Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Считаният от мнозина за най-голямо светило в треньорската боксова професия във Великобритания - Робърт МакКракън, даде ексклузивно и обширно интервю пред нашата медия.

57-годишният англичанин бе в София за поредна година за 77-ото издание на най-стария международен боксов турнир в Европа - Купа "Странджа". МакКракън, който е бивш главен треньор на именитите британци Антъни Джошуа и Карл Фроч, също така е Директор по представянето на Олимпийската боксова програма на Великобритания от 2009 г.

В интервюто за ФОКУС, МакКракън говори за годините си като боксьор, за битката на Джошуа с Кубрат Пулев, за финансирането на отбора на Великобритания и за начина на работа в един от най-успешните национални отбори в "сладката наука".

Преди да започнем г-н МакКракън, искам да ви подаря това малко украшение. Казва се мартеница. Днес е 1-ви март и в България честваме деня на Баба Марта. 

 - Добре. 

Слагаме я на китката или на дреха. Мартеницата символизира пристигането на пролетта и края на зимата. Червеното е символ на кръвта, а бялото на чистотата. Нека ви донесе здраве и късмет в начинанията ви.

 - Чудесно. За какво ще си говорим днес?

Ще си говорим за бокс.

 - ОК. 

Близо час след края на 77-ото издание на най-стария международен боксов турнир в Европа – Купа "Странджа“. За пръв път ли сте в България и имахте ли шанса да разгледате София?

 - Не, бил съм в България и преди. Бил съм на Купа "Странджа“ през 2010, 2011, 2012, 2013 и още няколко пъти. Може да се каже, че Купа "Странджа“ е един от най-трудните турнири в света. Надпревара от най-високо ниво. Фантастично представяне на всички състезатели – узбекистанци, казахстанци, бразилци, много европейски държави. Много отбори, Монголия също беше представена. Видяхме различни стилове бокс. Ако трябва да съм честен, бе чудесен турнир и нашите боксьори натрупаха ценен опит. 

Днес беше последният ден на турнира, денят на финалите. Вашите състезатели спечелиха 2 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала. 

 - Да.

Доволен ли сте от резултатите и от това, което показаха вашите боксьори. Да не забравяме, че това е първият голям турнир за тях през 2026 г.

 - Направихме подготвителен лагер в Колорадо, САЩ. Там бяха и отборите на Щатите, Китай, Казахстан. Спечелихме 6 медала – 2 златни, 1 сребро и 3 бронза. Чудесно представяне от страна на нашия отбор. Подготвихме се добре за състезанието, което не бе никак лесно. 

Вече близо 16-17 години вие сте Директор по представянето на националния отбор на Великобритания. Какво точно представлява тази позиция, защото тук нямаме такава позиция. Тук имаме президент, ръководство, след това национален селекционер, лични треньори и самите състезатели. Каква точно е вашата работа?

 - Ние имаме финансовата подкрепа от държавата, за да могат атлетите да тренират пълноценно. Националната лотария в Обединеното кралство има огромна роля в подсигуряването на тези средства за състезателите. Така боксьорите ни имат възможността да дадат на своите умения най-добрия шанс и да стигнат по-далеч. Преди много години, когато аз тренирах, никой не беше боксьор на пълно работно време. Беше много трудно. Подкрепата за олимпийските спортове е прекрасна, поне що се отнася до Обединеното кралство. Така можем да наемаме хора, треньорите са финансово подсигурени. Имаме възможността да наемаме хора за организация, логистика и други важни аспекти. 

Вие станахте Директор на представянето през 2009 г., една година след Олимпийските игри в Пекин. Там спечелихте един златен и два бронзови медала. 4 години по-късно, на Игрите в Лондон, спечелихте 3 златни, 1 сребро и 1 бронз. В Рио пък спечелихте 1, злато, 1 сребро и 1 бронз, а в Токио през 2021 имахте 2 златни, 2 сребърни и 2 бронзови отличия. Какво се промени от вашето встъпване в длъжност, с какво започнахте?

 - Мисля, че трябва да гледаме на боксьорите индивидуално. Понякога те тренират отборно и в групи, което е много добре и ги прави по-силни. Когато аз се боксирах, нямахме асистенти. Тогава имахме един физиотерапевт и понякога кондиционен треньор. Сега имаме анализатори, физиотерапевти и други хора, които много помагат на процеса. През годините това бе много важно за нас, за програмата ни и за Олимпиадите. Когато говорим за успеха на боксьорите ни, това ще бъде много трудно без помощта на хората във федерацията. Но имахме късмет с финансирането, то ни позволи да привлечем нужните експерти и по този начин помагаме на боксьорите да растат. Именно това е нашата работа – да им дадем възможност да постигнат пълния си потенциал и ако може да вземат медал от Олимпийски игри.

Какъв е процесът по селектиране на боксьорите, които достигат до националния отбор? Предполагам, че имате страшно много трениращи в Обединеното Кралство. Тук в България един от най-големите проблеми на бойците ни е, че нямат хора, с които да правят спаринг.

 - Имаме изградена връзка между федерациите на Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс. Република Ирландия e отделно, разбира се. Имаме пътека, по която боксьорите трябва да минат. Става въпрос за националните първенства – дали ще е юноши, младежи или мъже и жени. Също така страните от Обединеното Кралство ни препоръчват боксьори, които са били част от техните програми и могат да изминат този път до националния тим на Великобритания. Разбира се, става въпрос за всички категории. Така можем да наблюдаваме отблизо прогреса на състезателите от тези страни. Има си пътека, по която този поток от талант идва и очевидно имаме добра връзка помежду си. 

Как провеждате тренировъчните лагери и тренировки на националния отбор? Има ли разлика между това дали ги подготвяте за национално първенство, за Европейско или за турнир от ранга на Купа "Странджа“? Всичко ли е до физическия аспект или отделяте внимание и на психологическата страна?

 - Комбинация от двете. Както ви казах, имаме възможността нашите боксьори да мислят само за бокс заради финансирането ни. Те са концентрирани само и единствено върху спорта и таланта им. Така им създаваме възможност да придобият повече опит. Както ви казах, за този турнир се подготвяхме в Колорадо и по този начин се подготвихме както трябва за турнира. Имахме много възможности за спаринги, наблегнахме на индивидуалните им нужди. С всеки работихме по различни неща, където имат нужда от подобрение. На лагера в Колорадо имахме шанса да правим мачове с по-големи ръкавици, имахме съдии. Някои мачове биваха прекратени, когато единият боксьор бе видимо по-силен от другия. Това бе чудесна възможност да растем и участниците да натрупат опит. Затова е много важно около тях да са точните хора – треньори и асистенти, за да имат най-добрата възможност да успеят. 

Когато имате подготвителен лагер, боксьорите живеят ли заедно? Тренират ли заедно? Или всеки работи по своя индивидуална програма?

 - Наблюдаваме прогреса им, гледаме как се представят по време на състезания. На всички им поставяме някаква цел – къде да се подобряват. Треньорският ни щаб е постоянно с тях, за да им помага да стават по-добри. Те трябва да са фокусирани само върху своето израстване. Треньорите постоянно си говорят с тях, самите боксьори казват върху какво искат да работят и какво мислят за напредъка си. Това е много полезно за щаба, който трябва да създаде правилната платформа за състезателя, за да може той да продължи да изкачва стълбичката. Важно е боксьорът да знае защо работи върху това, да разбере от каква помощ има нужда и да започне да следва начертания път, за да постигне резултати. Боксът е много труден и тежък спорт, има жестока конкуренция. Не всеки ще стане Олимпийски шампион или медалист, но ние трябва да им предоставим най-добрата възможност и шанс, за да успеят. Много боксьори са преминали успешно през този процес. Не само в Обединеното Кралство, но и навсякъде по света. Когато си в една програма и имаш правилните хора, които да ти помагат, ти няма как да не пожънеш успехи. 

Има ли специфична методология, по която тренирате своите национални състезатели? Кой определя тренировъчния режим, какво наблюдавате, когато ги гледате? Медалите и успехите ли са единствената ви обратна връзка за това дали вършите добра работа?

 - Не, не. В олимпийския бокс е много важно да не се притесняваш от конкуренцията и да си готов да се учиш. Може да дойдеш на Купа "Странджа“, който е пълен с класни боксьори и може да загубиш още в първи кръг. Но може да загубиш от бъдещ медалист. Може да се случи така, че в твоя поток има много класни боксьори. Може да направиш много оспорван мач и да загубиш с малко. Това може да ти покаже колко си дръпнал и докъде си стигнал в своето развитие. Най-добрата възможност за израстване в олимпийската програма на Великобритания са мачовете и представянето ти в мачове с по-добри противници. Как се биеш, колко оспорвани са рундовете, има ли подобрение. Важно е да играят на правилните турнири, където ще могат да тестват качествата си и ще имат точната конкуренция. Някои боксьори имат нужда от повече време, за да стигнат до определено място. Може да ти отнеме от 4 до 6 години, за да стигнеш до Олимпийски игри, друг състезател може да достигне такова ниво по-бързо. В програмата на Великобритания имаме няколко такива случая. Някои състезатели се нуждаят от три години, докато повечето им трябват 5 или 6 години. Някои от тях отиват на подготвителния лагер преди Олимпийските игри, въпреки че няма да участват на турнира. Просто за да натрупат опит и да усетят какво е чувството. Така, когато дойде тяхното време, те ще знаят какво се иска от тях и ще бъдат ментално подготвени. Просто да си там, да правиш спаринги и да видиш сам какъв е пътят, който трябва да изминеш. Точно такъв бе случаят с Олимпийските игри в Токио. Там имахме чудесни боксьори и затова се представихме толкова добре и спечелихме толкова медали. 

Да кажем, че аз съм млад талант и тепърва започвам с бокса. Как подхождате към мен, за да дам най-доброто от себе си и да изпълня потенциала си. Как карате децата да се завръщат в залата, защото тук в България имаме проблем последните години. В повечето спортни федерации, децата са натоварени от малки да постигат резултати и на 14-15 години прегарят и губят насладата от спорта. 

 - Както казах, трябва да подхождаме към всеки индивидуално. Нека погледнем боксьорите, които са стигнали до медали на Олимпийски игри. В някои случаи имат нужда от три години пълноценни тренировки, в други им трябват 7 години. Имахме боксьор, който дойде в програмата ни на 17-годишна възраст и му бяха нужни 12 години, преди да се качи на подиума. Всеки има различен път, ние просто трябва да им дадем правилната възможност. Освен Купа "Странджа“, има и други не толкова трудни турнири, но едни участници имат нужда от повече подготовка. Има и такива, които имат нужния талант, но предпочитаме да не избързваме. Важно е да ги подготвим правилното, не да ги пуснем, когато не са готови. Възможно е увереността ти да бъде драстично свалена и да не успееш да разгърнеш потенциала си след това. Така оперираме ние – строго индивидуално.

За съжаление, в България през последните години ставаме свидетели на засилена агресия у младите. На улицата, в училище. Често пъти те не се занимават със спорт, а се занимават с глупости и опасни неща. Имате ли подобен проблем в Обединеното кралство и как ги карате да продължат да тренират?

 - Това е сериозна тема навсякъде по света. В моя случай боксът канализира енергията ми. Намерих как да остана фокусиран върху нещо, което обичам и в което бях талантлив. Свободното ми време преминаваше в залата. Боксът ме заведе по много кътчета на Земята. Не всеки ще стане спортист, но ако успееш да се съсредоточиш е добре. Боксът е много важен за социалната кохезия, много боксьори идват с тежко минало и детство и в последствие постигат големи неща. Превръщат се в модели за подражание. Това е важно за всяка една държава. С децата, особено момчетата, винаги съществува рискът да влязат в някоя банда и да се забъркат в големи проблеми. За мен спортът беше нещо брилянтно, окупирайки главата и свободното ми време. Направи ме фокусиран и имах късмета, че попаднах в тази среда. Особено сега, ако имаш талант в някакъв спорт, има спонсориране и средства, за да стигнеш до Олимпийските игри. Но трябва да работиш здраво, за да имаш плодове. Да изградиш работна етика, да си отдаден и дисциплиниран. При мен тези неща бяха налични, докато растях. Сега виждам същото в нашия отбор – възпитани са, целеустремени са, имат дисциплина. Не всеки от тях е имал лесно детство, но всички са успели да канализират енергията си в и чрез спорта. Това е най-важното за тях – какво искат да постигнат в живота си. Защо да нямат големи мечти. Чрез спорта може да обиколиш света. Хората, които работят в нашата програма, постоянно им говорим как може да влязат в университет, да си осигурят добър начин на живот, да стажуват в програми, да получат добри възможности за работа, да катерят стълбичката на живота. Така може да имаш собствена къща, да спестиш достатъчно пари за ипотека. Но трябва да знаеш какви умения се искат от теб. Затова постоянно им оказваме подкрепа. Не само на спортистите, но и в други аспекти от живота.

Съществува ли във Великобритания феноменът на родителя, който си мисли, че знае повече от треньора?

 - Мисля, че се справяме доста добре с преподаването. Нямаме такъв проблем. Майките и бащите искат най-доброто за своите деца и ние сме наясно с това. Комуникацията ни с родителите е добра. А и родителите нямат достъп до залата, тъй като това е Олимпийска програма. Но ние сме отворени към това да говорим с родителите. Те могат да дойдат и да говорят с нас. Вратите ни са отворени за идеи и предложения, както и за разговори, които са наложителни. Засега се справяме добре, наясно сме, че децата са приоритет на родителите и те искат просто да ги видят как дават най-доброто от себе си.

Преди да станете треньор, вие самият сте бил боксьор.  Роден и израснал в Бирмингам, как започнахте да тренирате бокс? Любов от пръв поглед ли беше, бяхте ли тренирал нещо друго преди това?

 - Да, както повечето деца, пробвах различни спортове. Футбол като всички други младежи. В Бирмингам това бяха двете главни опции – футбол и бокс. Започнах с бокса, но беше много трудно. Затова и продължих да се връщам в залата. Помня, че понякога се криех зад големите боксови чували, за да не ме викнат за спаринг. Не беше лесно, но ме научи на дисциплина, на смелост и на вяра в себе си. Трудно е да се качваш на ринга с много по-добри от теб боксьори, а ти трябва тепърва да се учиш. Иска време, аз имах нужда от няколко години, но ме научи да съм уверен и дисциплиниран, а освен това имах и някакъв талант. Успях да го използвам, а и в клуба имах страхотни хора около мен, които ме подкрепяха и ми помагаха. Без тях нямаше да стана това, което съм и да имам тази прилична кариера.

Започвате кариерата си през 1991 г. Каква беше транзицията от аматьорския към професионалния бокс? Кое беше най-трудното за вас?

 - Ако трябва да бъда честен, в аматьорския бокс ти си част от отбор. Пътуваш навсякъде със своите съотборници, изграждате връзка и приятелство. Момчетата и момичетата се сприятеляват, стават си другари, тренират в една и съща обстановка. Заедно получават възможност да разгледат света и да ходят по турнири. Без значение дали си боксьор или футболист, това е най-хубавото време от живота ти. Да пътуваш из света със съотборниците ти. Когато станеш професионалист, нещата са различни. Става по-самостоятелно, тренираш сам. Не винаги може да тренираш с хора, които харесваш или се разбираш. Професионалният боксьор е по-самотен. Боксът вече е работа за теб, в крайна сметка парите са толкова важни, колкото са и световните или национални титли. Олимпийският бокс е далеч по-близо до термина спорт, но когато станах професионалист, това се превърна в моя работа. Става по-трудно, защото така си вадиш хляба. Нещата набързо стават много сериозни.

Питах ви това, защото в България имаме силен аматьорски бокс, но професионалната ни сцена е почти несъществуваща. Какво можем да вземем от вас – всичко ли опира до пари и спонсори или има и нещо друго?

 - Не. Мисля, че когато говорим за професионален бокс, боксьорите имат цели, които следват. Някои искат да станат национален шампион, други да се бият за световна титла. Но всичко това зависи страшно много от финанси и пари и желанието да подобриш своя живот. А когато спечелиш определени титли, печелиш и повече пари. Това е професионалният бокс. Да се опиташ да си световен, британски или европейски шампион, но в същото време да направиш пари и да подсигуриш себе си и семейството ти. 

Прекратявате кариерата си през 2001 г., но година по-късно ставате главен треньор на не кой да е, а на самия Карл Фроч. Лесно ли се съгласихте на тази стъпка или имахте други идеи в главата си, когато окачихте ръкавиците?

 - Не, запознах се с Карл на едно световно първенство. Интересна история, защото той донесе първият медал за Англия при мъжете от Мондиал. Това беше в Белфаст преди много години. Той беше много добър боксьор с много добър треньор в лицето на Дейл МакФилбин от "Аматьорски клуб Финикс“ в Нотингам. Запознах се с Карл, много възпитан и добър млад човек. Тогава бях в една зала в Лондон, а той дойде и направи няколко спаринг сесии. Представи се изненадващо добре срещу далеч по-опитни и професионални боксьори. Той се колебаеше около 9 месеца и накрая каза, че иска да влезе при професионалистите. Останалото е история. 

Самият Фроч няколко пъти през годините е казвал, че вие сте му като баща. Кое е най-важното нещо, за да може един треньор да изгради правилната връзка с негов боксьор?

 - Да го опознаеш. Аз съм само с 9 години по-възрастен от него. Когато започнахме, той не беше особено уверен. Но след всеки спаринг ставаше все по-добър и вярващ в себе си. Когато имаше тежки спаринг съперници, той винаги се връщаше при тях след две-три седмици и нещата бяха далеч по-равностойни. Той набра нужната скорост в по-ранните си мачове, защото в първите си срещи бе по-нервен, но това е нормално за всеки професионалист. Това, което бе изненадващо бе, че няколко години след това той участваше в редица мачове за световни титли и стана голямо име. Увереността му стана голяма, но му трябваха няколко години, за да стигне това ниво. Чудесна история, до ден-днешен се чуваме през месец.  Преди известно време дойде в Шефилд, където е базата ни. Изключителен мъж и много добър и талантлив човек, който бе на световно ниво. 

Предполагам, че има тънка линия, която не бива да бъде прескачана. Как се постига баланс между това да си негов приятел и той да ти вярва всеки ден и в същото време да си на разстояние от него и никога да не забравяш, че става въпрос за бизнес?

 - Да, така е. Не бих казал, че трябва да има разстояние, но трябва да си разумен. Не може да излизате заедно по заведения и клубове с човек, на когото си треньор. Трябва да си му ментор и да му помогнеш да постигне целите си. Трябва да му намериш правилните спаринг партньори и да му дадеш възможност да върви нагоре. Твоята работа е да му намериш и точни съперници, за да има шанс да спечели, но в никакъв случай това не трябва да са лесни битки. Защото по този начин го лъжеш. Не е хубаво да си от 3-4 години в професионалния бокс, да имаш 25 мача зад гърба си и да не си се бил срещу сериозна конкуренция. След първите му 8-9 мача, Карл започна да се бие срещу големи имена. Всеки ден се учеше, имаше сила в ръцете си, не го беше страх, имаше и голям разтег. Имаше много природни дадености, които му помогнаха в бокса. Беше ударил джакпота от генетичната лотария. Нямаше проблеми с килограмите, никога не се е провалял на кантар. Беше изчистен и честно казано не беше трудно да съм му треньор. Вярвам, че след 4-5 години щеше да е на това ниво, дори да беше с друг топ треньор.

31 май 2014 г. Реваншът между Карл Фроч и Джордж Гроувс. Историята бе пренаписана – 80 000 човека гледаха мача на живо на новия "Уембли“ – най-голямата публика на боксов мач от Втората световна война насам. Какво помните от този ден?

 - Първият мач беше в Манчестър, през ноември предишната година. Преди това той се бе изправял срещу Микел Кеслър, Андре Уорд, Лучиан Буте, всичките топ имена. В подготвителния лагер за мача пропусна няколко понеделника. Те се познаваха с Джордж, защото бяха правили спаринг в Лондон преди време. Имаха период, в който бяха по-близки, но след това се разграничиха малко един от друг, защото бяха съперници. Когато битката стана официална, първоначално Карл не беше особено навит, защото той вече си бе изградил репутация на човек, който се бие със световни звезди. Но Джордж стана и задължителен претендент за титлата на Карл. Фроч тренираше здраво за мача, но не беше на 100% готов. Може би на 85%. Различни са причините за това, но съм сигурен, че и Джордж може да каже същото. Много е трудно да си напълно здрав и фокусиран в бокса. Първият мач беше тежък, но Карл спечели чрез технически нокаут в 9-ия рунд. Джордж започна по-добре мача, дори свали Карл на земята, което бе необичайно, защото Карл рядко изпада в такава ситуация. Така се зароди публичният интерес към потенциален втори мач. Имаше вражда. Много хора смятаха, че реферът е прекратил неправилно първата среща. Това бе една от главните теми преди втория мач. Реваншът беше огромен. Цялото Обединено кралство се интересуваше от този мач. Карл получи шанс да се бие на "Уембли“ и стадионът беше разпродаден. Беше огромно събитие. Това, което помня…Карл изкара 12 седмици подготвителен лагер в Шефилд. Стоеше там от понеделник до петък, а през уикенда се прибираше при семейството си. Беше твърдо решен да покаже на какво е способен в реванша. Бяхме много уверени.

Как изобщо е възможно човек да остане фокусиран, когато 80 000 го гледат на живо?

 - Добър въпрос. В бойната карта имаше боксьор, който отскоро бе професионалист и мачът му бе с максимална продължителност 4 рунда. В някои галавечери, организаторите търсят места за подобни кратки мачове, за да запълнят програмата, в случай че някой мач приключи по-бързо или пък рекламодателите имат специфични изисквания. Момчето се казваше Гамал Яфай, добър боец, по-късно стана европейски шампион. Неговият мач първоначално не трябваше да бъде излъчван по телевизията, но буквално 5 минути по-рано му казаха, че той ще бъде точно преди главното събитие. Така се получи, че вторият му професионален мач ще бъде пред пълен стадион. Доста стряскащо за толкова млад боксьор, но все пак стигна до победата. Карл беше свикнал с големите тълпи, вече имаше доста мачове за световни титли. Джордж Гроувс също беше участвал в стабилни мачове. Той имаше няколко сериозно посетени мачове в Манчестър, същата арена, която Рики Хатън пълнеше. Да, 80 000 е сериозна публика, но просто трябва да запазиш самообладание и да си спокоен.

2 години и половина след това, вие приехте друго предизвикателство. Станахте главен треньор на Антъни Джошуа. Но вие работехте с него за няколко години и преди това.

 - Да, той беше част от Олимпийската ни програма и спечели златен медал на Игрите през 2012 г. Очевидно беше, че той ще стане професионалист и бързо набра скорост. Беше много успешен и амбициран. Работеше много здраво за това злато в Лондон. Той се справи на голямата сцена и изведнъж стана медийна звезда. Битките му бяха следени с голям интерес, започна да пълни зали и стадиони. Би се на "Принсипалити Стейдиъм“ в Кардиф, където играе националния отбор по ръгби на Уелс. Огромно съоръжение. Траекторията му беше просто невероятна. След като спечели злато на Олимпийските игри, после се изстреля нагоре и стана световен шампион 4 години по-късно, но продължи да расте и да става все по-голям боксьор. Затова се превърна в такава огромна звезда в профи бокса. 

Не само че спечели златен медал с вас, но под вашето ръководство той стана глобална звезда. От гледна точка на времето, какво беше да сте отговорен за кариерата на един от най-значимите хора в историята на тежката категория във Великобритания?

 - Да, с някои бойци е много странна ситуация. Виждах ги в началото на кариерата им, когато имат много място за подобрение. Отново, трябва да им намериш правилните хора за спаринг, за да станат по-добри. Искаш от тях да работят над определени аспекти от играта им. С Джошуа пътят беше дълъг, с Карл също. Когато започнете да работите, те са далеч от това, което стават след години. Изведнъж те се превръщат в боксьори, които могат да унищожат всеки, печелят световни или европейски титли. В ранните им дни те нямат тази увереност, някои удари или комбинации са им трудни, не успяват да се пазят толкова добре. Но затова е дълго пътешествие. Когато погледнеш назад и видиш онзи момент, в който те вече започват да изпълват потенциала си и да бъдат на върха на играта си и се сетиш за първите тренировки и месеци, когато са много далеч от това ниво. Те трябва да са търпеливи, да му намерят цаката. Но това нещо не става от днес за утре. Всичко е планирано и програмирано, има си различни нива, през които трябва да минат. Получават нужния опит, когато се изправят срещу различни видове боксьори. Някои са с обратен гард, някои са много бързи, други пък са много класни. Забавно е, защото този световен шампион, който пълни арени и зали, в един период от кариерата си не е имал тази вярва в себе си, но благодарение на опита и твоята подкрепа, те достигат върха.

Вашият първи мач като главен треньор с Антъни Джошуа беше срещу Владимир Кличко.

 - Първи като професионален боксьор, но аз бях работил с него много преди това. 

Тогава се завърнахте на "Уембли“. Отново история – близо 90 000 изкупени билети за този мач. Що за вечер бе това?

 - Великолепна вечер. Всички знаем колко добър боксьор бе Кличко. Световен шампион в продължение на години, много, много добър боец. Убиец. Пред Антъни се откри тази възможност и той демонстрира смелост, като прие да се бие с него. Промоутърът каза, че този мач е възможен, той помисли за малко, след което и двамата се съгласиха на срещата и всичко бе готово. Интересът на медиите беше огромен, целият свят щеше да гледа. Само поздравления за Джошуа, защото той пое риск и успя да сграбчи шанса си. Труден мач, но в крайна сметка взе победата, която го катапултира в друга сфера на световната сцена на тежката дивизия. Той стана огромна звезда.

Как оставате здраво стъпил на земята, когато сте в неговия ъгъл и всичко това се случва пред очите ви? Как запазвате фокус да мислите за следващия рунд и за следващия удар?

 - Това е работата ми, нали? Да подготвя боеца, за това, което се иска от него на ринга. Той трябва да следва плана рунд по рунд. Твоята задача е да го приведеш в бойна готовност, да му говориш, да му даваш наставления. Умът ти е зает с тези неща. Сюреалистично е, със сигурност. Мигаш веднъж и всичко е минало. В бокса, а и спорта, получаваш златни възможности, но в същото време, мислите ти са някъде другаде. На работа си и твоята задача е да помогнеш на боксьора. Да се представи добре, да спечели. От моят опит мога да кажа, че цялата вечер премина неусетно. Буквално за един миг. Тези огромни арени и стадиони не бива да те разсейват от главната ти мисия – да даваш точните инструкции и наставления.

Как успявахте едновременно да сте треньор на две от най-големите имена в британския бокс и в същото време да сте Директор по представянето на Олимпийската програма на Великобритания?

 - Звучи трудно, а и говорим за доста години назад. И Антъни, и Карл бяха гъвкави в графика си спрямо мен. С тях се разбирахме за датите на мачовете им, а в Олимпийската програма си има строго определен календар. Знаете, професионалистите не се бият постоянно. Не е като при аматьорите, които имат турнир всеки месец. Правехме разчет на програмата и календара, като и Джошуа, и Фроч се съобразяваха, за да може да се получи. И двамата провеждаха основна част от подготвителните си лагери в Шефилд, където са и олимпийците ни. Тренираха заедно с националите ни. Те бяха като модели за подражание на по-малките, но в същото време им бяха много полезни като спаринг партньори. Дали ще е тичане, спаринг или силови упражнения. Ако ти си световен шампион и дойдеш в Шефилд, ако не си пределно концентриран, някой може да ти създаде истински проблеми. Това държеше Карл и Антъни да са винаги готови. Антъни Джошуа, Джо Джойс и Фрейзър Кларк започнаха заедно в програмата горе-долу по едно и също време. Джошуа се би на Игрите в Лондон, Джо Джойс игра на тези в Рио, докато Кларк бе на ринга в Токио. Но те всички бяха спаринг партньори за дълги години и през всичките олимпиади тренираха заедно. Джошуа вече беше професионалист, но продължи да работи с тях.

Имах късмета да ви наблюдавам на живо в Кардиф през 2017 г., когато противник бе Карлос Такам. Това беше странна ситуация, защото Джошуа трябваше да се бие с Кубрат Пулев, но българинът се контузи две-три седмици преди битката. Как реагирахте на новината, че има нов претендент. Имаше ли драстични промени в тактиката и плана за мача?

 - Мисля, че беше нещо от сорта на две седмици преди двубоя. Така че, да късна смяна. Много е трудно, когато нещо такова се случи. Далеч от идеална ситуация. Ако някой каже, че не е проблем, няма да е честен. Когато нещо такова се случи, новият боксьор може само да спечели. Той е късна смяна, така че няма какво да губи. Карлос и неговият екип дойдоха с мисълта просто да дадат най-доброто, на което са способни. Тези ситуации са сложни, но Антъни Джошуа се справи с това. Такам беше изключително агресивен още от началото, играеше свободно. Карлос беше много добър противник и ако не се лъжа мачът продължи 10 рунда. Джошуа победи боец от световна класа онази вечер.

Треньорът има ли глас в това кой да бъде следващият противник или неговата работа е само в залата?

 - Не, не. Аз винаги съм имал глас в това с кого да се бият моите боксьори. Говорим с промоутъра и дискутираме кое ще е най-добро за тях. С Карл винаги участвах в разговорите за потенциални съперници. Това са противниците, това можем да направим, така можем да подходим. Освен ако не е задължителен претендент и трябва да се изправиш срещу него. С Антъни Джошуа също беше така до самия край на съвместната ни работа. В края на общия ни път имаше случай, в който не бях съгласен с избрания следващ противник, но той си го беше избрал. В такъв случай няма как да се получат нещата – ако аз не искам да се биеш с някой, то няма как да има разбирателство, защото не се слушаме. Но всичко това беше след много дълги години, в които работихме заедно и избирахме заедно съперниците. Винаги имах думата, докато не дойде последния му мач.

През 2019 г. Джошуа направи своя дебют в САЩ. Първоначално той трябваше да се бие с Джарел Милър, но мачът пропадна и за заместник на Джарел бе избран Анди Руис. Какви са най-ярките ви спомени от онази вечер в Ню Йорк. Предусещахте ли това, което щеше да се случи?

 - Беше трудна ситуация. Отново късна смяна на противника, далеч от идеалното. Добре документирано е, че Джошуа не се чувстваше на 100% в седмицата преди двубоя. Той загуби в Ню Йорк, но след това спечели реванша в Саудитска Арабия. Победи го категорично през всичките 12 рунда. Хубавото нещо на Антъни Джошуа е, че никога не се притесняваше от това срещу кого се бие. Не го интересуваше това. Антъни беше доволен, че ще има реванш. В професионалния бокс всеки може да загуби един мач, но важното е как ще се завърнеш от това поражение. А той се завърна много силно и със солидна победа. Върна си световните титли и продължи да ниже успехи в живота. Пожелавам му само успех.

Три години след пропадналия мач с Кубрат Пулев, такъв най-накрая се състоя през 2020 г. Как подготвихте Джошуа за този сблъсък с най-добрия български боксьор, лесно ли беше да изготвите тактика за такъв неортодоксален съперник?

 - Мисля, че Кубрат Пулев е отличен боец. По това време той бе малко по-възрастен, Антъни беше с 8 години по-млад. Ако трябва да бъдем честни, Пулев вече беше след най-добрите си години. Ако мачът се бе състоял няколко години по-рано, щеше да е много, много тежък сблъсък. Очевидно, той беше топ боксьор. Кубрат беше сериозен опонент, битката продължи почти 10 рунда. В късните рундове възрастта започна да дава отражение. Кубрат имаше своя богат опит, но Антъни Джошуа беше пределно мотивиран и готов. 

Както казахте, в крайна сметка всичко се нареди за вас, след като "Ей Джей“ спечели чрез нокаут. По телевизията изглеждаше лесно, но изненада ли ви с нещо Пулев преди и по време на мача?

 - Харесвах Кубрат Пулев, дълги години той бе сред най-добрите. Много, много качествен боксьор. Дълго време той бе сред най-елитните – мачове за световни титли, сред топ имената в дивизията. Ако трябва да съм честен, той просто беше в залеза на кариерата си и бе нормално Джошуа да е отявлен фаворит. Антъни направи каквото се искаше от него, но Кубрат беше великолепен претендент от световна класа.

Къде бихте сложили Кубрат Пулев в сравнение с другите опоненти на Джошуа от онзи период? Моето скромно мнение е, че той е след Владимир Кличко и Олександър Усик.

 - Да. Мачът с Пулев трябваше да е през 2017 г., но контузията го спря. Онзи Кубрат Пулев можеше да победи абсолютно всеки в света. Изключителен боксьор, но просто вече бе по-възрастен, когато дойде ред да се бие с Джошуа. Това, разбира се, беше добре за нас. Но вие знаете, Антъни Джошуа е побеждавал много качествени бойци – Александър Поветкин, Джоузеф Паркър, Кличко и много други. Но да, Кубрат Пулев през 2017 г. щеше да представлява голям проблем за всеки в дивизията. 

Колко важна част от един мач е разузнаването на противника? Къде е линията между това да построиш стратегията си спрямо неговите силни страни и това твоят боксьор да наложи своя стил и да прави това, в което е най-силен?

 - В професионалния бокс да се подготвиш за следващия си противник изисква време. Затова късната смяна на опоненти е толкова сложно и непредвидимо нещо. Почти винаги новият съперник дава всичко най-добро от себе си в първите 5-6 рунда. Трудно е когато си се готвил за един човек, а после трябва да се биеш срещу друг. За добрата подготовка ти трябват правилните спаринг партньори, поне трима или четирима. Трябва да си наясно с тактиката за мача и да накараш твоя човек да я следва. Това не винаги може да се хареса на боеца, защото имаш трима човека, които чакат да се пробват срещу теб. А ти си с каска, големи ръкавици. Но в процеса на подготовка трябва да изискваш от боксьора си, за да бъдете спокойни, че когато дойде самият мач, той ще може да постигне нещата, които сте говорили. Точно такъв бе случаят с Карл Фроч преди реванша с Джордж Гроувс. Правеше спаринг с трима-четирима човека и с всеки от тях наблягахме на различен аспект. 3-4 рунда с един, след това влиза друг. Вторият набляга на играта от близка дистанция, третият постоянно му реже ъглите, за да видим как Карл ще реагира, когато няма много място на ринга. Това нещо го правихме в продължение на няколко седмици и в самият мач на няколко пъти попадаше в такава ситуация. Затова беше и толкова успешен в двубоя и го спечели. Но има други боксьори, които пък може да имат проблеми с теглото и това да отнеме голяма част от фокуса им. Понякога имаш нужда от 3-4 седмици, за да влезеш в категория и това може да ти вземе силите. Друг път пък самите спаринг партньори може да не те подготвят качествено. За това боксът е толкова тежък спорт.

Кой е боксьорът – жив или мъртъв, който бихте искали да тренирате?

 - Чудесен въпрос. Брилянтно питане. Хммм, май са много, а ? Нека да помисля… Джордж Форман. Много го харесвах и ще ти кажа защо. Преди години се боксирах в Америка, мачът беше с максимална продължителност 10 рунда. Някой ме тупна по крака и като се обърнах го видях със своите слушалки на ушите. Когато бях дете го гледах по телевизията, както всички. Каза ми нещо от сорта да не се притеснявам. Така че да, Джордж Форман е моят отговор. Със сигурност щеше да ми хареса да съм около него, дори да е за седмица.

От Бирмингам до Командир на Ордена на Британската империя през 2022 г. Ако имахте възможност, какво бихте казали на 20-годишния Роб МакКракън?

 - Просто да слуша хората, които го подкрепят и му помагат. Имах невероятни треньори, които винаги ми даваха правилните съвети, но когато човек е по-млад, не взима под внимание всички. Ако можех да се върна назад във времето, със сигурност щях да обърна внимание на съветите, които ми се дават. Голяма част от тях ми влязоха в главата, но е имало и такива, които не съм мислил, че ще ми послужат. Сега щях да съм още по-щастлив, ако бях слушал повече. Важно е да слушаме родителите и менторите си. Треньорите, които прекарват 10 години и повече да те научат на нещо за нищо. Важно е да знаеш, че те се опитват да ти помогнат и да ти дадат възможност да успееш в живота. Важно е и да оценяваме помощта на хората около нас – дали ще е семейство, дали ще е треньор, дали ще са колеги, или пък шефът ти. Също така е от значение какви съвети даваш ти, защото един ден ти може да си шеф или мениджър. Никога не трябва да забравяме, че е имало период от живота ни, в който ние сме имали нужда от помощ и съвет и сега е твой ред да споделиш и разпространиш наученото.

Г-н МакКракън, беше истинска чест за мен да направя това интервю с вас. Благодаря ви за отделеното време, пожелавам ви всичко най-добро и се надявам да ви видя отново догодина. 

 - И аз ви благодаря за интервюто и отделеното време.