

Началото на висшето химикотехнологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10.06.1953 г. Държавната политехника се разделя на четири самостоятелни висши технически института, един от които е Химикотехнологичният институт с два факултета – Инженерно химичен и Металургичен с общо 11 специалности.
Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургична промишленост в края на 50-те години на миналия век дава и нов тласък в развитието на химикотехнологичното и металургично образование.
През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение.
През 1959 - 1960 г. рязко се увеличава приемът на студенти.
През 1960 г. се създава Научно-изследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научно-изследователски център в областта на химията и металургията.
С решение на Министерски съвет през 1963 г. ХТИ става Висш Химикотехнологичен Институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното Събрание е преименуван в ХимикоТехнологичен и Металургичен Университет (ХТМУ). Основните му структурни звена са 3 факултета, 3 департамента и 1 Технологичен Колеж.
Принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф. д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис Загорчев, чл. кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.
За пръв Ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт през 1953 г. е избран проф. д-р Борис Загорчев.
От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят голям брой асистенти, научни сътрудници и преподаватели, които са дали своя по-голям или по-малък принос за развитието на химикотехнологичното и металургично образование и наука, и за подпомагане на българската промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад. Стефан Христов, чл. кор. проф. Любомир Желязков, чл. кор. Чавдар Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета на Университета и международното признание на българската химична наука.
Стойчо Генов
03.02.2021 г.
В горната статия за локо и Берое два коментара от буфери и нито един от фен на Ботев,в тая статия коментари пак от буфери,това показва само едно-толкова ги е страх, че Ботев ще направи силен отбор,че постоянно са в нашите теми,уцелиха дербито когато отбора беше такъв,че и отбора на горно нанадолнище щеше да ни бие и сега не можеш им затвориш устата, споко,Крюшо си отива парата свършва.
Стойчо Генов
03.02.2021 г.
В горната статия за локо и Берое два коментара от буфери и нито един от фен на Ботев,в тая статия коментари пак от буфери,това показва само едно-толкова ги е страх, че Ботев ще направи силен отбор,че постоянно са в нашите теми,уцелиха дербито когато отбора беше такъв,че и отбора на горно нанадолнище щеше да ни бие и сега не можеш им затвориш устата, споко,Крюшо си отива парата свършва.
EVENT Stolichno вечери в Паваж
Трябва да влезете в своя профил, за да коментирате тази обект.
Ако все още нямате регистрация, можете да се регистрирате безплатно , или да използвате съществуващ Facebook или Google профил.
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ХимикоТехнологичен и Металургичен Университет
Началото на висшето химикотехнологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10.06.1953 г. Държавната политехника се разделя на четири самостоятелни висши технически института, един от които е Химикотехнологичният институт с два факултета – Инженерно химичен и Металургичен с общо 11 специалности.
Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургична промишленост в края на 50-те години на миналия век дава и нов тласък в развитието на химикотехнологичното и металургично образование.
През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение.
През 1959 - 1960 г. рязко се увеличава приемът на студенти.
През 1960 г. се създава Научно-изследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научно-изследователски център в областта на химията и металургията.
С решение на Министерски съвет през 1963 г. ХТИ става Висш Химикотехнологичен Институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното Събрание е преименуван в ХимикоТехнологичен и Металургичен Университет (ХТМУ). Основните му структурни звена са 3 факултета, 3 департамента и 1 Технологичен Колеж.
Принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф. д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис Загорчев, чл. кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.
За пръв Ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт през 1953 г. е избран проф. д-р Борис Загорчев.
От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят голям брой асистенти, научни сътрудници и преподаватели, които са дали своя по-голям или по-малък принос за развитието на химикотехнологичното и металургично образование и наука, и за подпомагане на българската промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад. Стефан Христов, чл. кор. проф. Любомир Желязков, чл. кор. Чавдар Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета на Университета и международното признание на българската химична наука.
ЗА НАС
За контакти
тел: 0882 801 801
novini@sofia24.bgгр. Пловдив, ул."Александър I" 32, Бизнес Център Plovdiv24.bg
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
Зареждане ...











Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!