Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

През десетилетието между 2012 и 2021 г. общият доход средно на човек от домакинство в България е нараснал 1,8 пъти, за да достигне 7705 лв. годишно.

Това е записано в отчета на социалното министерство за изпълнението на стратегията за демографско развитие на България до 2030 г., съобщава "24 часа"

От това нарастване на доходите с 80% за 10 години обаче трябва да се извади инфлацията, която между началото на 2012 и края на 2021 г. е 19,6% и така реалното забогатяване на българина е с 60,4%.

Освен това през 2022 г. вече има многократно по-висока инфлация, отколкото през предишните години и към днешна дата повишението на доходите за цялото десетилетие е не повече от 50%.

За същото време разходите са се увеличили 1,7 пъти, пише в отчета, т.е. ако от тези 70% се извади инфлацията, се оказва, че увеличението на разходите е 50,4%, или реалното забогатяване е не повече от десетина процента.

Цифрите, които използва социалното министерство, показват средният доход на лице от домакинство, а в него се включват доходите на всички – от бебетата до старците.

От сравнението на нарастването на различните видове доходи за цяло десетилетие се вижда, че българинът става все по-зависим от работната заплата и пенсията, докато парите от бизнес и предприемачество, макар че номинално също растат, намаляват като дял в общия доход. 

Например от работна заплата сумите за десет години нарастват 1,9 пъти, а от пенсии – 2 пъти. Делът на доходите от заплата в едно домакинство преди 10 г. е бил 52,7%, а сега е 56,8%. За същото време пенсиите от 26,7% дял в общия доход са стигнали 30%.

Това не се отнася обаче за обезщетения за безработица, майчинство и останалите социални плащания. Те също се увеличават през последните 10 години, но с 31,5%, а като дял остават на почти същото равнище както преди 10 години.

За обезщетенията за безработица това е нормално, тъй като, ако се изключи един кратък период, свързан с пандемията, самата безработица у нас е на исторически най-ниските си нива за целия преход.

Парите от бизнес и предприемачество са се увеличили за едно десетилетие от 330 на 401 лв. месечно, но делът им в общите доходи намалява от 7,6 на 5,2%.

Същият тренд важи и за доходите от продажби, както и за тези от собственост, като те по принцип винаги са  били несъществена част от общите – около 1 процент. Работните заплати растат доста непропорционално в различните професии. Например през 2012 г. средната заплата в IT сектора, която и тогава е била най-високата от всички браншове, е 1696 лв. Към края на 2021 г. тя вече бе минала 4 хиляди лева месечно, т.е. се е вдигнала 2,4 пъти за 10 години.

Близо до това увеличение - 2,3 пъти, са заплатите на учителите, които от средно 719 лв. през 2012 г. сега са вече 1706 лв. 

Повишаването на стандарта на живот в България е изтъкнато в доклада като една от малкото положителни демографски тенденции. Друга такава е повишаването на коефициента на плодовитост на населението, т.е. колко деца средно ражда една жена. 

Преди 10 години този коефициент е бил 1,24 деца на една жена, а сега е вече 1,58 и е много близък до средния за ЕС.

Намаляването на преждевременната смъртност и увеличаването на броя на браковете също се сочат като положителни демографски тенденции, но това не намалява негативните ефекти от ниската раждаемост, голямата емиграция и все по-засилващото се застаряване на населението.