Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Надценки до 150% на някои хранителни продукти, значителни разлики между доставните и крайните цени и допълнителни разходи, които се отразяват върху стойността на стоките за потребителите. Това са част от нарушенията и проблемите, установени при проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в големите търговски вериги.

Председателят на комисията Мая Манолова съобщи пред БНТ, че през следващата седмица ще бъдат представени подробни резултати от проверките в пет големи вериги. Тя настоя за законодателни промени, които да гарантират по-ефективна защита както на потребителите, така и на българските производители.

Надценки до 125% при млечните продукти

Първоначалните данни от проверките показват сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти. По думите на Манолова надценките достигат 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При някои стоки те стигат до 150%, като маслото е сред продуктите с най-голямо оскъпяване.

"Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.

Манолова направи уточнението, че високата надценка не означава непременно, че даден продукт се продава на двойно по-висока цена в България в сравнение с Германия. Тя обаче посочи, че според данни на Евростат при определени групи храни у нас има сериозни ценови отклонения спрямо останалите европейски държави.

"Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите“, коментира тя.

По думите на Манолова в държави като Хърватия, Румъния и Унгария са предвидени регулации, които в определени случаи позволяват ограничаване на надценките до 20% с цел защита на потребителите от поскъпването на основни храни. През следващата седмица КЗП ще представи по-подробна информация за резултатите от проверките, включително за надценките при продуктите от инициативата "Кошница с грижа“ и при стоките на промоция.

КЗП настоява за законодателни промени

Според Манолова действащото законодателство позволява на големите търговски вериги да поддържат високи надценки, без това задължително да води до санкции. Тя посочи, че комисията може да налага наказания при необосновано увеличение на цените в предвидените от закона случаи, както и при установени нелоялни търговски практики. За по-ефективна защита на потребителите обаче са необходими и допълнителни законодателни мерки.

"Обяснението на говорителите на веригите е: "Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар. И тук е ролята на законодателя да регулира. Когато пазарът е изкривен, са необходими регулации, необходими са норми“, заяви Манолова.

Тя уточни, че КЗП ще налага санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо нивата от началото на август, както и при нелоялни търговски практики.

Сред проверяваните случаи е и предлагането на продукти с подвеждаща информация за техния произход. Като пример Манолова посочи картофи, представяни като български в една от търговските вериги. Проверката се извършва съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, продавани като българска продукция.

Председателят на КЗП подчерта, че високите надценки засягат не само потребителите, но и местните производители. Тя припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че търговските вериги често могат да предпочетат вносни стоки пред продукцията на българските земеделци.

Таксите за ваучери за храна също оскъпяват стоките

Манолова съобщи, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради таксите, които търговците плащат при приемането на електронни ваучери за храна. Според нея разходите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато таксите при стандартните картови плащания обикновено са между 1% и 1,5%.

Тя уточни, че потребителите, които плащат с ваучери, не заплащат директно по-висока цена за закупените стоки. Според нея обаче допълнителните разходи на търговците могат да бъдат разпределени върху цените на всички продукти в магазините.

"Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените. И то не само за тези, които имат ваучери, а за всички, които пазаруват основно в търговските вериги“, уточни Манолова.

Тя обърна внимание и на разходите за амбалаж, които според нея увеличават с 10–20% цените на някои плодове и зеленчуци. По думите ѝ производителите са задължавани да плащат за използването на касетки, като освен депозит заплащат и наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставките до магазините. Манолова заяви, че ще сезира КЗК и за тази практика.

Проверки на бензиностанциите и съмнения за необосновано поскъпване

Председателят на КЗП коментира и проверките на бензиностанциите, започнали на 23 септември заради рязкото увеличение на цените на горивата. До момента са проверени 200 обекта и общо 600 ценови позиции. По думите ѝ в 48 от случаите има съмнения за необосновано повишаване на цените, като се очаква да бъдат наложени санкции.

Манолова уточни, че първоначалните данни не показват спекулативното поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването. Установената надценка при бензина е намаляла от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Предстои Комисията за защита на конкуренцията да анализира дали тези стойности са обосновани.

Банковите такси също натоварват потребителите

Манолова засегна и въпроса за банковите такси. Тя посочи, че печалбата на банките за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са формирани от такси. Според нея разходите за реализиране на приходите от банкови такси са значително по-ниски от самите постъпления, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги.

"Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите“, коментира тя.

Манолова обобщи, че защитата на потребителите от високите цени остава сред основните приоритети на КЗП. Според нея за постигането на трайни резултати са необходими не само проверки и санкции, но и законодателни промени, които да ограничат нелоялните практики и да създадат по-справедливи условия както за потребителите, така и за българските производители.