Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Климатека публикува нов анализ на Роман Рачков, посветен на ключовата роля на опрашителите и заплахите, пред които са изправени. В статията експертът обръща внимание на връзката между климатичните промени, урбанизацията и спада на опрашителите.

● Всяка трета хапка, която слагаме на масата си, е подарък от пчела. Дивите опрашители са от съществено значение за устойчивостта на екосистемите и производството на храни.

● В ЕС около 84% от видовете култури зависят от опрашването от насекоми.

● България е дом за над 800 вида диви пчели, по предварителни оценки. Към момента обаче няма систематизирано изследване, което да събира и отразява данните.

● Гражданската наука или научното доброволчество е област, в която ентусиасти участват в научни изследвания като събират и анализират данни.

● Тези данни могат да бъдат използвани за решаване на екологични, биологични, социологически и дори технически проблеми.

● Чрез гражданска наука и с помощта на доброволци тази ниша може да бъде запълнена. Това може да стане основа за бъдещи, планирани мерки за опазване и съхранението им.

● Как гражданите могат да се включат веднага – чрез платформи като iNaturalist.

Опрашителите – пчели, пеперуди, сирфидни мухи и други насекоми – са в основата на живота на Земята. Те опрашват близо 75% от цъфтящите растения и 35% от хранителните култури, които поддържат човешкото съществуване. Въпреки това урбанизацията, интензивното земеделие и климатичните промени ги тласкат към тревожен спад. Какво означава това за хората – и как гражданската наука може да помогне?

Защо опрашителите са незаменими?

Опрашителите са жизненоважни за оцеляването на човека – именно те правят възможно производството на ключови за храненето култури. Приблизително 35% от световните земеделски култури са зависими от насекоми опрашители за възпроизводство, включително плодове, зеленчуци, ядки и други растения, които осигуряват храна, фибри, лекарства и гориво за хората,

Някои растения могат сами да се опрашват, но повечето се възползват от кръстосано опрашване. Приблизително 75% от цялата земна флора разчитат на животинските опрашители за размножаване. Те и тяхната връзка с растенията са от решаващо значение за репродуктивния успех на множеството растителни видове в естествената среда.

Малки работници с голяма стойност

Икономически, културите опрашвани от насекоми имат годишна стойност от около 14,6 милиарда долара, от които 2–3 милиарда долара се дължат на дивите пчели. Те осигуряват косвени ползи под формата на фураж за добитъка, като люцерна и детелина. Допринасят и за естетиката, рекреационните стойности и културните дейности, и подпомагат поддържането на целостта на екосистемата.

За разлика от медоносната пчела (Apis mellifera), която е организирана в големи колонии от няколко хиляди индивида, дивите пчели обикновено живеят сами, дори ако някои индивиди образуват малки общности.

В световен мащаб има повече от 20 000 вида диви пчели. Европа е дом на огромен брой видове като към момента са регистрирани около 2000 вида. Те включват различни родове като Apis (медоносни пчели), земни пчели и самотно живеещи пчели, като например пчелите листорези, пчели зидарки и пчели дърводелци. Разнообразието им варира в различните части на континента, като Южна Европа, особено Средиземноморският регион, има най-голям брой видове.

Къде изчезват опрашителите?

Знанията и научните доказателства за драматичния спад на дивите опрашители и факторите за тяхната загуба са се увеличили значително през последните години.

Загубата им е част от по-широкия драматичен спад на насекомите, който има сериозни последици за екосистемите и техните услуги.

Оценките на Червения списък в Европа показват, че много видове не са в добър

природозащитен статус. В първия по рода си Европейски червен списък на сирфидните мухи почти 40% от оценените видове са считани за застрашени. Близо 20% от тези на пеперудите са застрашени или почти застрашени,

Около 9% от пчелите са застрашени от изчезване, като още 5% от видовете са класифицирани като почти застрашени.

Когато градът изтласква пчелите

С нарастването на световното население, градските райони се разширяват, а природните пространства стават по-фрагментирани. Това води до загуба на природни ресурси. Само в Европа над 75% от населението живее в градове и се очаква този процент да нарасне.

С напредването на урбанизацията обаче разнообразието и числеността на опрашителите са застрашени и се очаква намаляване на екосистемните им функции. Бързите темпове на урбанизацията предполагат нуждата от по-сериозното разбиране за въздействието ѝ върху насекомите, особено върху пчелите.

За опрашителите това най-вероятно ще има сериозни последици предвид продължаващата загуба на местообитания, фрагментацията и влошаването на състоянието им. Затова опазването и управлението на оскъдните природни ресурси в и около градските райони стават все по-важни.

Основните фактори за загубата на опрашители са посочени в доклада на IPBES за опрашителите (2016 г.), както следва:

● Мащабните, интензивни земеделски системи, които водят до опростяване на ландшафта и по-специално до загуба на полуестествени местообитания, влияят негативно върху разнообразието и числеността на дивите опрашители

● Много полуестествени жизнени пространство, важни за опрашителите, зависят или се възползват от нискоинтензивни земеделски практики. Екстензивната паша или косене за сено е необходима за поддържането на полуестествени тревни площи и открити ландшафти. Липсата на тези практики може да доведе до залесяване и бързо изчезване на тази ключова среда на живот на опрашители.

● Загубата на мъртва дървесина и стари дървета, които са важни за гнездене на много опрашители през жизнения им цикъл, има неблагоприятен ефект върху репродуктивния цикъл.

● Градовете могат да имат положителни или отрицателни ефекти, в зависимост от това как урбанизацията променя земеползването. Загубата на полуестествени тревни площи поради градско развитие ще доведе до загуба на жизнени пространства, важни за опрашителите; обратно, превръщането на интензивно използвана земеделска земя в богати на цветя парцели с местни видове може да върне дивите опрашители.

● Екстремните метеорологични явления, като суша или обилни валежи, оказват влияние върху флоралните ресурси и наличието на нектар и цветен прашец. Повишаването на температурите може да измести времето на цъфтеж на растенията, нарушавайки мрежите растения-опрашители. Такива несъответствия могат да имат сериозни отрицателни последици както за растенията, така и за опрашителите.

Пчелите са много важни за околната среда, но са и сред най-застрашените от човешката дейност. Освен това те са изправени и пред друга сериозна заплаха – климатичните промени.