Зареждане ...
ГРАДОВЕ
прогноза за времето
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало Справочник
Обекти
Събития
Карта
Кино
Театри
ТВ
Cinema City
Голата истина за група Жигули
15:00 19:00 21:20
Джон Уик 4
15:00 19:00 21:20
Бързи и Яростни 18
15:00 19:00 21:20
Cinema City
2 3
4
1во СОУ "Пенчо Славейков" е правоприемник на създадената преди 125 години Софийска класическа гимназия. Това е второто средно училище създадено в България, след Априловската гимназия.
Непосредствено в първите години след Освобождението начело на Дирекцията на просвещението и духовните де прочети цялото описаниела застава известният български учен, историк и общественик Марин Дринов. Той полага големи усилия, за да възстанови съществуащите от по-рано училища и да създаде нови. В изпълнение на своя план за изграждане на учебното дело в България и за да се задоволи нуждата от по-високо образовани хора Марин Димитров открива класически и реални гимназии.
Изработват се и "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България". Точка първа гласи "Гимназията има за цел да даде общо образование на постъпилите в нея юноши и да ги подготви за постъпване в университета, политехниката и други специални заведения".
Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на гимназията. Откриването на Софийската класическа гимназия се възлага на софийския окръжен инспектор на народните основни училища - Йосиф Ковачев. С телеграма от 25.11.1878 г. и рапорт от 26 същия месец, той долага на Марин Дринов, че е намерил четири класни стаи в зданието на главното училище за помещение на гимназията. Откриването на гиназията закъснава главно поради липса на достатъчно подготвени хора за учители и директор.
През месец ноември 1878 година отделът на народното просвещение и духовните дела назначава инспектор Георги Стаменов за директор на Софийската класическа гимназия. Това дава възможност да започнат редовните учебни занятия. Откриването на училището става на 07.01.1879 година.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия е записано: "Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."
След два дни, на 09.01.1879 започват редовните занятия. Те се водят от девет часа сутринта до 14 часа.
Първоначално се откриват само първите два класа на гимназията. В първи клас се записват 76 ученика, разпределени в две парарелки, а във втори клас - 35 ученика. Учебните занятия се водят на втори етаж на Главното народно училище, което се намирало в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя".
Доктор Иван Кацаров - ученик от първия випуск на гимназията си спомня: "На първо място тя се отвори в тогавашното Софийско народно училище, находящо се в двора на храма "Св.Неделя", като трите класа на Народното училище се превърнаха в два класа на Софийската класическа гимназия, по-възрастните и по-силните ученици съставиха втори клас, а останалите ученици от класовете на народното училище съставиха първи клас на гимназията".
Изключително трудно се работи през първите години след Освобождението. Учителите се сблъскват с големи затруднения - негодни помещения, липса на учебници и учебни помагала,ученици от най различна възраст и с различна подготовка.
В учебния план се включва изучаването на граматика, математика, история, география, закон божи, латински език, западен език (немски или френски), чертане. Независимо, че след първите години от Освобождението остро се чувства нуждата от добър преподавателски кадър, първите учители в Софийска класическа гимназия притежават добра подготовка и солидно за времето си образование. Това са: Димитър Македонски, получил своето образование в Цариградското училище на Кутучешме, преподавал по български език и френски език в трите парарелки, Тончо Маринов - получил образованието си в Габровската гимназия - преподавател по аритметика и закон божи, Димитър Шурбанов - получил образованието в Цариградския лицей - учител по чертане, география и краснопис, директорът Георги Стаменов - Историко-филологическия факултет в Москва - преподава латински език и история. Учителският колектив заедно с директора наброява само 4 души.
Първата учебна година е много кратка - пет месеца и половина - от 09.01.1879 година до 20.06. с.г. По нареждане на Отдел народно просвещение тя завършва с публични годишни изпити. Но поради постоянното влизане и излизане на посетителите през време на изпита, той не се провежда спокойно и по настояване на директора се променя.
Броят на постъпилите в началото на учебната година е 111, а до края остават 90 ученици. От тях в по-горен клас преминават по- малко от половината - 43 ученици. За този лош резултат в годишния отчет директорът посочва следните причини:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България.
2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."
Така при изключително трудни условия, при липсата на достатъчно учителски персонал, на учебници и учебни помагала започва съществуването на Софийска класическа гимназия. В началото на 1879/1880 година се открива трети клас, а след това постепенно в началото на всяка следваща година се откриват и други класове. През учебната 1883/1884 година се открива и последният седми клас. Ежегодно се увеличава броя на учениците и парарелките. Започнала с 111 ученика разпределени в 3 парарелки, в началото на 1886/1887 година в гимназията постъпват 606 ученика, разпределени в 15 парарелки.
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът до реалното и класическо обарзование се отнася именно до избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Тук се проявяват две противоположни мнения. Едни мислят, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на следните предмети - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат по - голяма връзка с обществения живот и природата. Други защитават мнението, че образованието трабва да бъде класическо. При него широко е застъпено обучението на класически езици.
За удовлетвението на справедливите искания на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 година се открива реален отдел и то само 4 клас, с което от 01.01.1887 година гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 година се провежда първия зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
Липсата на удобна зграда, постоянното местене на гимназията, дефицитът на учебници и големия брой ученици до голяма степен затрудняват нормалната учебна работа през първите години от съществуването на Софийската класическа гимназия. Много от учениците поради недостиг на средства не могат да изкарат пълния курс на обучение. Затова през 1881 година е приет и започва да се прилага Закон за раздаване на пособия,стипендии и помощи, чрез които се стимулират учениците.
В първите години след Освобождението се чувства остра нужда от добре подготвени учители. Липсват достатъчно преподаватели с по-високо образование, с по-висока научна и педагогическа подготовка, каквито изискват новите нужди за образование след Освобождението. Тук, в единствената в София мъжка гимназия по онова време, старателно се подбира учителския персонал, работят и упражняват учителската си професия хора, които по-късно ще станат известни на цяла България. Това са хората, поставили училището на здрави основи, издигнли неговия авторитет и утвърдили името му.
Непосредствено в първите години след Освобождението начело на Дирекцията на просвещението и духовните де прочети цялото описаниела застава известният български учен, историк и общественик Марин Дринов. Той полага големи усилия, за да възстанови съществуащите от по-рано училища и да създаде нови. В изпълнение на своя план за изграждане на учебното дело в България и за да се задоволи нуждата от по-високо образовани хора Марин Димитров открива класически и реални гимназии.
Изработват се и "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България". Точка първа гласи "Гимназията има за цел да даде общо образование на постъпилите в нея юноши и да ги подготви за постъпване в университета, политехниката и други специални заведения".
Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на гимназията. Откриването на Софийската класическа гимназия се възлага на софийския окръжен инспектор на народните основни училища - Йосиф Ковачев. С телеграма от 25.11.1878 г. и рапорт от 26 същия месец, той долага на Марин Дринов, че е намерил четири класни стаи в зданието на главното училище за помещение на гимназията. Откриването на гиназията закъснава главно поради липса на достатъчно подготвени хора за учители и директор.
През месец ноември 1878 година отделът на народното просвещение и духовните дела назначава инспектор Георги Стаменов за директор на Софийската класическа гимназия. Това дава възможност да започнат редовните учебни занятия. Откриването на училището става на 07.01.1879 година.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия е записано: "Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."
След два дни, на 09.01.1879 започват редовните занятия. Те се водят от девет часа сутринта до 14 часа.
Първоначално се откриват само първите два класа на гимназията. В първи клас се записват 76 ученика, разпределени в две парарелки, а във втори клас - 35 ученика. Учебните занятия се водят на втори етаж на Главното народно училище, което се намирало в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя".
Доктор Иван Кацаров - ученик от първия випуск на гимназията си спомня: "На първо място тя се отвори в тогавашното Софийско народно училище, находящо се в двора на храма "Св.Неделя", като трите класа на Народното училище се превърнаха в два класа на Софийската класическа гимназия, по-възрастните и по-силните ученици съставиха втори клас, а останалите ученици от класовете на народното училище съставиха първи клас на гимназията".
Изключително трудно се работи през първите години след Освобождението. Учителите се сблъскват с големи затруднения - негодни помещения, липса на учебници и учебни помагала,ученици от най различна възраст и с различна подготовка.
В учебния план се включва изучаването на граматика, математика, история, география, закон божи, латински език, западен език (немски или френски), чертане. Независимо, че след първите години от Освобождението остро се чувства нуждата от добър преподавателски кадър, първите учители в Софийска класическа гимназия притежават добра подготовка и солидно за времето си образование. Това са: Димитър Македонски, получил своето образование в Цариградското училище на Кутучешме, преподавал по български език и френски език в трите парарелки, Тончо Маринов - получил образованието си в Габровската гимназия - преподавател по аритметика и закон божи, Димитър Шурбанов - получил образованието в Цариградския лицей - учител по чертане, география и краснопис, директорът Георги Стаменов - Историко-филологическия факултет в Москва - преподава латински език и история. Учителският колектив заедно с директора наброява само 4 души.
Първата учебна година е много кратка - пет месеца и половина - от 09.01.1879 година до 20.06. с.г. По нареждане на Отдел народно просвещение тя завършва с публични годишни изпити. Но поради постоянното влизане и излизане на посетителите през време на изпита, той не се провежда спокойно и по настояване на директора се променя.
Броят на постъпилите в началото на учебната година е 111, а до края остават 90 ученици. От тях в по-горен клас преминават по- малко от половината - 43 ученици. За този лош резултат в годишния отчет директорът посочва следните причини:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България.
2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."
Така при изключително трудни условия, при липсата на достатъчно учителски персонал, на учебници и учебни помагала започва съществуването на Софийска класическа гимназия. В началото на 1879/1880 година се открива трети клас, а след това постепенно в началото на всяка следваща година се откриват и други класове. През учебната 1883/1884 година се открива и последният седми клас. Ежегодно се увеличава броя на учениците и парарелките. Започнала с 111 ученика разпределени в 3 парарелки, в началото на 1886/1887 година в гимназията постъпват 606 ученика, разпределени в 15 парарелки.
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът до реалното и класическо обарзование се отнася именно до избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Тук се проявяват две противоположни мнения. Едни мислят, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на следните предмети - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат по - голяма връзка с обществения живот и природата. Други защитават мнението, че образованието трабва да бъде класическо. При него широко е застъпено обучението на класически езици.
За удовлетвението на справедливите искания на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 година се открива реален отдел и то само 4 клас, с което от 01.01.1887 година гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 година се провежда първия зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
Липсата на удобна зграда, постоянното местене на гимназията, дефицитът на учебници и големия брой ученици до голяма степен затрудняват нормалната учебна работа през първите години от съществуването на Софийската класическа гимназия. Много от учениците поради недостиг на средства не могат да изкарат пълния курс на обучение. Затова през 1881 година е приет и започва да се прилага Закон за раздаване на пособия,стипендии и помощи, чрез които се стимулират учениците.
В първите години след Освобождението се чувства остра нужда от добре подготвени учители. Липсват достатъчно преподаватели с по-високо образование, с по-висока научна и педагогическа подготовка, каквито изискват новите нужди за образование след Освобождението. Тук, в единствената в София мъжка гимназия по онова време, старателно се подбира учителския персонал, работят и упражняват учителската си професия хора, които по-късно ще станат известни на цяла България. Това са хората, поставили училището на здрави основи, издигнли неговия авторитет и утвърдили името му.
Актуални оферти за Паваж
Сладко изкушение за вкъщи! Торта "Орео" с 12 парчета, от Торти Cacao
25,00 лв. 17,00 лв.
Великолепната комедия "Горката Франция" - на 22 Юни, в Лятно кино Орфей
Топ цена: 23,00 лв.
Нe e на линия
На линия
Стойчо Генов
03.02.2021 г.
В горната статия за локо и Берое два коментара от буфери и нито един от фен на Ботев,в тая статия коментари пак от буфери,това показва само едно-толкова ги е страх, че Ботев ще направи силен отбор,че постоянно са в нашите теми,уцелиха дербито когато отбора беше такъв,че и отбора на горно нанадолнище щеше да ни бие и сега не можеш им затвориш устата, споко,Крюшо си отива парата свършва.
Стойчо Генов
03.02.2021 г.
В горната статия за локо и Берое два коментара от буфери и нито един от фен на Ботев,в тая статия коментари пак от буфери,това показва само едно-толкова ги е страх, че Ботев ще направи силен отбор,че постоянно са в нашите теми,уцелиха дербито когато отбора беше такъв,че и отбора на горно нанадолнище щеше да ни бие и сега не можеш им затвориш устата, споко,Крюшо си отива парата свършва.
EVENT Stolichno вечери в Паваж
Паваж ул. "Златарска" N7, Капана 
Събота, 28 април, 2018 От Петък, 27 април, 2018
До Събота, 28 април, 2018
20:00 часа 
Безплатно Най-добрите лятно кино и кафетерия на едно място в Пловдив! Театрални представления, музикални събития, концерти и какво ли още не! Романтиката в центъра на древния Пловдив. Лятна кино "Орфей" предлага всяко лято най-добрите театрални комедии с любими актьори като Асен Блатечки, Захари Бахаров, Геро, Мария Спаунджиева и мн. други. Провеждат се и много концерти като през лято 2016 ще пеят Люси Дяковска, Калин Вельов, Орлин Горанов, Маргарита Харанова, Тони Димитрова. През Юли се провеждат и "Филмови нощи във Филипополис".
Трябва да влезете в своя профил, за да коментирате тази обект.
Ако все още нямате регистрация, можете да се регистрирате безплатно , или да използвате съществуващ Facebook или Google профил.
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
1 СОУ "Пенчо Славейков"
н.о.
Зареждане ...
Оцени го:
Категории:
Адрес:
ул. "Стара планина" №11
За контакти:
983 53 63, факс: 987 02 60
Описание:
1во СОУ "Пенчо Славейков" е правоприемник на създадената преди 125 години Софийска класическа гимназия. Това е второто средно училище създадено в България, след Априловската гимназия.
Непосредствено в първите години след Освобождението начело на Дирекцията на просвещението и духовните де прочети цялото описаниела застава известният български учен, историк и общественик Марин Дринов. Той полага големи усилия, за да възстанови съществуащите от по-рано училища и да създаде нови. В изпълнение на своя план за изграждане на учебното дело в България и за да се задоволи нуждата от по-високо образовани хора Марин Димитров открива класически и реални гимназии.
Изработват се и "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България". Точка първа гласи "Гимназията има за цел да даде общо образование на постъпилите в нея юноши и да ги подготви за постъпване в университета, политехниката и други специални заведения".
Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на гимназията. Откриването на Софийската класическа гимназия се възлага на софийския окръжен инспектор на народните основни училища - Йосиф Ковачев. С телеграма от 25.11.1878 г. и рапорт от 26 същия месец, той долага на Марин Дринов, че е намерил четири класни стаи в зданието на главното училище за помещение на гимназията. Откриването на гиназията закъснава главно поради липса на достатъчно подготвени хора за учители и директор.
През месец ноември 1878 година отделът на народното просвещение и духовните дела назначава инспектор Георги Стаменов за директор на Софийската класическа гимназия. Това дава възможност да започнат редовните учебни занятия. Откриването на училището става на 07.01.1879 година.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия е записано: "Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."
След два дни, на 09.01.1879 започват редовните занятия. Те се водят от девет часа сутринта до 14 часа.
Първоначално се откриват само първите два класа на гимназията. В първи клас се записват 76 ученика, разпределени в две парарелки, а във втори клас - 35 ученика. Учебните занятия се водят на втори етаж на Главното народно училище, което се намирало в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя".
Доктор Иван Кацаров - ученик от първия випуск на гимназията си спомня: "На първо място тя се отвори в тогавашното Софийско народно училище, находящо се в двора на храма "Св.Неделя", като трите класа на Народното училище се превърнаха в два класа на Софийската класическа гимназия, по-възрастните и по-силните ученици съставиха втори клас, а останалите ученици от класовете на народното училище съставиха първи клас на гимназията".
Изключително трудно се работи през първите години след Освобождението. Учителите се сблъскват с големи затруднения - негодни помещения, липса на учебници и учебни помагала,ученици от най различна възраст и с различна подготовка.
В учебния план се включва изучаването на граматика, математика, история, география, закон божи, латински език, западен език (немски или френски), чертане. Независимо, че след първите години от Освобождението остро се чувства нуждата от добър преподавателски кадър, първите учители в Софийска класическа гимназия притежават добра подготовка и солидно за времето си образование. Това са: Димитър Македонски, получил своето образование в Цариградското училище на Кутучешме, преподавал по български език и френски език в трите парарелки, Тончо Маринов - получил образованието си в Габровската гимназия - преподавател по аритметика и закон божи, Димитър Шурбанов - получил образованието в Цариградския лицей - учител по чертане, география и краснопис, директорът Георги Стаменов - Историко-филологическия факултет в Москва - преподава латински език и история. Учителският колектив заедно с директора наброява само 4 души.
Първата учебна година е много кратка - пет месеца и половина - от 09.01.1879 година до 20.06. с.г. По нареждане на Отдел народно просвещение тя завършва с публични годишни изпити. Но поради постоянното влизане и излизане на посетителите през време на изпита, той не се провежда спокойно и по настояване на директора се променя.
Броят на постъпилите в началото на учебната година е 111, а до края остават 90 ученици. От тях в по-горен клас преминават по- малко от половината - 43 ученици. За този лош резултат в годишния отчет директорът посочва следните причини:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България.
2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."
Така при изключително трудни условия, при липсата на достатъчно учителски персонал, на учебници и учебни помагала започва съществуването на Софийска класическа гимназия. В началото на 1879/1880 година се открива трети клас, а след това постепенно в началото на всяка следваща година се откриват и други класове. През учебната 1883/1884 година се открива и последният седми клас. Ежегодно се увеличава броя на учениците и парарелките. Започнала с 111 ученика разпределени в 3 парарелки, в началото на 1886/1887 година в гимназията постъпват 606 ученика, разпределени в 15 парарелки.
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът до реалното и класическо обарзование се отнася именно до избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Тук се проявяват две противоположни мнения. Едни мислят, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на следните предмети - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат по - голяма връзка с обществения живот и природата. Други защитават мнението, че образованието трабва да бъде класическо. При него широко е застъпено обучението на класически езици.
За удовлетвението на справедливите искания на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 година се открива реален отдел и то само 4 клас, с което от 01.01.1887 година гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 година се провежда първия зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
Липсата на удобна зграда, постоянното местене на гимназията, дефицитът на учебници и големия брой ученици до голяма степен затрудняват нормалната учебна работа през първите години от съществуването на Софийската класическа гимназия. Много от учениците поради недостиг на средства не могат да изкарат пълния курс на обучение. Затова през 1881 година е приет и започва да се прилага Закон за раздаване на пособия,стипендии и помощи, чрез които се стимулират учениците.
В първите години след Освобождението се чувства остра нужда от добре подготвени учители. Липсват достатъчно преподаватели с по-високо образование, с по-висока научна и педагогическа подготовка, каквито изискват новите нужди за образование след Освобождението. Тук, в единствената в София мъжка гимназия по онова време, старателно се подбира учителския персонал, работят и упражняват учителската си професия хора, които по-късно ще станат известни на цяла България. Това са хората, поставили училището на здрави основи, издигнли неговия авторитет и утвърдили името му.
Непосредствено в първите години след Освобождението начело на Дирекцията на просвещението и духовните де прочети цялото описаниела застава известният български учен, историк и общественик Марин Дринов. Той полага големи усилия, за да възстанови съществуащите от по-рано училища и да създаде нови. В изпълнение на своя план за изграждане на учебното дело в България и за да се задоволи нуждата от по-високо образовани хора Марин Димитров открива класически и реални гимназии.
Изработват се и "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България". Точка първа гласи "Гимназията има за цел да даде общо образование на постъпилите в нея юноши и да ги подготви за постъпване в университета, политехниката и други специални заведения".
Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на гимназията. Откриването на Софийската класическа гимназия се възлага на софийския окръжен инспектор на народните основни училища - Йосиф Ковачев. С телеграма от 25.11.1878 г. и рапорт от 26 същия месец, той долага на Марин Дринов, че е намерил четири класни стаи в зданието на главното училище за помещение на гимназията. Откриването на гиназията закъснава главно поради липса на достатъчно подготвени хора за учители и директор.
През месец ноември 1878 година отделът на народното просвещение и духовните дела назначава инспектор Георги Стаменов за директор на Софийската класическа гимназия. Това дава възможност да започнат редовните учебни занятия. Откриването на училището става на 07.01.1879 година.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия е записано: "Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."
След два дни, на 09.01.1879 започват редовните занятия. Те се водят от девет часа сутринта до 14 часа.
Първоначално се откриват само първите два класа на гимназията. В първи клас се записват 76 ученика, разпределени в две парарелки, а във втори клас - 35 ученика. Учебните занятия се водят на втори етаж на Главното народно училище, което се намирало в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя".
Доктор Иван Кацаров - ученик от първия випуск на гимназията си спомня: "На първо място тя се отвори в тогавашното Софийско народно училище, находящо се в двора на храма "Св.Неделя", като трите класа на Народното училище се превърнаха в два класа на Софийската класическа гимназия, по-възрастните и по-силните ученици съставиха втори клас, а останалите ученици от класовете на народното училище съставиха първи клас на гимназията".
Изключително трудно се работи през първите години след Освобождението. Учителите се сблъскват с големи затруднения - негодни помещения, липса на учебници и учебни помагала,ученици от най различна възраст и с различна подготовка.
В учебния план се включва изучаването на граматика, математика, история, география, закон божи, латински език, западен език (немски или френски), чертане. Независимо, че след първите години от Освобождението остро се чувства нуждата от добър преподавателски кадър, първите учители в Софийска класическа гимназия притежават добра подготовка и солидно за времето си образование. Това са: Димитър Македонски, получил своето образование в Цариградското училище на Кутучешме, преподавал по български език и френски език в трите парарелки, Тончо Маринов - получил образованието си в Габровската гимназия - преподавател по аритметика и закон божи, Димитър Шурбанов - получил образованието в Цариградския лицей - учител по чертане, география и краснопис, директорът Георги Стаменов - Историко-филологическия факултет в Москва - преподава латински език и история. Учителският колектив заедно с директора наброява само 4 души.
Първата учебна година е много кратка - пет месеца и половина - от 09.01.1879 година до 20.06. с.г. По нареждане на Отдел народно просвещение тя завършва с публични годишни изпити. Но поради постоянното влизане и излизане на посетителите през време на изпита, той не се провежда спокойно и по настояване на директора се променя.
Броят на постъпилите в началото на учебната година е 111, а до края остават 90 ученици. От тях в по-горен клас преминават по- малко от половината - 43 ученици. За този лош резултат в годишния отчет директорът посочва следните причини:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България.
2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."
Така при изключително трудни условия, при липсата на достатъчно учителски персонал, на учебници и учебни помагала започва съществуването на Софийска класическа гимназия. В началото на 1879/1880 година се открива трети клас, а след това постепенно в началото на всяка следваща година се откриват и други класове. През учебната 1883/1884 година се открива и последният седми клас. Ежегодно се увеличава броя на учениците и парарелките. Започнала с 111 ученика разпределени в 3 парарелки, в началото на 1886/1887 година в гимназията постъпват 606 ученика, разпределени в 15 парарелки.
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът до реалното и класическо обарзование се отнася именно до избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Тук се проявяват две противоположни мнения. Едни мислят, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на следните предмети - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат по - голяма връзка с обществения живот и природата. Други защитават мнението, че образованието трабва да бъде класическо. При него широко е застъпено обучението на класически езици.
За удовлетвението на справедливите искания на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 година се открива реален отдел и то само 4 клас, с което от 01.01.1887 година гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 година се провежда първия зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
Липсата на удобна зграда, постоянното местене на гимназията, дефицитът на учебници и големия брой ученици до голяма степен затрудняват нормалната учебна работа през първите години от съществуването на Софийската класическа гимназия. Много от учениците поради недостиг на средства не могат да изкарат пълния курс на обучение. Затова през 1881 година е приет и започва да се прилага Закон за раздаване на пособия,стипендии и помощи, чрез които се стимулират учениците.
В първите години след Освобождението се чувства остра нужда от добре подготвени учители. Липсват достатъчно преподаватели с по-високо образование, с по-висока научна и педагогическа подготовка, каквито изискват новите нужди за образование след Освобождението. Тук, в единствената в София мъжка гимназия по онова време, старателно се подбира учителския персонал, работят и упражняват учителската си професия хора, които по-късно ще станат известни на цяла България. Това са хората, поставили училището на здрави основи, издигнли неговия авторитет и утвърдили името му.
Добави снимка
Съобщи за грешка/проблем
Виж заведенията
Добави обект
Добави събитие
ПОДОБНИ ОБЕКТИ:
АКТУАЛНИ ОФЕРТИ С ОТСТЪПКИ:
Европейска приказка: Будапеща, Виена, Мелк, Залцбург, Халщат, Грац, Белград! 5 нощувки, закуски, водач и транспорт от Рикотур
Цена: 1056.15 лв, вместо 1056.15 лв.
За спорта! Торти за футболни фенове, геймъри и почитатели на спорта от Сладкарница Джорджо Джани
Цена: 61.90 лв, вместо 72.00 лв.
ЗА НАС
За контакти
тел: 0882 801 801
novini@sofia24.bgгр. Пловдив, ул."Александър I" 32, Бизнес Център Plovdiv24.bg
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
© 2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Sofia24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Sofia24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Sofia24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: 
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!