Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Сградата на "Дондуков“ 2 винаги е била символ на държавността, но пътят до най-висшия пост в Република България минава през неизменен политически ритуал. От момента, в който българските граждани получиха правото пряко да избират своя държавен глава според Конституцията от 1991 г., политическата история на страната ни е белязана от една забележителна закономерност – в 100% от случаите победителят се излъчва след балотаж.

Законовата рамка у нас поставя изключително висок праг за успех още на първи тур. За да бъде избран кандидат на първия вот, той не просто трябва да събере над 50% от валидните гласове, но и избирателната активност трябва да надхвърли половината от всички граждани с право на глас. В комбинация с разпокъсаното партийно пространство, това прави балотажа задължителна арена за коалиции и търсене на подкрепа извън твърдите избирателни ядра.

Ето как се развиваха историческите битки за Дондуков 2 – от д-р Желю Желев до последния президентски вот.

Ретроспекция на президентските битки

Януари 1992 г. – Първият пряк избор в историята

Първите преки и демократични президентски избори се провеждат в началото на 1992 г. На първия тур на 12 януари никой не достига необходимия праг, което изпраща досегашния председател (президент), избран от ВНС – д-р Желю Желев, на балотаж.

Балотаж (19 януари 1992 г.): Двойката д-р Желю Желев и Блага Димитрова печели с 52,85% срещу Велко Вълканов и Румен Воденичаров (47,15%).

Фактите: Това остават изборите с най-висока избирателна активност в историята (над 75%) и рекорд за най-голям абсолютен брой получени гласове за победителя – над 2,7 милиона души.

Октомври – Ноември 1996 г. – Вот в сянката на кризата

Президентска надпревара се провежда в условията на ескалираща икономическа и социална напрегнатост в страната.

Балотаж (3 ноември 1996 г.): Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев надделяват категорично срещу Иван Маразов и Ирина Бокова с 59,73% срещу 40,27%.

Ноември 2001 г. – Първото прецедентно отстраняване на действащ президент

Прекият избор за държавен глава носи голямата политическа изненада в новата ни история.

Балотаж (18 ноември 2001 г.): Георги Първанов и Ангел Марин поднасят сензация, като побеждават действащия държавен глава Петър Стоянов (с вицепрезидент Нели Куцкова) с 54,13% на 45,87%.

Фактите: За първи път в историята действащ президент губи битката за втори мандат на балотаж.

Октомври 2006 г. – Първият преизбран държавен глава

При този пряк вот се стига до формален балотаж, наложен от ниската избирателна активност на първия тур, въпреки че водещият кандидат събира близо 64% още тогава.

Балотаж (29 октомври 2006 г.): Георги Първанов и Ангел Марин печелят втори мандат с безапелационните 75,95% срещу Волен Сидеров и Павел Шопов (24,10%).

Октомври 2011 г. – Най-оспорваният втори тур

Тези президентски избори се отличават с изключително изравнени сили на финалната права.

Балотаж (30 октомври 2011 г.): Росен Плевнелиев и Маргарита Попова печелят с 52,58% срещу Ивайло Калфин и Стефан Данаилов (47,42%).

Фактите: Победата е спечелена с най-малката процентна разлика на втори тур в историята на президентските избори у нас.

6. Ноември 2016 г. – Политическият обрат

Този вот за държавен глава доведе до пълна пренаредба на политическата сцена в страната.

Балотаж (13 ноември 2016 г.): Румен Радев и Илияна Йотова печелят на втория тур с 59,37% срещу Цецка Цачева и Пламен Манушев (36,16%).

Фактите: Резултатът от балотажа предизвика незабавната оставка на действащото тогава правителство.

Ноември 2021 г. – Вторият повторен мандат

Този пряк избор се проведе в разгара на заплетена политическа криза и динамична изборна година.

Балотаж (21 ноември 2021 г.): Румен Радев и Илияна Йотова спечелват своя втори мандат с 66,72% на балотажа срещу Анастас Герджиков и Невяна Митева (31,80%).

И днес историята се повтаря. В надпреварата за държавен глава на втори тур излизат две двойки Илияна Йотова – Кирил Вълчев и Андрей Гюров – Георги Кандев. На първия тур Йотова и Вълчев събраха 34.76% от гласовете в страната, докато вота в чужбина спечелиха Гюров и Кандев с 45.79% подкрепа.

Всички ще чакаме развръзката на 4 ноември, когато България ще има официално избран президент номер седем в своята демократична история.