Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Увеличава се броят на просрочените и несъбираемите вземания както в Европа, така и в България. Един от петима в Западна Европа и един от четирима в Източна Европа плаща сметките си със закъснение или изобщо не ги плаща. Това показват данните от направено проучване на ЕОС навици на плащане в Европа 2022.

"Моралът на плащане спада и при бизнеса, и при гражданите. В България нагласите, че при бизнеса нещата могат да се подобрят, са силно занижени. Очакванията бяха през 2022 г. нещата да тръгнат нагоре, а се оказа доста проблематична със започването на конфликта и всички икономически последици, които се формираха след това - прекъсването на веригите на доставки, увеличените цени, инфлацията, която усещаме по джоба си", коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова в студиото на "България сутрин".

Прочуването показва, че бизнесът изпитва реални затруднения. 75% от фактурите им се плащат редовно. Останалите 25% се забавят, а част от тях никога не пристигат. Това показва, че бизнесът наистина изпитва затруднения и има реално влошаване на икономическата ситуация.

"Българските граждани са най-редовни в своите плащания, с крехък период на просрочия от 16 дни, спрямо 20 дни за Европа. Това е добър знак, който не се дължи на цъфтящото икономическото положение, а на рекордно ниската безработица. Гражданите могат да работят, печелят и могат да си плащат сметките", заяви Миткова пред Bulgaria ON AIR.

А проучването на Асоциацията показва, че над 50% от задълженията са към банки и финансови институции, следвани от задължения към лизинг, мобилни оператори, комунални услуги. 

"Ако българинът е затруднен, първо плаща за дома си, ако има ипотека или наем. Следват токът и да има храна. Всички останали задължения отстъпват на заден план, включително бързите кредити", посочи още гостът. 

Миткова съветва потребителите да правят добър разчет на разходите си. По думите ѝ рядко някой прави семеен бюджет, който се счита за нещо екзотично.

"При разчета първо трябва да се отделят бели пари за черни дни - 50-100 лв. Около 30% от доходите отиват за храна, 10-15% са за комунални услуги. Не е толкова важно разпределението, колкото наистина да сме наясно къде отиват нашите пари. Мислим си, че харчим по-малко отколкото в действителност", заяви председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

Тя посъветва и как да оптимизираме финансите си - да пазаруване на едро и да ограничим ходенето по ресторанти.

"Ако имаме затруднения, трябва да разчитаме на собствени пари. На теория трябва да имаме буфер от най-малко три заплати, добре е да са 9-12", посочи Миткова.

И уточни, че по-често задлъжняват младите хора, които харчат безразсъдно добрите заплати, които получават. 

"Трудовият пазар сега е много благоприятен. Младите хора се оказват в среда, в която имат доходи, които не са си представяли, живеят за мига, харчат каквото спечелят. Как да се справяме с личните си финанси - никой не ни учи", подчерта Миткова.

И добави, че има 20-годишни хора с по 5-6 задължения.