъде последна не само на игрището, но и да те парализира, да те сложи в инвалидна количка и да потънеш във вечно забвение. Точно както бойните спортове. Само че тук няма крошета или "уширо маваши гери". Само 120-130 килограмови атлети, които искат да те отнесат. Буквално и преносно.

Средната продължителност на кариерата в НФЛ е 3.3 години! Въпреки това, професионалният и колежанският футбол в Щатите са равносилни на религия. Този дивашки и гладиаторски спорт е голямата любов на всеки средно статистически американец. Милиони деца мечтаят да стигнат до върха във футболната йерархия. Гимназиалните и колежанските програми продължават да бъдат най-дълбоки и желани. Правилото в САЩ е децата да тренират поне 2-3 спорта (баскетбол, бейзбол, американски футбол). Малцина са тези, които стигат до професионалния спорт, след като са сложили само едно яйце в кошницата си. 

Въпреки че всеки знае за опасностите, които са неделима част от американския футбол, милиони родители правят всичко по силите си, за да помогнат на своите деца буквално да си трошат главата и да получават комоцио след комоцио срещу заплащане. Точно такава е и днешната история. Болезнена, строга и справедлива...

Отборът на Сиатъл Сийхоукс спечели Супер боул 60 в неделя.

Феновете в щата Вашингтон усетиха тази тръпка за втори път в своята история. Сан Франциско вече не е просто домът на най-големия враг на Сиатъл, а неделима част от историята на "орлите рибари". С основна заслуга за победата бе рънингбекът на Сиатъл - Кенет Уолкър III. За не толкова запознатите - рънингбекът е може би най-неблагодарната позиция в цялата лига. Средната продължителност на тази позиция е 2.2 години. Това е човекът, който застава най-често зад или до куотърбека, а когато неговият номер е извикан, той трябва да пренесе топката по земя, преминавайки през планина от нацепени и злобни кучета, чиято единствена цел е просто да го съборят и да му скочат отгоре. Буквално. За да си елитен в тази позиция, трябва да си много бърз и як, изключително прецизен и търпелив. Да изчакаш точния момент, в който ще се отвори минимална пролука, през която да преминеш за милисекунда.

25-годишният Уолкър направи рядко силен мач за рънингбек на Супер боул - 27 опита, 135 ярда и 2 уловени паса за 26 ярда. Първият рънингбек от 1998 г., който печели приза за Най-полезен играч в Супер боул. За последно това прави легендата Терел Дейвис. Уолкър е едва осмият на тази позиция, който грабва тази награда в историята на Супер боул. А всичко за него, за Сиатъл и за НФЛ можеше да бъде много по-различно, ако Уолкър не бе закаран от майка си в болница една сутрин преди 8 години.

През лятото на 2018 г., Уолкър се готви за последната си година в гимназията. Така, както само той си знае - здрави тренировки във фитнес залата и още повече репетиции на игрището. Именно това е годината за гимназистите-атлети, която им е най-важна - тогава те получават писма от колежите и университетите, които им предлагат стипендии. Уолкър все още не е на радара на големите футболни институции на колежанско ниво и тепърва ще трябва да се доказва. В гимназията прякора му е "Гръмотевичните бутонки", но това явно не е достатъчно за следващата фаза от кариерата му. Но една сутрин Уолкър се буди със сериозни затруднения в дишането. Майка му веднага го откарва в болница, а там присъдата е тежка. Откриват му белодробна емболия - състояние, при което кръвен съсирек или някакво чуждо тяло, разнасяно от кръвта, запуши белодробната артерия. Много трудно за диагностициране и често пъти води до внезапна смърт.

Докторите моментално му забраняват да тренира футбол. Завинаги. Един удар под грешен ъгъл или с малко повече сила може да го остави на земята завинаги.

Кенет прекарва няколко нощи в болницата и въпреки че е едва тийнейджър, той се научва как сам да си инжектира лекарство за разреждане на кръвта два пъти на ден. Само и само да се прибере и да продължи лечението си у тях. За три месеца той стои далеч от всякакви контактен спорт, като поддържа форма във фитнеса и с други безконтактни упражнения. Неотлъчно до него е баща му, който по всякакъв начин му помага в тренировките. Без значение сутрин, обед или вечер. Все едно да играеш тенис без ракета или футбол без топка. Но както казахме, успешният рънингбек трябва да е много дисциплиниран и търпелив. Именно така той успява да получи одобрението на докторите да се завърне на игрището. Точно за началото на финалния му сезон в гимназията.

За негово щастие, той прави шеметен сезон и най-накрая бива забелязан от "Wake Forest University". Програма, която далеч не е сред водещите в страната, но и това е достатъчно за Уолкър. След два силни сезона там, той получава оферта от щатския университет в Мичиган. Институция, която е далеч по-уважавана и реномирана в национален аспект. След един сезон при "Спартанците", Уолкър решава, че е време да влезе надълбоко - НФЛ. Кенет е избран във втори кръг на Драфта през 2022 г. от Сиатъл. Няколко години по-късно баща му успя за пръв път да посети негов мач в НФЛ, а именно Супер боул 60!

Останалото, както казват, е история, която тепърва има да се доукрасява.