Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Да ви кажа, ударих тотален бойкот на всичко, защото отказвам да пълня джобовете на алчните хрантутници. Да, магазините няма как да ги бойкотираме, защото трябва да се храним, но всичко останало можем и трябва! Мнението е на обикновен българин, споделил в мрежата собственият си прочит на случващото се с цените у нас.

ФОКУС публикува останалата час от поста без редакторска намеса:

От много време избягвам да пазарувам в големите търговски вериги. Те притискат малките български търговци за цените, а да не забравяме, че част от печалбите им изтичат извън България. През последните месеци се чудя в магазин ли влизам или в луксозен бутик.

Тази вечер по изключение отидох до "Кауфланд“. Изморен съм и не ми се обикаля. За първи път там беше празно. Паркингът беше празен, по щандовете нямаше хора, на касите също почти нямаше никой. Досега не бях виждал този магазин така.

Браво на българите!

Спрях да ходя и по ресторанти. Миналата седмица приятели от София ни бяха на гости. След като се разходихме, седнахме в едно от местните заведения. Сервитьорът ни донесе менюто и се почувствах като на Малдивите.

Една пица беше 17 евро, или 35 лева, а чаша вино 6 евро, или 12 лева. Миналата година по същото време цената на пицата беше 15 лева.

И знаете ли? Станахме и си тръгнахме. Отказахме да платим тази цена.

Пица в центъра на Рим, близо до фонтана "Ди Треви“, в семеен ресторант на 100 години, беше 8 евро, или около 15 лева. Тирамисуто 4 евро, а чаша вино 4 евро.

В центъра на България същите неща вече са в пъти по-скъпи.

Мисля си, че докато се редим на опашка пред заведенията, чакайки за място, а някакви хора с нашите пари си купуват поредното поръчково Bentley, ще бъде така.

Затова бойкот и на ресторантите!

Влизам в аптеката. Трябва ми аналгин и спрей за нос. Всичко 13 евро. Аналгинът 2,87 евро, а спреят 10 евро. Миналогодишните цени бяха 2,50 лева за аналгин и 10 лева за спрея. Вие побъркахте ли се? Това са близо 100% отгоре!

Ако искаш да ме питаш защо бойкотирам, отговорът е прост: защото мога да избирам къде да си оставям парите.

И ще го правя.

Когато цената е безумна, просто няма да купя. Когато заведението ме кара да се чувствам като на Малдивите за една пица и чаша вино, ще си тръгна. Когато малкият български търговец предлага нормална цена, ще купя от него.

Толкова е просто.

И ако повече хора започнат да правят същото, може би алчния търговец ще разбере, че клиентът не е безкраен портфейл.

Точка!