Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Буквално – шумът, който се носи от здравните власти във връзка с плановете на МЗ и на НЗОК за промени в системата през последните няколко седмици, единствено засилва ентропията. Той обаче не насочва към решения на големите проблеми на сектора – ще има ли здравна реформа и каква, ще се подобри ли качеството на услугите, ще има ли ограничение на хоспитализациите, ще се подобри ли контрола върху разходите? Анализът е на икономистите от ИПИ, цитиран от ФОКУС.

Тъй като новините от управляващите са разнопосочни и много на брой, ще коментираме поотделно предложенията:

Увеличение на цените на клиничните пътеки с 10% от 1-ви септември 2026 г.

НЗОК съобщава, че е постигнала съгласие с лекарския съюз за равно увеличение на цените на всички пътеки с 10% от началото на септември, а за извънболничната помощ увеличението е 4,4%, но от началото на 2026 г.. Това ще бъде в основата на  рамковия договор, който двете организации трябва да сключат колкото може по-скоро, за да могат изпълнителите на медицинска помощ да получат парите, предвидени в новия бюджет на НЗОК за текущата година. Тук няма новина – приходите на НЗОК през 2026 г. са повече от 2025 г., парламентът в бюджета на НЗОК за 2026 г. е одобрил увеличен размер на общите разходи, остава да се повишат единичните цени за дейностите. Очакванията ни са, че ръстът в цените ще укроти поне малко ръста в броя на хоспитализациите – публична тайна е, че това е широкоизползван похват от болниците за увеличаване на общите приходи – но този ефект ще е временен. Еднаквото общо повишение на цените обаче ясно показва отказ да се мислят промени в начина, по който се плаща от НЗОК на доставчиците. Диспропорциите ще останат, броя пътеки и дейности също, реформата във финансирането на болничната помощ се отлага.

Насочване на 20% от разходите на всяка пътека към персонала в съотношение 60:30:10 съответно за лекари, медицински сестри и санитари 

Това предложение няма съдържателна стойност, нито ще има реален ефект. Преглед на финансовите показатели на всички държави и общински болници показва, че делът на разходите за персонал в общите разходи на общинските болници е средно 47,7%, а  в държавните – 50,1%. С под 20% дял на разходите за персонал са 8 от 181 болници. На практика това означава, че НЗОК дори и да заложи такъв процент, това ще има нулево  отражение върху огромна част от лечебните заведения, които в момента отделят много повече, за да плащат на служителите си. Подходът да се микроменажират лечебните заведения с подобни решения е погрешен, той не е обмислен задълбочено, не е ясно как ще се следи и какво ще се случва, ако случайно някое лечебно заведение не го спази. Решенията за възнагражденията на заетите в система на самостоятелни структури, каквито са ЛЗБП, минават през законови мерки, които те са задължени да спазват или специфични механизми/фондове, насочени към конкретен вид медицински персонал.

Административната реформа на структури на министерството на здравеопазването 

При цялата ужасяваща комуникация на процеса от страна на МЗ ще отбележим, че това е едно от малкото министерства (да не е и единственото), които взеха насериозно насоките на МФ за намаляване на администрацията чрез функционален анализ и съкращаване на реално заети бройки. Очаквано, предложението беше посрещнато с много критика – голяма част от която не беше заради самото предложение за намаляване на числеността на администрацията и трансформиране на структури, а заради безпардонния начин на комуникиране на тези промени. Да се върнем на най-важното обаче – администрацията трябва да бъде намалена, неефективните структури трябва да се променят, а дублиращите се дейност трябва да се закриват. Всичко това няма как да се случи, без някой да "пострада“. Ролята на МЗ е да обясни на ясен и разбираем език какво смята да прави, защо и какви резултати очаква.

А бюджетът за 2027 г.?  

Без тук да влизаме в големи подробности, ще отбележим с тревога липсата на яснота по повод слоновете в стаята – стимулите и заплащането на болничната помощ, големия и нарастващ брой хоспитализации, големия брой болници, слабото покритие на превантивните дейности, ниските здравни резултати. А през септември трябва да стартира активно и бюджетната процедура за бюджета за 2027 г. Липсата на яснота за дългосрочните реформи в момента практически означава, че те ще бъдат отложени, ако изобщо се реализират някога. И ще се окажем отново в ситуацията – ами няма време, нека сега приемем увеличение на разходите за всички по колкото може, а важните структурни промени да отложим за по-добри времена в неопределено бъдеще.

Отказът от реформи обаче ще струва скъпо на всички ни.