Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

В Световния ден на целувката от ВМА избраха да акцентират и върху опасностите, които крие тя. Една от тях е инфекциозната мононуклеоза или известна още като "Болестта на целувката“.

Близо 95% от възрастните хора у нас са се срещнали с "болестта на целувката“. Някои от тях дори не подозират. Инфекциозната мононуклеоза се провокира от Епщайн-Бар вируса (EBV). За разлика от други респираторни заболявания, тя не е толкова заразна. За да се инфектираме, е нужен по-близък контакт – със секрети, най-често със слюнка, откъдето идва и наименованието й, коментира д-р Радина Андонова, част от екипа на Катедрата по инфекциозни болести на ВМА.

Най-честа "мишена" на заболяването са юношите, затова и до 18-20 години повечето са създали имунитет срещу Епщайн-Бар вируса – обикновено, без дори да разберат. Инфекциозната мононуклеоза се среща и при малките деца, но при тях невинаги се наблюдава типичната клинична картина. Причината е, че имунната им система не е толкова реактивна и съвършена.

Специалистите признават, че диагнозата нерядко се поставя с известно закъснение. А причината е, че "болестта на целувката“ може на пръв поглед да заблуди лекарите и да бъде объркана с грип или ангина. Започва с доста висока температура – около 39- 40 градуса, силна отпадналост, болки в мускулите и ставите. Затова и първото предположение на личните лекари е грип.

За инфекциозната мононуклеоза много характерен е и ангинозният синдром – появяват се много специфични, снежнобели налепи по сливиците. Има опасност обаче да се обърка с бактериална ангина и да се предпише антибиотик, какъвто за лечението на вирусна инфекция по принцип не е нужен. Ако той е от групата на бета-лактамите, особено пеницилиновите, пациентите получават характерен обрив. Наричаме го "ампицилиново морбили“, защото наподобява дребната шарка, уточнява специалистът.

В някои случаи лекарите отдават обрива на алергична реакция към антибиотика и предписват нов. А истинската диагноза още остава "скрита“. Затова е добре да бъде назначена кръвна картина за повече яснота.

Упоритата висока температура, която не се повлиява от лечението, обаче най-често издава инфекциозната мононуклеоза. При банално вирусно заболяване фибрилитетът би трябвало да се овладее за 7-10 дни. Ако инфекцията е бактериална, на база антибиотичното лечение, това обикновено става до 2 седмици. Но при пациенти, които поддържат температура от 3-4 седмици, отпаднали са, а ангината им не се е излекувала от антибиотиците, говори за съвсем друго.

Друг типичен белег на инфекциозната мононуклеоза са увеличените лимфни възли – най-често в областта на шията. Отокът често е болезнен. Възлите може да достигнат големината на орех, а подуването – да предизвика специфичен носов говор.

Освен увеличените лимфни възли – както външно, така и вътрешно, типично за пациентите е и уголемяването на черния дроб и слезката. Причината - EBV е вторично хепатотропен, засяга чернодробната клетка и в някои случаи може да предизвика т.нар. Епщайн-Бар вирусен хепатит.

"Болестта на целувката“ е доброкачествена и много рядко се стига до тежки усложнения, успокояеа д-р Радина Андонова.

В случай, че заболелите развият тежка ангина и са с голям оток, може да се наложи прием на кортикостероиди, за да се овладее задухът. Големият риск обаче е за пациентите с имуносупресия – трансплантираните, прекаралите химио- или лъчетерапия, инфектираните с ХИВ и болните от СПИН.

Няма ваксина за мононуклеозата, единствената превенция е личната хигиена. Хубаво трябва да се почистват играчките при децата, както и да се дизенфикцират приборите за хранене.