Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Не след дълго ще достигнем ситуация, в която пенсионната система ще се финансира от държавния бюджет, а не от осигурителни вноски. Това заяви в предавенето "България, Европа и светът на фокус" с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС членът на Фискалния съвет проф. Богомил Манов.

По думите му при въвеждането на тристълбовия пенсионен модел около 2000 г. очакванията са били до 2030 г. пенсионният доход да достига между 45 и 55% от последната работна заплата. Според него обаче тези цели няма да бъдат изпълнени.

"Минаха 26 години от стартирането на реформата, но където са 26, там стават близо и 30 години след някоя друга година, въобще нещата не се получиха по начина по който първоначално бяха заложени", каза още той.

Проф. Манов посочи, че основният проблем е в първия стълб на пенсионната система, който все по-силно разчита на трансфери от държавния бюджет вместо на осигурителни вноски. По думите му около 43% от средствата за пенсиите вече идват от държавната субсидия, а не от осигурителния принос на работещите.

"Ако тенденцията се запази, не след дълго пенсионната система ще се финансира основно от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски“, предупреди той.

Според експерта действащата пенсионна формула не стимулира хората да се осигуряват върху реалните си доходи. Той обясни, че голяма част от осигуряващите се предпочитат минимални осигуровки, тъй като разчитат на гарантирана минимална пенсия, а ограничението на максималната пенсия допълнително обезкуражава по-високото осигуряване.

"Според мен реформата трябва да бъде с хоризонт до 2040 г. и да има за цел да гарантира достойни пенсии, да ограничи необходимостта от ежегодни големи трансфери от държавния бюджет към пенсионната система и да запази нейната финансова устойчивост, независимо от демографските промени в страната", заяви проф. Богомил Манов.

По думите му първият етап от реформата трябва да бъде насочен към стабилизиране на системата. Той предлага постепенно увеличаване на пенсионната осигурителна вноска с по 0,5 процентни пункта, така че до 2028–2030 г. тя да достигне около 28%.

Освен това проф. Манов предлага да бъде създадена електронна осигурителна сметка, чрез която всеки гражданин да има достъп до информация за всички внесени осигурителни вноски, натрупания осигурителен доход и прогнозния размер на бъдещата си пенсия.

Като пример за успешен модел проф. Манов посочи Швеция, където за всеки гражданин се води индивидуална виртуална осигурителна сметка, в която се отчита целият осигурителен принос. Размерът на пенсията се определя според натрупаните права и демографските показатели, което според него създава по-справедлива връзка между внесените осигуровки и получаваната пенсия.

Според него България трябва да изготви нова дългосрочна пенсионна реформа с хоризонт до 2040 г., която да гарантира финансова устойчивост на системата и достойни доходи за бъдещите пенсионери.

Сред предложените мерки са постепенно увеличаване на осигурителната вноска, създаване на електронни индивидуални осигурителни сметки, подобряване на събираемостта на осигуровките и въвеждане на модел, подобен на шведската система. В по-дългосрочен план проф. Манов предлага и създаването на национален пенсионен резерв по подобие на канадския модел, който да инвестира натрупаните средства и да подпомага устойчивостта на пенсионната система.

По думите му последователното прилагане на подобна реформа би довело до по-висока събираемост на осигурителните вноски, по-силна връзка между личния принос и размера на пенсията, по-малка зависимост от държавния бюджет и възстановяване на общественото доверие в пенсионната система.