
ЗАРЕЖДАНЕ...
Любомир Талев: Адвокатската тайна е фундамент на правовата държава | ||||||
| ||||||
Директорът на Дирекция "Съвет по законодателство“ Любомир Талев към Министерство на правосъдието разказва пред NOVA NEWS, че веднага след подаването на сигнал влиза в сила забрана за предприемане на ответни мерки спрямо лицето, което е сигнализирало. "От една страна, това са кандидатите за работа, както и лицата, които кандидатстват да предоставят услуги на различни организации и които в процеса на кандидатстването са научили и им е станала достъпна информация за извършени нередности. По този начин те вече ще бъдат защитени от ответни мерки от страна на лицата, срещу които е подаден сигнал – получаване на отрицателни препоръки за работа, включване в черни списъци, възпрепятстване на бизнеса и т.н.“, заяви Талев. Сигнали за нередности ще могат да се подават по два начина: "От една страна съществува т.нар. "вътрешен канал“, който всяка организация – публична или частна – е длъжна да организира и да определи служители, които да получават такива сигнали. От друга страна, централният външен канал е Комисията за защита на личните данни, която след това има ангажимент да разпределя получените сигнали към конкретните компетентни органи. Сигналът може да бъде писмен – като под "писмен“ законът изрично включва и имейлите, тоест не е нужен електронен подпис – или устен“, подчерта Талев. Той допълва, че са предвидени и механизми за реакция при опит за набеждаване в корупционна дейност. "Когато съзнателно се подават неверни сигнали, също се носи отговорност“, поясни директорът на Дирекция "Съвет по законодателство“. Освен че е крачка към гарантиране на върховенството на закона в България, реформата може да отблокира над 650 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост. "Всички ние сме свидетели, откакто България ползва средства по линия на европейската солидарност, колко много се промени средата и инфраструктурата в страната ни. Със сигурност може да се направи много добро с тях“, подчерта Талев. Реформата отваря и пътя към присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), където членуват водещите световни икономики. "В момента, в който България стане член на този ексклузивен клуб, това означава ясен сигнал към всички международни инвеститори, че България е правова държава, в която спокойно може да се прави бизнес. Очакваните ползи от това са огромно нарастване на броя на чуждестранните инвестиции, което означава засилване на българската икономика и увеличаване на благосъстоянието на всички нас“, подчерта Талев. Любопитен детайл е, че адвокатите са изключени от обхвата на закона. Причината – защитата на адвокатската тайна. "Адвокатската тайна е фундамент на правовата държава. Тя е гарантирана и в българската Конституция. Няма как адвокатът да осъществява ефективна защита на своите клиенти, ако в същото време го задължаваме да подава сигнали срещу тях. Неслучайно е включена защитата на адвокатската тайна – в крайна сметка става въпрос за баланс на интереси и ценности. Държавата би трябвало да има достатъчно други механизми – включително с този закон – за да разкрива нередностите, без да принуждава адвокатите да свидетелстват срещу клиентите си“, каза още Талев. На фона на реформите експертите са категорични – България върви в правилната посока. Законовите промени са част от цялостна антикорупционна стратегия – от висшата власт до администрацията. "Тези законодателни изменения, които бяха гласувани тази седмица, също са част от последователните и целенасочени усилия на българската държава“, добави Талев. Наказателният кодекс предвижда различни наказания при установяване на корупционна дейност. При една от най-честите форми – подкуп – може да се стигне до глоби и лишаване от свобода от 6 до 30 години, когато става дума за подкуп в особено големи размери. Отвъд правото и законите обаче, водещ остава моралният компас. |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg