Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Елисавета Белобрадова бе народен представител в 47-ото Народно събрание, избрана от листата на “Демократична България". Популярен блогър и инфлуенсър - в Интернет пространството е известна с псевдонима Летящата Козила Ерато. Представяме ви нейна публикация относно нейните впечатления относно шофиращите по пътищата в България.

Вчера шофирах от Бургас до София с трите деца и мъжа ми в колата.

Та имам няколко неща да помоля:

1. Може ли да не спирате в аварийното платно на магистралата, да излизате по джапанки, да си пушите и да уринирате?

2. Може ли като ми присветквате с фаровете, да не се приближавате на 3 сантиметра от колата, защото просто сте нервни? Нямам против да ми присветкват, но поне да има някакво отстояние.

3. Можете ли да проумеете, че не можете да шофирате. Никой не може. Имам предвид, никой не може да шофира на сто процента в сто процента от ситуациите. Вероятно досега сте били богове, никой не е виждал такова чудо, но за две секунди няма да сте богове. За две секунди ще сте на нивото на катерица зад волана - дали окото ви ще мигне, дали ще получите аневризма или есемес. Все тая.

4. Аз разбирам, че вие живеете опасно и усещате вятъра в косите и цялата преходност на битието. Вие точно, за разлика от всички останали, можете да карате пиян или напушен - даже карате по-добре, но там, на три метра от вас, има една жена, която си вози целия свят в колата.

Те имат още книги за четене от списъка за лятото и най-хубавите крачета на тоя свят. Имат да се провалят, да растат на височина, да обичат някой идиот. Всяко кокалче е свещено в телата им.

Возила съм се при всички вас. Не можете да шофирате. И не сте част от величието на вселената - просто сте самотни. Самотни хора.

Но колкото и бързо да карате, няма как да избягате от безмислието на битието, от самотата и остаряването.

И аз съм самотна, но това не е важно. Важното е, че виждам светлината, тя е заела всички останали седалки в колата и просто ви моля да карате в рамките на закона.

Защото не знам какво да направя друго при условие, че контрол реално няма.