Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Ива Дойчинова: Подчиняването на визията ограбва хората, а радиото ги прави свободни | ||||||
| ||||||
В Световния ден на радиото разговаряме с програмния директор на "Фокус“ и журналист с дългогодишен опит в радиото Ива Дойчинова. Добро утро. Добро утро. Честит рожден ден на любимата медия радиото! Честит празник! Надявам се добре анонсирах? Ами да, радиото е голямата ми любов. Аз бях на 21 години може би когато за пръв път прекрачих в него и с известни прекъсвания то остава част от живота ми - първо на радиофен, аз съм огромен радиофен, и след това на човек, който е подчинил до някаква степен и живота си на него като професия. За теб радиото е живот. Какво си мислиш всеки път когато сядаш зад микрофона? Трудно е да кажа мисля, защото аз обикновено влизам в ефира с тема, със събеседници, с идеи защо точно днес в точно тази секунда и точно в тази минута говорим за това, но в същото време радиото е една огромна емоция, и всъщност тя ме движи. Така че първото, с което винаги казвам "Здравейте“ когато светне червената лампичка "ON AIR“ е желанието, които са там някъде, които ние не виждаме, да се чувстват добре, да се чувстват приобщени, да бъдат част от едно огромно дихание, защото в крайна сметка радиото наистина е една огромна емоция. Така че когато им кажем: "Здравейте. Днес е 13 февруари, Световният ден на радиото, то е понеделник, то е 2023 година, то е минус 2 градуса в момента“, то е начинът, по който ние се чувстваме заедно. Така че мисля преди всичко е емоцията, когато влизам в ефир. Да, т.е. това се преживява, а не се мисли. Повече да, обединява ни емоцията. И винаги съм го мислила. Естествено, че радиото идва след това, естествено, че говорим за нещата, които са ни важни. Но основното, което обединява хората и радиото, е заедността. Това е може би и идеята на днешния ден, обявен от ЮНЕСКО "Радио и мир“. Знаеш, че през 1946 година, което е първият рожден ден на ЮНЕСКО, което е и първият рожден ден на радиото, идеята е, че това е медията, която обединява най-много общности. Тя е най-бързата, най-свободната, всички общности по света реално имат своето радио, имат своите истории, които могат да бъдат разказани в ефир. Така че радиото е това, което обединява. И може би в дни, в които ние все още разсъждаваме какво ни се случи преди година, за продължаващата и очевидно нестихваща война в Украйна, "Радио и мир“ е идеята, която може да ни сплоти, начинът, по който независимото радио може да говори на всички езици и за всички истории по един честен начин, по един сплотяващ начин. Така е, мисия и кауза. И говорихме, че радиото е магия. Обаче, кога за един радиоводещ може да бъде размита границата между точно тази магия, за която говорим, и страстта, и суетата от това да звучиш в национален ефир? Не зная дали е суета, защото най-суетната медия е тази, която показващата, експлоатиращата визията, т.е. телевизията е много по-суетната медия от радиото. Мисля, че по-скоро радиото е една голяма отговорност, точно защото когато поставиш една тема, когато започнеш да говориш за тези, е хубаво да разбираш и другите тези, хубаво е да разбираш и другите гледни точки. Така че аз винаги съм възприемала радиото като една много голяма отговорност, особено когато става дума за национален ефир, когато става дума за много важни теми. Знаеш, земетресението в Турция например, това са неща, които обединиха отново толкова много по света, включително и българи, които да отидат да помогнат, да разберат, да изразят съпричастност, а не някакъв вид противодействие. Така че в своята бързина и светкавичност радиото по-скоро е единствената медия, която може да бъде общодостъпна веднага, и по тази причина тя трябва да бъде много отговорна – да назовава точните неща, да казва истината, да борави с факти, това е изключително важно. Така че човекът зад микрофона трябва преди всичко трябва да е много съпричастен и много обективен. В този смисъл наистина смятам, че в радиото основната мисия е честността и обективността, суетата я поставям на доста задно място когато става дума точно за радио. Съпричастност и обективност – това ли са едни от най-важните критерии за качествена радиожурналистика? Чудесно го подчерта – да, обективност, съпричастност, множество на гледните точки, разбира се, радиото е и преди всичко страст и емоция. Така че когато говорим обективно и съпричастно това не ни пречи да бъдем хора и да бъдем емоционални. Всъщност, радиото въздейства много подкожно. То някак си точно поради причината, че не можеш да гледаш говорещите, може да действа като книга, като глас дори от миналото, като глас като спомен, като глас на приятел. Така че емоционалността ни на хора, които чувстват в момента, също е изключително важна. Така че да, радиото е в голямата си степен обективност, но и страст. Искам да те попитам учи ли се професията или на първо място е талантът? Т.е. може ли човек, който не го притежава да го научи? Има радиоталанти, категорично, те са родени такива, но не защото гласовете им звучат много специално или мощно, аз смятам, че талантът да общуваш като цяло е първото и основно, което те прави добър радиоводещ. Както казах, това е преди всичко общуване, умение да се слееш с хората, които те слушат в момента, умението за емпатия, влажния нос на кучето, който те кара да усетиш буквално кои са важните неща за хората. Така че преди всичко талантът да общуваш мисля, че е водещ. След това разбира се има много неща, които се учат за анимирането, как да разказваш истории, как да слушаш, как да слушаш активно, кога и как да прекъснеш събеседника си, да изкараш от него най-важното и най-доброто. Това са техники, които се учат. Аз не мисля, че има завършен радиоводещ, който примерно преди 10 години вече е станал блестящ и продължава по същия начин. Смятам, че всеки един от нас в тази професия се развива всеки ден и за всяко сядане зад микрофона. И мисля, че това е най-красивото вълнение в тази професия. И както се казва, както е във всяка една сфера, ние се учим всеки ден и особено пък медиите, живеем всеки ден и с времето, в което сме. Не можем да оставаме с нито един ден в миналото. Точно така, точно така. Ти си работила и в телевизия и исках да те попитам какви са основните разлики на телевизията и радиото лично за теб, като изключим очевидните, че там има визия, камера? От гледна точка на събеседниците, моето лично мнение е, че събеседникът дава повече, когато е по радиото. Във времето аз много съм водила паралелно и в двете медии, имало е години, в които съм работила само в телевизията, но когато съм водила паралелни, в радио и в телевизия, и съм говорила с едни и същи гости и събеседници, съм забелязвала, че те дават повече в радиото именно защото са освободени от мисълта "Как изглеждам в момента?“. Подчиняването на визията кара хората да се ограбват. Добре ли изглеждам, това ли е най-добрият ми профил, прави ли ме по-дебела тази пола или риза – може да ти звучи елементарно суетно, но всъщност това е абсолютно вярно. Да. Дори за мъже говоря – те са отказвали понякога да идват в част от медиите, в които водя, защото осветлението не е добро, не изглеждат достатъчно здравословно живеещи да речем, и по тази причина те са малко по-притеснени. Докато в радиото, когато естествено не си в ефир да речем, в жив стрийм или нещо подобно, те са много освободени. Идват и казват: "Ох, слава богу, че съм в радио, ето сега тук ще си поговорим едно хубаво с теб“. В радиото забравяш, че си публичен, и по някакъв начин в интимната атмосфера на студиото хората наистина са склонни да бъдат себе си, да бъдат много по-импулсивни, по-креативни и най-важното – по-искрени, а това е много ключово, наистина много ключово. От гледна точка обаче на самите медии като носител, не знам дали хората си дават сметка, но много често телевизията се слуша като радио – човек отива сутрин, пуска си я, след това си прави кафенце, броди си някъде из стаята, прави нещо с децата. И всъщност ти пак чуваш един чист говор, така че дори и модерирането по телевизия би трябвало да се съобразява с динамиката на добрия диалог и на доброто изкуство да водиш разговор. Направи ми впечатление това, което каза, че една от основните разлики е това, че в радиото събеседниците не се подчиняват на визията и са някак доста по-освободени. И като се замисля, това наистина е така – че тук се обръща повече фокус върху темата, а пък в телевизията – може би върху събеседника, точно заради това притеснение, как изглеждам, как се справям. По-скоро да, от осъждащото око на зрителя – какво ще си кажат, ако ме видят така, недоспал и т.н. Но пак казвам, действително в суетата на телевизионното излъчване, изглеждане по-скоро има нещо, което по някакъв начин наистина ощетява събеседниците. Това мисля, че е основната разлика. Разбира се, визуалните медии, независимо дали са директна ефирна телевизия, или е филм, видео, което ти правиш, имат много голяма сила на въздействие. Но това винаги означава, че ти трябва да посветиш времето си, т.е. да седнеш, да спреш другата част от живота си и да гледаш. Това се отнася и за интернет. В момента така или иначе много повече хора се информираме от интернет, от различни сайтове, от източници, но за това ти трябва да отдадеш своето време, седнал и подчинен на тази медия. Радиото има една много щастлива съдба – да бъде единствената медия, която върви заедно с теб, тя споделя живота ти. Радиото можеш да си го сложиш със слушалки в ушите и да отидеш да тичаш навън, радиото е в колата ни, т.е. ние отиваме някъде по пътя си и то е с нас. Това е огромната му сила и пак подчертавам, щастлива съдба да бъде част от живота ни, а не да подчинява част от живота ни. Затова смятам, че радиото е вечната медия. Казвала съм го още преди седем-осем години, понякога тези мои думи предизвикваха ирония – хайде бе, нали телевизията е много по-гледана. Не, не е. Телевизията в световен план намалява своята гледаемост. Така е и в България. По едно изследване на "Алфа Рисърч“ хората, които се информират от телевизия, са примерно 40 и малко процента срещу 86% преди повече години. Така е и така ще бъде. Затова ние, които работим в радио, трябва да си даваме сметка колко адекватни трябва да бъдем на живота на съвременния човек, колко гъвкави трябва да бъдем спрямо това, което той прави, за да ни допусне в живота си, защото пак казвам, радиото е единствената медия, която може да го споделя, и това е огромният й шанс. Така е, в крачка с ежедневието и с хората, успоредно, ръка за ръка с тях, както се казва. Точно, да. И за финал искам да те попитам кои са основните предизвикателства, с които трябва да се справя българското радио, и как се промени то през годините? И предизвикателствата дори как се промениха? Българското радио, тъй като аз съм от началото на частния радиоефир и изобщо на тези електронни медии, аз съм част от FM+ - това беше първото частно радио, след като бях в Българското национално радио, и това са едни 30 години, които напоследък в последните две празнуваме, и големите марки в частния радиоефир празнуват. Какво да ти кажа, когато стартира частното радио, аз бях много щастлива, защото си казах: ей, вече няма монопол, сега ще има многоглас в ефира, ще можем да бъдем много по-освободени. Мисля, че големите предизвикателства отминаха през 90-те години, когато се раздадоха твърде много лицензи и радиопазарът се пренасити. Казвам го, защото когато един пазар не може да изхранва определен брой частни радиостанции, те са принудени да правят едно и също, т.е. мейнстрийм, топ 40 музика, кратки говорни обаждания, за да може по някакъв начин да те слушат повече хора. Но повече хора те слушат, когато ти си фонова медия, т.е. могат да те пуснат във фризьорския салон, в магазинчето, но фоновите медии са за това да бъдат фон, т.е. те не трябва да дразнят по никакъв начин, и някъде там, нещо в дъното на слушалката да клокочи. Докато според мен добрата медия трябва да бъде слушана и заради съдържанието, заради това, което казва, заради хората, които говорят, заради идеите, които носи. И от тази гледна точка мисля, че радиоефирът беше малко ограбен откъм по-съдържателни, по-интересни радиостанции, които имат и какво да правят. Мисля, че това си остава едно предизвикателство. Мисля, че българското радио като цяло е обичано, има своите герои, своите лица, своите гласове. В същото време може да отвори място за още много интересни и ярки послания и аз смятам, че Радио "Фокус“, каквото го реформираме в момента и както ще го рестартираме, ще бъде от тези приятни изненади на ярки носители на информация и съдържание, на нови любими герои и на радио, което има и какво да каже. Съдържателност – именно към това се стремим, и съответно слушателите са нашият основен фокус. Точно така. Благодаря ти много за отделеното време и за интервюто. Прекрасен ден на всички слушатели и на теб, Габи. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
